Места

Щраусовото забавление на Долна баня

Фермата за щрауси на Елмира Димитрова приема посетители целогодишно от 2005 г.

Елмира Димитрова отглежда щрауси от 18 години

Мери Иванова

Елмира Димитрова отглежда щрауси от 18 години © Надежда Чипева

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Темата накратко

През 2000 г. Елмира Димитрова напуска София и купува мелница в град Долна баня.
Пет години по-късно започва да търси нов начин да се издържа и инвестира в 11 бебета щрауси, с което се ражда фермата "Щраусово забавление".
Днес бизнесът печели от няколко канала - посещения, продажби на пера, кожа и яйца заедно с ресторант.

На около 70 км от столицата и няма и 5 минути с кола от Долна баня се намира място, което сякаш остава непроменено от инфлацията. Срещу точно 12 лв. семейство с две деца може да посети ферма за щрауси, да се снима с животните и да докосне перата им. А ако има късмет, могат дори да станат свидетели на "танца на любовта", в който мъжкият щраус ухажва своята женска.

Мястото е "Щраусово забавление", а причината да е все още толкова достъпно е желанието на собствениците всеки човек да може да се докосне до животните им. "Няма да забогатеем от този бизнес, но и не това търсим", казва Елмира Димитрова, която през 2000 г. напуска София. Заедно със столицата напуска и работата си като преподавател по музика, за да се установи в тихата Долна Малина.

(Не)възможният бизнес в провинцията

По това време мечта на Димитрова е да произвежда пълнозърнест хляб, който все още не е популярен на българския пазар. "С мъжа ми решихме да си направим мелница в Долна баня, купихме я, но оттам започнаха проблемите, разказва тя. Предназначението на обекта на беше променено, документацията отне близо пет години и дори след това нямахме шанс да проработим, защото бяхме моментално смачкани от конкуренцията."

Двамата затъват финансово, като междувременно търсят начини да спасят бизнеса си. "Искахме да намерим място, където да складираме жито, за да купуваме по-евтино на жътва и да спестяваме разходи. Отидохме да гледаме земя наблизо и чух един от работниците да казва: "Боже, тук е само за щрауси!"

Същата вечер започва да търси в интернет и така през 2005 г. спонтанно купува 11 бебета щрауси от Чокманово, които са сред първите излюпени щрауси "българчета". А два от тях все още могат да бъдат видени в "Щраусово забавление" 18 години по-късно, макар Димитрова да твърди, че все още е почти невъзможно да имаш собствена ферма в България. Почти.

15 години глоби и забавяния

"Мечтата ми е да работя с адекватни държавни институции, които помагат на фермерите в трудната им работа. Когато дойдат на проверка, да не ни карат да се чувстваме като най-големите престъпници." Така накратко обобщава опита си като български фермер Димитрова. Най-трудно е да стъпят на крака в началото - купуват 17 декара земя, но се налага да прокарат ток и сондаж, което освен времеемко е и много над бюджета им.

С изкарването на разрешителни и строителна работа разходите им достигат над 60 хил. лв., с които в онзи момент не разполагат. "Благодарна съм на синовете ни, без чиято финансова помощ не бихме могли да се справим", казва тя. "Две зими нямахме пари дори за храна за животните - ходехме по полето да събираме каквото можем", описва периода тя. Излиза, че инвестицията в щраусите е най-незначителна - едно бебе по онова време струва под 400 лв.

През 2010 г., когато бизнесът вече се самоиздържа, започват работа по изграждането на фотоволтаици. "Разчитахме на европейски средства, но въпреки тях инвестицията излезе много над очакваното. Дадохме около 100 хил. евро, а проектът и документацията се проточиха над две години", казва още Димитрова.

Почти всички допълнителни съоръжения, а в това число и сградата на ресторанта до фермата, са дело на нейния партньор. И дори да успяват да избегнат нуждата от строителни работници, все пак срещат трудности - регистрацията на ресторанта отнема над пет години, защото никой в компетентните институции не знае как да впише щраусите, как да регистрира фермата и какви би следвало да са правилата там.

"Заради това, че българските власти вписват щрауса като добитък и няма правила за тяхното отглеждане, се затормозява работата ни", добавя тя. Все пак фермата се развива и до днес и освен с щрауси посетителите могат да се запознаят и с други птици и малкия талисман на учреждението - понито Наоми.

Във фермата на Димитрова се отглеждат черни африкански щрауси, които, както подсказва името, произлизат от Южна Африка. Щраусът е най-едрата съществуваща птица, но пък не може да лети. Обикновено тежат до 170 кг и живеят до около 70 години. Разкрачът им достига 3 м, а скоростта, с която могат да тичат, е 70 км/ч. Ядат много малко количество храна (около 400 г на ден) заради дългите си черва, които позволяват бавната обработка на веществата. В летните жеги пият до 20 л вода на ден.

Разходка из фермата

Най-подходящото време за посещение на "Щраусово забавление" е лятото, когато Димитрова обикновено ангажира осем работници, които се грижат за животните и да развеждат посетителите. През преходните месеци си сътрудничи с туроператори, с които организира посещения на туристически и ученически групи.

Във фермата обикновено има около 15 щрауса, за всеки от които често се налага да се осигуряват отделни пространства. "Когато нямат достатъчно площ, се дърпат и нямат оперение, затова и сме предназначили около 11 дка за тях, което означава грубо около декар на животно", обяснява Димитрова, като подчертава, че всички мъжки щрауси задължително са отделени през цялото време, а понякога женските съжителстват заедно.

"Мъжките щрауси са териториални животни, при тях не влизат посетители. Дори и ние се съобразяваме кога можем да контактуваме с тях и кога не", добавя тя.

В природата мъжките щрауси се отбраняват с ритници, чиято сила е значително по-голяма от тази на конски ритник и може да убие човек. Затова и във фермата те са зад заграждения, които предпазват посетителите, но представляват опасност за тях самите. "Имахме случай, в който гости посегнаха да нахранят мъжки и при ритника той се осакати", казва Димитрова. Затова и мъжките се хранят с по-бедна храна, за да не са агресивни - дневната им дажба е около 300-400 г микс от люцерна и пшеница, която Димитрова купува от производител в Стара Загора.

Специалитет "Щраусова фантазия"

За да запази символичните цени на билетите за посещение на фермата, Димитрова разработва няколко канала, през които бизнесът да реализира приходи. Основен е ресторантът, където самата тя приготвя специалитети с продукти от животните. Най-популярни са крем карамелът и омлетът с щраусови яйца, а за търсещите по-нестандартни предложения има супа с щраусово месо и "Щраусова фантазия" - порция щраусово месо с гарнитура картофи.

Всяка година продава и бебета щрауси, които се отглеждат в инкубатор и се люпят през пролетта, като понякога запазва някое бебе и за фермата. Основна причина да избере да отглежда именно щрауси, а не други животни в своята ферма, е, че почти всяка част от животното може да се използва за някаква цел. "Мога да продавам яйцата на женските, черупките им, щраусова мас, месото и дори перата", разказва Димитрова, която предлага и козметика с щраусова мас, налична и в магазини в София.

Обикновено женските започват да снасят яйца редовно, на всеки два дни, при навършване на четири години, като цената на едно яйце е около 60 лв., а само на черупка - 25 лв. "Често ме търсят хора, които използват черупките за икони или се нуждаят от кожа за ботуши, чанти, колани", казва тя. Перата на животните също са много търсени, а забележителното при тях е, че на всеки 8 месеца растат нови.

Макар и в ресторанта на фермата да се предлага месо от щрауси, такова има само ако се наложи поради травма или друга причина. "Не убиваме животните си просто така, а когато се наложи. Трябва да се карат до кланица чак в Белград, защото в България законът не го позволява", казва Димитрова, като отбелязва, че от един щраус със средно тегло 170 кг се извличат около 40 кг месо.