ESG в ритейла: Секторът напредва много бързо по пътя към устойчивите практики
Потребителският натиск променя ценностите и отговорностите в бързооборотната търговия, а добри примери и практики вече има и в България
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
- Потребителският натиск променя ценностите и отговорностите в бързооборотната търговия.
- "Lidl България" вече ползва само зелена енергия, а Nestle залага все повече на растителни храни и локално отгледани съставки.
- ESG целите на компаниите минават през локалните специфики и условия, а те могат да са предизвикателни.
Разговорът за екологичното, социално и корпоративно управление (ESG) навлиза бързо във всеки един сектор на икономиката и с особена скорост в тези, които имат най-сериозен въглероден отпечатък. Причината е както в глобалните тенденции, които принуждават компаниите да предприемат действия за опазване на околната среда и по-добри работни условия, така и във все по-голямата нужда от по-добър ESG рейтинг, от който ще зависят и някои външни условия, като например достъпа до изгодно финансиране.
Специално в сектора на бързооборотната търговия обаче особено ярко се усеща и потребителският натиск - купувачите все повече и по-често искат да знаят, че търговците и производителите са отговорни към планетата, служителите, а и към тях самите.
Те имат нужда от "добра мисия", която все по-често е мотивацията им да изберат даден бранд или верига. За това и в ритейл сектора зелената и социалноотговорна трансформация е така ускорена и видима, а поставянето на амбициозни ESG цели и достигането им се случва особено динамично.
"Стремежът към екологично развитие, както и към доброто корпоративно управление на компаниите не е нещо ново, но се промениха две неща, които сега го правят неизбежно - от една страна, бизнесът узрява и се променя, а от другата страна седят и регулациите, които се засилват. След като вече е ясно, че ще трябва да се отчитат ESG ангажиментите да бизнеса наравно с финансовите параметри, това означава промяна на бизнеса из основи", заяви Савин Дянков, старши мениджър за ESG консултантски услуги в PwC. Bulgaria по време на конференцията Ecommerce and Retail Summit, организирана от "Икономедиа" в края на миналата седмица. Консултантската компания помага на компании от цяла Европа да разработят и имплементират свои ESG практики.
Заради все по-голямата актуалност на темата в конференцията бе включен специален панел "В ерата на отговорния ритейл", а участие в разговора взеха още и главният изпълнителен директор на Lidl Bulgaria Милена Драгийска, директорът "Сливания и придобивания" на Visa за Централна Източна Европа Катажина Зубжицка и Иванка Стойнич - мениджър по устойчиво развитие за пазара в Югоизточна Европа в Nestle.
Защо ESG
Без съмнение хранителната и ритейл индустрии са сред големите замърсители и емитенти на емисии на всички нива - от Scope 1 до Scope 3, т.е. и в самото производство и процесите му, и след това във веригата. Хранителният сектор е отговорена за близо ⅓ от глобалните емисии, а търговията на дребно има своя дял в тази сметка. Секторът имат нужда да направи сериозен прогрес, за да започне да покрива изискванията за въглеродна неутралност, рециклиране, устойчивост и социална отговорност.
Както отбеляза Милена Драгийска от Lidl, ако отговорните дейности преди са били пожелателни, днес те са наложителни, "защото потребителите ни вменяват сериозни очаквания".
По думите й това е така, защото потребителските стоки съставляват почти 30% от ежемесечния бюджет на европейците, а в България - близо 50%. В същото време 80% от европейците смятат, че екопроблемите имат пряко отношение към тяхното ежедневие и здраве, т.е. свързват ги с благоденствието си и качеството на живот. Една трета от тях също така директно заявяват, че трябва да се промени както начинът на консумация на тези стоки, така и начинът на производството и търговията им към по-устойчиви и чисти модели.
Добрият пример от Lidl
Веригата Lidl задава добрия пример сред големите ритейл играчи и на местния пазар, като от март тази година вече се захранва 100% със зелена енергия. Пътят към въглеродната неутралност на компанията минава на първо място през избягване и намаляване на въглеродните емисии, а като крайна мярка през през т.нар. offset проекти, (виж карето). Компанията има амбициозна програма и постижения, които демонстрират пътя, по който рано или късно ще тръгнат всички.
