Америка планира да изтръгне африканските суровини от хватката на Китай

Вторият проблем, поне от гледна точка на Запада, е огромното влияние на Китай върху веригите за доставки. Китай рафинира 68% от световния никел, 40% от медта, 59% от лития и 73% от кобалта според доклад на американския тинк-танк Brookings Institution от юли. "Китай действаше свободно в продължение на 15 години, докато останалият свят спеше", казва Браян Менел, главен изпълнителен директор на фирмата за минерали TechMet. Доминацията на Китай в минното дело е по-малка, тъй като там се конкурира с големи мултинационални компании. Въпреки това западните правителства се тревожат, че без допълнително предлагане за фирмите ще е трудно да поддържат нови съоръжения за преработване надолу по веригата, каквито политиците искат да бъдат построени в приятелски страни.

Кобалтът, който се използва в батериите, е обеца на ухото за САЩ. Към 2020 г. в Конго, където е съсредоточено около 70% от глобалното предлагане, китайски субекти притежаваха изцяло или имаха дялове в 15 от 19 мини за производство на кобалт. Решението на Америка да позволи на своя фирма да продаде една от най-големите медно-кобалтови мини в Конго на китайска фирма през 2020 г. се приема от Вашингтон за огромна грешка. Не е утеха, че производителите на батерии се стараят да използват по-малко кобалт, отчасти защото се притесняват да оперират в Конго. "Не можем да позволим Китай да се превърне в OPEC за някой от критичните минерали", казва американски служител, визирайки петролния картел.

Съвместни усилия

В подхода на Америка могат да се откроят три направления. Първото са многостранни действия съвместно със западни съюзници. През юни американският държавен секретар Антъни Блинкен постави началото на "Партньорство за минерална подсигуреност", чиито 13 членове включват страните от Г-7 и ЕС. Много от тях също се стремят да си осигурят по-големи количества от оскъдните елементи. През юли 2022 г. Великобритания изработи "стратегия за критични минерали", а по-късно този месец Европейската комисия ще предложи Закон за критичните суровини.

Преглед на оригинала

Воденото от САЩ партньорство е в процес на развитие. Но идеята е страните членки да подкрепят своите фирми, които предлагат минни проекти, отговарящи на високи екологични, социални и управленски стандарти (ESG). Помощта може да включва лобиране на дипломати в страната, където ще бъде изградена мината, финансиране на проекта или помощ за привличане на частни инвестиции. Партньорството не е ограничено до проекти в Африка, но миналата година представители на Конго, Мозамбик, Намибия, Танзания и Замбия присъстваха на среща за неговото обсъждане в Ню Йорк. Домакинът на срещата Блинкен посочи за пример графитна мина в Мозамбик, чийто собственик е получил заем от американското правителство, като тя уж намалява риска от конфликт в района, осигурявайки работни места на местните жители. Добивът от нея ще се изпраща за обработка в Луизиана.

Второто направление в подхода на САЩ е техните агенции за развитие да намаляват риска на проектите, както правят например в селското стопанство или енергийния сектор. Освен американската Export-Import Bank, която предлага търговско финансиране, съществува и Международната финансова корпорация за развитие (DFC). През 2018 г. администрацията на Тръмп удвои до 60 млрд. долара тавана на кредитирането на DFC (или по-скоро на неговия предшественик) и промени правилата, така че да може да взима и дялово участие във фирми. Въпреки че в момента DFC има само една директна инвестиция в минната индустрия (TechMet на г-н Менел), тя има желание да направи още.

Мека сила

Третият елемент е по-активната дипломация в Африка. Откакто Байдън прие във Вашингтон над 40 африкански лидери през декември, няколко високопоставени служители, включително министърът на финансите Джанет Йелън, посетиха континента. Очаква се Байдън също да направи визита тази година. Интересите на САЩ в Африка не се ограничават само до минералите. Но на конференцията Indaba не остана незабелязано присъствието на г-н Хохщайн, който прекара по-голямата част от 2022 г. в справяне с последствията от руската инвазия в Украйна върху пазарите на петрол и газ.

Ранен дипломатически успех е коридорът Лобито. Идеята за реконструкция на железопътната линия, по която да се пренася мед от Конго и Замбия до пристанището Лобито в Ангола, се обсъжда от десетилетия. Това е много по-бърз маршрут от типичното пътуване по шосе до южноафриканското пристанище Дърбан. Но напредъкът беше замрял до встъпването на нови президенти в три африкански държави (Жоао Лоуренсо в Ангола през 2017 г., Феликс Чисекеди в Конго през 2019 г. и Хакаинде Хичилема в Замбия през 2021 г.). Тримата имат по-добро отношение към САЩ, както и помежду си, в сравнение с техни предшественици; а и клонят по-малко към Китай. Миналата година консорциум от западни фирми победи китайските претенденти за договора за възстановяване на железопътната линия. Американските дипломати се надяват, че това ще направи инвестициите в трите страни по-привлекателни и ще осигури нов маршрут към предприятията за преработване извън Китай.

