Експеримент с фермерски сергии без продавач (допълнена)
Биопроизводителите на плодове и зеленчуци Веселина и Николай Ралчеви отвориха "магазини на доверието" в село Бъта и в Панагюрище
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Шатра и земеделска продукция плюс ентусиазъм и доверие. Това, според Веселина Ралчева - биопроизводител, е достатъчно, за да заработят трите "магазина на доверието", в които няма продавачи. Намират се в село Бъта, край Панагюрище, както и в Панагюрище, и в тях клиентите се обслужват сами - избират и теглят продукти, оставят пари в касата, връщат си ресто, ако е нужно.
Магазините без продавачи на Веселина и Николай Ралчеви работят от няколко седмици и в тях се продават био картофи, лук, пъпеши, домати, сливи, отгледани в градините, които семейството обработва.
Защо да не опитаме
Идеята идва по примера на други двама биопроизводители от региона на Панагюрище - Дмитрий Арбалиев и Тодор Влайков, които отварят такъв магазин в село Баня, също в региона на Панагюрище. Те приложили опит от Швейцария, за да докажат, че подобен експеримент е възможен, тъй като "българинът не е втора ръка човек". Магазинът им работи без проблеми и в него се продава и продукция на семейство Ралчеви.
"Знаем, че продажбите на самообслужване и доверие са добре познати и са практика за редица ферми в чужбина. Решихме да опитаме и да видим дали този опит има почва в България. Казахме си, че няма какво толкова да загубим, ако не се получи, а ако не опитаме - никога няма да знаем какъв ще е резултатът", разказва за "Капитал" Веселина Ралчева.
Зареждане по няколко пъти на ден
Семейство Ралчеви работи чрез своята фирма "Тара био" за биозеленчуци и плодове. "Всеки ден зареждаме със стока и записваме в тетрадка доставените количества. В същата тетрадка хората си записват покупките, за да можем да издадем в края на деня касов бон. Периодично през деня проверяваме продажбите и наличието на стока. Прибираме част от оборота, зареждаме с продукти, които са свършили. В края на деня правим отчет на продаденото и пускаме касови бележки, които оставяме в една кутия на сергията", коментира за "Капитал" Веселина Ралчева. Тя уточнява, че семейната продукция е биологична, а "при биоземеделието всичко се записва в дневници и се отчита до килограм", така че не се притеснява от среща с данъчните.
Цените са достъпни. "Продаваме по цени на едро, защото не плащаме заплати и осигуровки за продавачи. Има везна, на която се мерят продуктите, а цените са по лев, лев и петдесет и лесно се пресмята дължимото. В ромския квартал в Панагюрище, където е единият от магазините ни, процедурата е облекчена - продуктите са предварително премерени и опаковани. Няма нито лев разлика в това, което сме заредили, и това, което е платено", коментира за "Капитал" Ралчева. И обясни, че дори хора, които неволно са направили грешка, бързат да я информират, че по-късно са се издължили в касата на самообслужване.
Оборотът на магазина в Бъта е от 100 до 300 лева на ден. Семейството е познато на хората в селото, защото тук се намират площите с плодове и зеленчуци, които Ралчеви обработват. В ромския квартал в Панагюрище продажбите са по-скромни - от 40 до 80 лева дневно, но тук живеят голяма част от хората, които работят във фирмата на семейството, така че те имат свободен достъп до същите продукти, обяснява Веселина Ралчева.
Интересът расте
Интересът към обектите без продавачи расте. В началото мнозина идват специално, за да видят "чудото" - налична кутия с пари и стоки без надзор. Атракцията е особено силна в ромския квартал, където почти непрекъснато има хора край сергията. "Обикновено някой надзирава какво се случва, следи за разплащането, разпорежда се с децата да не направят някоя беля. Предлагат ни сергията да остане денонощно. Когато подходиш с доверие, хората искат да отговорят със същото", казва Веселина Ралчева.
Бизнесът на семейство Ралчеви има добре развити канали за продажби - фирмата зарежда търговци, детски кухни, има свой магазин в Панагюрище, изнася продукция в Румъния. Проблемът е в малотрайните сезонни биопродукти като малини и пъпеши например. Затова магазините на доверието са още един начин произведеното да стигне по-бързо до купувачите, прави равносметка Веселина Ралчева. "Освен това искаме хората да видят, че има биопродукти на супер нормални цени. Защото мнозина дори не поглеждат към щандовете с биопредложения, тъй като знаят, че са скъпи", коментира тя. Според нея магазините са атракция, но действат и възпитателно. "Хората жадуват за добри новини. Знам, че биха се притеснили, ако нещо не е наред с оборота и дължимите суми, но засега нямаме такива проблеми", обобщава тя.
Двете семейни компании
Семейство Веселина и Николай Ралчеви управлява две фирми: "Тара био" и "ИНА". Обработва над 3000 дка земя в района на Панагюрище, на които отглежда по биологичен начин етерично-маслени култури, плодове и зеленчуци. Има собствена дестилерия, произвежда козметични продукти с марката InaEssentials, създадени на основата на собствените етерични масла, които продава онлайн в цяла Европа.
За 2022 г. фирмата за земеделски култури "Тара био" отчита 988 хил. лв. общо приходи (760 хил. лв. за 2021) и 94 хил. лв. печалба (39 хил. лв. за 2021). "Ина" има оборот от 1.8 млн. лв. и 524 хил. лева чиста печалба.
Веселина Ралчева: "Магазините на доверието" са много успешни
Какъв е ефектът от "магазините на доверието"?Отглеждането на биоплодове и биозеленчуци е сериозно предизвикателство. Докато за етеричномаслените култури пазарът ни е осигурен, за реализацията на зеленчуците се изискват сериозни усилия всяка година. Особено за малотрайните като пъпеши и домати. Биопазарът в България като цяло е много малък, бих казала бутиков, което съответно оскъпява логистиката и крайната цена за клиента. Няма изградена дистрибуторска мрежа. Няма реклама и осведоменост на потребителите за предимствата и ползите от тези продукти. Голяма част от продукцията ни изнасяме в Румъния, където пазарът на биопродукти е по-развит. Разбира се, продаваме и на нашия пазар, като тази година наблегнахме много на късите вериги на доставки - участие на различни пазари, обособяване на сергии в нашия район и зареждане на сергии в по-широк регион около Панагюрище. Т.нар. магазини на доверието бяха част от тази стратегия. Идеята тръгна от наши колеги от фирма "Зара 17" в съседното село Баня, които откриха такава сергия край шосето Баня - Бъта. Ние ги последвахме, като отворихме такива в с. Бъта и в Панагюрище. Експериментът беше много успешен - от една страна, той помогна в реализацията на продукцията ни, от друга, помогна до хората от региона да стигнат свежи и чисти биопродукти на изключително достъпни цени. Освен това показа, че когато подходиш към хората с доверие, те се стремят да го оправдаят.
"Тара био" е изпълнила два земеделски проекта по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Какъв е ефектът от тях?
- Проектите ни в годините винаги са били свързани с инвестиции, които така или иначе сме планирали - със или без проект. Финансирането по ПРСР просто ни помага да се развиваме двойно по-бързо. С такава помощ сме засадили малините си, част от розовите и лавандуловите насаждения. Построихме склад за биологични плодове и зеленчуци, снабден с хладилна инсталация и специализирано оборудване. Закупуваме необходимата земеделска техника.
Срещате ли трудности при изпълнението на проектите?
- Европейското финансиране е сериозна помощ за бизнеса. Основните трудности са свързани с изключителното забавяне на сроковете за разглеждане и одобряване на проектите, както и след това - с разглеждането на искания за промяна и сключване на анекси. Това в много случаи възпрепятства намирането на финансиране и съответно бързото стартиране и изпълнение на инвестициите. Администрацията работи със съвсем различно темпо от това на частния бизнес. Но ние вече сме свикнали с това и правим плановете си съобразно очакванията одобрението да се забави с година-две, а и комуникацията с Държавен фонд "Земеделие" да върви бавно.
1 коментар
Модела не е нов, в Австрия отдавна има такива. Вероятно ще работи само в малки, отдалечени населени места, където хората си имат доверие.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.