Стратегията за опазване на климата на Lidl на глобално ниво цели да намали оперативните емисии с 80%, спрямо 2019 г. до 2030 г., a целите на Лидл България са дори за и 95% намаление спрямо 2019 г.
Lidl цели още до 2025 г във всички над 11 хил. обекта и над 170 логистични центъра на веригата да се използват 20% по-малко пластмасови опаковки и 100% рециклируеми опаковки на продуктите собствена марка.
Към 2021 г. пък веригата е успяла да изцяло да спре употребата на черна пластмаса, а целта е средно 25% от опаковките на собствените марки да са рециклируеми до 2025 г.. Милена Драгийска сподели и още цели и постижения: така например веригата спестява 51 т годишно от спирането на продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба, до 16% по-малко ще е пластмасата в тарелките за прясно месо от български доставчици собствена марка, които вече са и 100% рециклируеми, торбичките за пазаруване за многократна употреба са с 80% рециклат - пример за затворен жизнен цикъл на суровините, 98% от вторичните транспортни опаковки се рециклират, като се събират разделно в магазините и логистичните бази и т.н.
Веригата вече предлага над 1100 продукта със сертификат за устойчивост. Портфолиото й също така включва все повече вегански продукти с устойчив произход - например със соя, отгледана в Европа.
Тези цели и постижения може и да изглеждат "нормални" на фона на модерните очаквания в ритейла, но зад тях стои огромно количество работа и мащабна промяна. Голяма компания като Lidl изразходва огромно количество електроенергия и пластмаса. Целта за 95% намаление на оперативните емисии в България би означавало да се регулира откъде идва всеки продукт, производството му, неговия транспорт, независимо от къде идва и къде отива, опаковане с материали, които също ще бъдат въглеродно неутрални и т.н.
Да компенсираш въглеродния си отпечатък
Проблемът с класифицирането на въглеродна неутралност все още е на дневен ред, тъй като не са малко компаниите, които преследват Net zero (въглеродна неутралност) чрез балансиране на въглеродния отпечатък. Това означава, че една компания може да нетира своите емисии - например 1 тон въглеродни емисии, чрез закупуване на зелена енергия, съхраняване на емисиите (carbon capture), озеленяване на площи или заплащане на определени сертификати за въглеродни квоти. Така този 1 тон емисии бива ликвидиран от отпечатъка на компанията заради реализацията на някое от гореизброените неща. Такъв подход, от една страна, печели време на компаниите в енергийния им преход, докато се намери изцяло вариант да се отрежат въглеродните емисии, но от друга, показва и силен ангажимент на компаниите по пътя. Все пак купуването на квоти е критикуван от много екоорганизации подход, тъй като той дава възможност на плетежоспособни компании да "нулират" емисиите си, но самите емисии продължават да съществуват.В тази връзка Савин Дянков, PwC, отбелязва, че "за да се постигне всичко това, не е нужна само подходяща ESG стратегия, ами действително да се промени бизнес модела на компанията. Едно на ръка е да се използва зелена енергия, но съвсем друго е да се повлияе на цялата верига за доставки, за да може да се промени крайният продукт. Това е огромната разлика".
По думите му има няколко важни стъпки по този път. Първата е т.нар. Strategic reinvention - компанията трябва да превърне своите ESG аспирации в план къде и как да се конкурира, а това ще задвижи и съответната бизнес трансформация. На второ място, важно е да се направи и правилна калкулация при задаването на целите за намаляване на парниковите емисии, като тук предизвикателството е те да обхванат и ефекта върху веригата, а не само във вътрешните процеси. Следва да се помисли и за ролята на трите букви в ESG - дълго време акцентът бе върху E (enviromental или околната среда), но S и G играят все по-голяма роля, казва Савин Дянков. По думите му рисковете, които произлизат от околната среда са поне равни на тези, които произлизат от обществото, а ролята на управлението на компанията ще бъде засилено от регулациите. Дискусията е важна и в контекста на прехода към локално производство и разчитането на местна работна ръка, вместо зависимостта от далечни пазари като Азия. Фактор тук е огромният разход от емисии при транспорта, който се реализира при доставките или при изхвърлянето на отпадъците.
Не по-малко важна е ролята на отговорните инвестиции - например за големите ритейл вериги това могат да са инвестиции в по-устойчиви транспортни вериги или в партньори, които развиват устойчив транспорт, защото това е важен и проблемен елемент в този бизнес. И на на последно място, важно е компанията да следва специфични локални цели, защото местните особености може да имат голяма роля за постиженията (или липсата им).
Добрите практики на Visa
Силно свързаните с ритейла сектори като този на дигиталните и електронни разплащания също не изостават с въвеждането на ESG практики. Visa например са въглеродно неутрални във всички свои операции от 2020 г насам. В офисите и центровете на компанията в цял свят се използва само зелено електричество, сподели директорът "Сливания и придобивания" на Visa за Централна Източна Европа Катажина Зубжицка. Visa стана и първата компания за дигитални разплащания, която пусна на пазара зелени облигации на стойност 500 млн. долара. Целта на компанията е да достигне Net Zero до 2040 г., като Visa работи в посока устойчиви решения с партньори и клиенти. Локален пример е и системата за разплащане в градския транспорт на София, в която купуването на билет се случва безконтактно с дебитна или кредитна карта. Това лесно решение насърчава хората да ползват по-често градския транспорт по думите на Катажина Зубжицка.ESG целите на Nestle
Примери в тази посока дойдоха от един от глобалните хранителни концерни с производство и в България - Nestle. Крайната цел на компанията е към 2050 г да бъде въглеродно неутрална, а нейната силна и мащабна ESG стратегия е базирана на политики, разработени и внедрени в компанията още преди години. Едно от големите предизвикателства е справянето с огромния обем отпадъци, които тази индустрия генерира. Според Иванка Стойнич, мениджър устойчивост за Югоизточна Европа в Nestle, производството на компанията в България например не депозира отпадъци още от 2014 г - те се събират разделно и се рециклират, използват повторно или се изгарят в цикъл за производство на енергия. Много е работено и по друга ключова цел на компанията: намаляването и на употребата на вода. Към момента е постигнато 70% намаление на употребата на вода на тон производство.
Иванка Стойнич даде пример за ролята на локалните особености с използването на зелена енергия. По думите й, докато в Западна Европа това е значително по-лесно заради голeмия брой и капацитет на ВЕИ, в страни като България и Сърбия например това все още е предизвикателно, защото няма достатъчно на брой ВЕИ инсталации, които да покриват нуждите на сектора. Въпреки това дългосрочните договори за доставка на възобновяема електроенергия вече се случва и в България - такъв неотдавна обяви и телекомуникационната компания A1. От гледна точка на E фактора в ESG това е сред най-големите приоритети и в световния бизнес, тъй като не само допринася репутационно, но и дава възможност за дългосрочно планиране поради дългия хоризонт на PPA договорите на фиксирани цени (за 10-15 години).
Предизвикателство за региона продължава да е изпълнението на целите на Nestle за 100% рециклиране на опаковките до 2025 г, тъй като за разлика от Западна Европа инфраструктурата за рециклиране в Източна и Централна Европа е недостатъчна.
Да постигна това за Nestle е важно, защото освен друго би означавало отпадъците да не се транспортират и съответно да се използват повторно от местните фабрики - т.е. много по-малко разход за компанията, който може да бъде инвестиран в друг зелен проект, като например соларна инсталация.
Компанията активно променя и портфолиото си, залагайки на все повече растителни храни, като в момента строи и такава фабрика в Сърбия. Nestle инвестира и в производството на местна соя без ГМО и търси още ниши за инвестиции. "Тези инвестиции не е задължително да се изплатят бързо финансово, но ще се изплатят като устойчив бизнес в бъдеще", заяви Иванка Стойнич.
За финал Савин Дянков пък посъветва компаниите да не губят време и да започнат още сега да работят за устойчиво бъдеще, тъй като това е неизбежно и колкото по-късно стартират процеса, толкова повече трудности ще имат.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.