Африканските политици предпазливо приветстват американските стремежи Източник: Reuters

Друг потенциален успех е меморандумът за разбирателство между САЩ, Конго и Замбия, подписан през януари. Америка казва, че ще помогне на двата най-големи износители на мед в Африка не просто да продават метала в неговото елементарно състояние. Съгласно споразумението Америка ще помогне на двете африкански страни да изградят вериги за доставки, за да преработват техните сурови минерали в материали за батерии за електрически превозни средства.

Африканците и миньоритереагират

Африканските политици предпазливо приветстват американските стремежи. Финансовият министър на Замбия Ситумбеко Мусокотване казва, че е наясно, че западните страни не могат да заповядват на собствените си фирми какво да правят. Но "все пак могат да бъдат полезни, като смекчават страховете от рисковете, свързани с Африка".

Малки минни фирми реагират на сигналите на Запада. В Австралия изпълнителен директор, който преди е продал свои мини на китайски компании, казва, че сега проучва проекти в страни като Намибия и Замбия, които са в добри отношения със САЩ. "След пет години Западът ще е наистина отчаян. Искаме да сме готови", казва той.

Други малки минни компании се надяват, че гладът на Запада за ESG проекти ще ги направи по-привлекателни за инвестиции. Мнозина посочват за пример фирмата Lifezone Metals, на която предстои да излезе на борсата в Ню Йорк. Тя планира да извлича никел от бъдеща мина в Танзания чрез техника, която е много по-малко въглеродно интензивна от обичайния метод на топене. Миналата година тя спечели подкрепата на BHP Group и стана първата значителна инвестиция на най-голямата световна добивна компания в Африка за последните години. Правителството на Танзания от своя страна очаква никеловият проект да постави началото на повече преработка на суровини в страната.

Не е ясно обаче дали геостратегическите амбиции на Запада ще отключат голям ръст на инвестициите. Капиталовите разходи на 20 големи минни компании се очаква да нараснат с около 12% през 2023 г. според секторния анализатор Mining Technology. Оценките на анализаторите сочат, че това не е достатъчно, за да постигне светът целите си за климата. Твърде малко проекти са в процес на разработка, казва изпълнителният директор на Anglo American Дънкан Уонблад. "Не ми излиза сметката", въздъхва той. През последните 20 години "единствените големи капиталовложения са на китайската екосистема", твърди Бенедикт Соботка, изпълнителен директор на Eurasian Resources Group. Част от проблема остава възприятието, твърди консултант в минната индустрия. Когато американските инвеститори "мислят за добив в Африка, те все още се сещат за кобалт, Конго и детски труд".

Проучване на небивалици

"Намеренията на Америка са реални", добавя друг изпълнителен директор, "но те не знаят какво правят". Африканските приоритети често не съвпадат с американските. "Опасявам се, че половината американска делегация не вярва на собствените си небивалици", казва друг главен изпълнителен директор и добавя: "Не е достатъчно просто да си САЩ."

Самех Шенуда, изпълнителен директор на Африканската финансова корпорация, базиран в Нигерия панафрикански фонд, приветства възродения интерес на Запада към африканския добив, но има две притеснения. Първо, че започването на проекти ще отнеме твърде дълго заради американската бюрокрация. Второ, че стремежът на Америка да съчетае ESG инвестирането с минното дело няма да издържи при републикански президент.

Американските служители понякога се държат снизходително, като предупреждават африканците да не сключват сделки с Китай. "Американците нямат никаква представа какво се случва в нашата политика", казва бивш съветник на африкански президент. Успехът на Китай в Африка според него се дължи на това, че китайските фирми могат да изпълняват проекти навреме за следващите избори.

Много африкански правителства искат американците да са по-ангажирани с континента, но и не бързат да се отказват от Китай. "Замбия избира страна отделно при всеки случай", казва Пол Кабусве, министър на минното дело на Замбия. "Няма да кажем, че тази страна не работи с нас." Една от възможните причини е, че по-голямата конкуренция позволява на африканските правителства да постигат по-добри сделки. В края на краищата, казва Кабусве: "Замбия добива от десетилетия, но е спечелила твърде малко."

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved