Французинът Дамиен и монголските юрти в България

Веднъж щом стъпват тук обаче, планът се променя. "Ние се влюбихме в България, когато се преместихме, и решихме да останем", спомня си Дамиен. Оттогава живеят в София, като три от децата му вече имат българско гражданство. Част от тях са избрали да учат или работят в родната Франция или другаде из Европа, но през ваканции и отпуски винаги се връщат в България, защото "тук съм пораснала, тук е вкъщи", както казва дъщеря му Марго, която живее и учи в Ница заедно с единия от своите братя.

Пътят към планината

Преди да дойдат в България, Дамиен и неговото семейство са далеч от планинските приключения и от работата в планината, единствено карат ски. "Преди много обичах морето, а не планината, когато бях във Франция. Там бяхме на 20 км от морето и тук в началото ми беше много трудно без море", разказва той. Сега ситуацията е коренно променена - не иска да ходи на море, обича да прекарва времето си на високо.

Любовта към планината идва естествено - заради близостта на София до Витоша. Дамиен първоначално започва да се занимава с обучения и тренировки на хъскита на Витоша, като работи с кучетата за впрягове и разходки с шейни. "Станаха много проблеми с другите хора, които работеха там, с колегите, убиха едно от кучетата ни и започнах да търся ново място, на което може да се кара шейна и да се тренират кучетата", обяснява той.

Външната кухня и местата за отдих в базата са изцяло направени от рециклирани дървени материали Фотограф : Антон Чепилски

Преди шест години попада в Плана планина, която е също близо до София, но далеч по-спокойна и все още пуста. Купува терен, изчиства част от мястото, премества всичките си хъскита там и им изгражда условия за живот и тренировки. Както се оказва, не за дълго.

Първоначално мястото е предназначено само за тренировки и разходки с кучетата, но бързо променя функциите си след една семейна ваканция в Канада, когато Дамиен и семейството му съвсем случайно нощуват в юрта в Квебек. "Тогава казах на жена ми, че това ще го направим в България, като се върнем, ще разработим такъв проект", разказва Дамиен, с разликата, че там са спали до вода, а тук той избира билото на планината. Така и става - прибират се и вече на купения терен започват работа.

Зелено и дървено

"Проектът беше готов в главата ми", казва Дамиен. Още от самото начало идеята им е да няма бетон, а всичко да бъде изградено в унисон с природата наоколо. Затова и не променят статута на земята, върху която е разрешено минимално строителство. "Аз работя в планината. Ние у нас винаги сме били екосъобразни, манталитетът ни е такъв, рециклираме, имаме компостер вкъщи, така сме свикнали", обяснява Дамиен.

Въпреки че често се сблъскват с обратното в България - боклука в планината и още твърде началния етап на рециклиране, те не се отказват. "В България едно от най-хубавите неща са тези планини и земи, има потенциал хората да идват от чужбина, за да видят колко е хубава страната. Проблемът е, че българите сами замърсяват", казва той, като добавя, че във Франция са направили същата грешка, каквато и в България - морето е бетонирано, "но това, че всички правят така, не означава, че е правилно", и именно това не иска да се случи в планината.

На този принцип изграждат цялата база. Ток си набавят от фотоволтаици, изградени както върху постройките до юртите (в които са тоалетната и банята), така и на малка площадка на терена. Козметиката за гостите е с изцяло натурални съставки и рециклируеми опаковки. Водата добиват от сонда, с която се захранват душовете, а след това се полива градината.

Обзавеждането е изцяло в унисон с идеята за зелен проект, като мебелите са трансформирани спрямо формата и височината на всяка юрта Фотограф : Антон Чепилски

Най-интересни за всички са тоалетните, които са сухи и работят на принципа на компостирането, т.е. в тях няма течаща вода, защото Дамиен и семейството му определят водата като ценен ресурс, липсата на който скоро ще е проблем за света и затова търсят алтернативно решение. "Трябва все пак и ние да помогнем, а не само да консумираме", казва той. Тоалетните представляват най-общо контейнер, в който се събират органичните отпадъци, а водата е заместена от дървесни стърготини, с които се задейства цикълът на ферментация на активните вещества.

"Хората, които идват за пръв път, могат да си помислят, че не е хигиенично, че не е чисто и че мирише, но не е така", обясняват Дамиен и Марго, по думите на които във Франция подобен тип съоръжения са много разпространени, особено за всякакви фестивали, концерти и пр. "Това е бъдещето", казват те. И в действителност тоалетните не миришат, но за успокоение на гостите Дамиен ги чисти всеки ден, когато има хора в юртите.

Такъв тип решения будят известно недоверие в хората, но помагат за целите на проекта, защото днес те нямат разходи и не правят нищо по базата, сменят само бутилките с газ за готвене. "Имаме повече проблеми в Бояна - там спират тока и водата, а тук не", казва Дамиен.

По негови думи от 2001 г., когато пристигат в България, до днес страната е напреднала значително в тази посока. "Във Франция беше по същия начин в началото. Прави впечатление, че контейнерите за рециклиране вече се използват правилно. Хората в България вече се интересуват от екосъобразни решения", категоричен е Дамиен. Но страната все още има да извърви дълъг път. Така например те все още намират трудно биоразградими чували за боклук. "Аз ги купувам, като се връщам от Франция, в куфара ми е пълно с такива", разказва Марго, дъщерята на Дамиен.

Няколко години и хиляди документи по-късно

Отнема две години, докато всичко стане реалност, и проблеми в този период не липсват, а голяма част от времето минава в работа с държавата. Семейството се сблъсква с бавната администрация. "Не беше трудно, просто беше дълго, отнема само време. Не искахме да има някакви схеми и трябваше да изчакаме всички процедури, плюс това сме един от първите, които го правят в България, и повечето хора не разбираха и не знаеха как трябва да се случат нещата документално", разказват те.

Дават пример с класификацията по Закона за туризма, която се явява един от основните препъникамъни. "Когато те дойдоха тук, просто ни дадоха нещо и това беше", обяснява Дамиен, като на входа ще видите надписа "Бунгала". Не по-малък проблем се оказват сухите тоалетни, за които не е необходима септична яма, и неразбирането на служителите как точно ще работят тези тоалетни. Въпреки това накрая получава всички документи и разрешителни.

До терена им все още няма асфалтов път - на места настилката е отдавна компрометирана, а на други тя изобщо липсва. Те се надяват общината евентуално да промени това, но в същото време "не очакваме пътят да е магистрала, защото не си кореспондира с мястото, идеята все пак е хората, като идват тук, да усещат максимално планината", обяснява Дамиен.

Лукс от степта

Юртите поръчват директно от Монголия. "Исках да е нещо, което да е истинско", обяснява Дамиен, като по думите му всяка от юртите е струвала около 3-4 хил. евро към онзи момент в зависимост от размера (има за четирима и петима души). Юртите в Плана са далеч по-добре обзаведени от класическия азиатски вариант. Те са добре шумоизолирани и лесно могат да бъдат изцяло затъмнени, така че, когато се събуждаш, да не знаеш колко е часът. Общите са пет, а местата - 20, и нямат желание да ги увеличават.

Една от юртите е обзаведена с мебели от Монголия, адаптирани специално за този тип конструкция. Всичко друго е от България. "Искахме най-вече хората, които идват тук и работят, да са българи, за да дадем нашия принос за икономиката. Искахме всичко да е местно", обяснява Дамиен. Дава пример със соларните панели, които са от Бургас, както и с дървото, което купуват от различни места и сами адаптират за формите и височината на юртите.

Юртите са добре изолирани от слънчева светлина, а осветлението вътре е минимално Фотограф : Антон Чепилски

Дървени са и външната кухня, както и няколкото места за отдих из двора, а декорацията е изцяло дело на съпругата на Дамиен, като не са спазвали символизма, типичен за украсяване на юртите в Азия. В базата няма екрани - нито телевизори, нито пък осигурен достъп до интернет. "Няма и да има", категоричен е Дамиен, защото "ако хората идват тук, за да са на компютър или телефон, то по-добре да си стоят вкъщи, не го разбирам това, но и няма човек тук, който го прави".

С времето научават много и правят подобрения. Така например бързо разбират, че със сложените първоначално лампи и при повече хора едновременно в юртите спира токът, и затова ги подменят. Днес те все още са много далеч до това да възвърнат първоначално вложеното в изградения от тях проект, но това не ги притеснява, защото знаят, че оттук нататък нямат други големи разходи.

Пандемично отваряне и първият гост

Готови са и отварят юртите в най-неправилния момент в последните години - 2020 г., малко след като ковид пандемията е обзела целия свят. "Първата година имахме само една жена гост. Втората година имахме двама гости", разказа Дамиен.

Миналата година също имат проблеми - този път заради войната в Украйна. "Работим много с хора от Франция, Германия, Италия. Много от тях анулираха, защото мислят, че сме близо до Украйна", разказват те. Това е първата година, в която определят сезона като силен, и то не само защото имат повече клиенти, но и защото голяма част от тях са от България, а не от чужбина, както е било до момента.

По думите на Марго и Дамиен тяхната идея никога не е била да имат агресивна реклама и да привличат много туристи. Позиционирани са в сайтовете за предлагане на места за настаняване като booking и airbnb, както и в социалните мрежи. "Ние не искаме много клиенти, искаме клиенти, които идват, за да са на чист въздух, сред природата", обясняват те.

Въпреки това ги намират хора от цял свят - учудващо за самите стопани. Имат гости от цяла Европа, но и от Япония и Австралия, дори и от Азия. "Имахме една жена от Казахстан, тя за пръв път спа в юрта при нас, защото обясняваше, че в Казахстан само по-бедните спят в юрти", разказват Марго и Дамиен. Често имат и неочаквани гости - елени, цяло семейство язовци и дори в началото, преди да изградят юртите, са идвали мечки.

Семейството прави и детски лагери - събират около 20 деца и от понеделник до петък ежедневно им организират различни походи с кучетата. Правят го само веднъж през лятото - в началото на юли, защото след това "кучетата са в отпуск" заради топлото време. А през това лято базата е била наета и за йога лагер.

Спокойствие за гостите и развитие за региона

"Като има клиенти, ние не сме тук, оставяме ги сами", казва Дамиен. Първоначално остават в собствената си юрта, но забелязват, че това притеснява хората, ограничава ги да вдигат шум, да не пречат, и затова решават да им дават пълна свобода.

"Първо едни хора ни казаха, че ще ни ограбят, ще ни откраднат нещо, но от четири години насам и една лъжица не е изчезнала", обяснява той, като допълва, че никога клиентите не са оставяли базата замърсена, защото вярва: "Когато даваме базата чиста, те ни я връщат чиста, ако беше мръсно, щяха да ни я връщат мръсна." Не се пазят прекалено - имат камери и заключват мястото, но оградата е дървена и ниска. Смятат, че няма кой да дойде там, за да краде.

Дамиен и семейството му нямат проблеми с хората от близкото село Плана, дори напротив - в началото, когато започват, те са атракция за всички живеещи и всеки ден някой приижда, за да види какво се случва. Появата им обаче води до раздвижване в селото, в което все още няма дори хранителен магазин. Все повече хора идват да инвестират - било то в частни къщи или различни проекти, подобни на техния, като къщи от Финландия, които се строят в момента.