Здравеопазване

Царската болница в гората

Санаториумът "Цар Фердинанд" в Искрец, създаден с дарение от царя, лекува хора с белодробни заболявания

Болницата е създадена през 1908 г. с указ и дарение на цар Фердинанд, чието име носи днес

Йоан Запрянов

Болницата е създадена през 1908 г. с указ и дарение на цар Фердинанд, чието име носи днес © Йоан Запрянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Санаториумът "Цар Фердинанд" в Искрец лекува хора с белодробни заболявания.
Създаден е през 1908 г. с дарение на Фердинанд, който търси най-подходящото място в България за лекуване на "гръдноболни".
Днес болницата разполага със 170 легла, модерна апаратура и постоянен достъп до изворна вода.

Повечето белодробни болници в България се намират в големите градове. Странен факт, предвид че повечето българи с белодробни заболявания имат такива основно заради мръсния въздух от трафик, горене на боклуци и въглища, както и тоновете прах от сгради и пътища. Затова, предвид планинските богатства на България, е далеч по-логично белите дробове на жителите да се лекуват там, където е най-чист въздухът.

До този извод стига отдавна не друг, а цар Фердинанд. В началото на ХХ век той заръчва на комисия да намери мястото в България, в което климат и въздух са най-подходящи за лечение на белодробни заболявания. Така през 1908 г. след дарение от 50 хил. златни лева лично от царя започва строежът на санаториума в село Искрец, близо до Своге, който от 2000 г. отново носи името на Фердинанд след няколко десетилетия без патрон по времето на комунизма.

Днес санаториумът изглежда впечатляващо - голям комплекс насред декари зеленина, с църква в двора и площадки за физическа активност на пациентите в рехабилитация. От вече над 20 години "Цар Фердинанд" е търговско дружество с принципал Министерството на здравеопазването (МЗ), като успява само да финансира голяма част от модернизацията си.

Цар, църква и 500 декара гори

Преминаването от социализма към демокрацията е турбулентно за болницата - не само заради юридическите проблеми по отношение на статута на санаториума, но и заради огромната база и някои неразрешени въпроси със съседите.

Влизащите в двора на санаториума например трудно биха могли да пропуснат православния храм "Успение Богородично" и шестоъгълната кръщелница, които се намират до него. Указът на Фердинанд от 1908 г. е съпътстван и с решение на Светия синод за преотстъпване на земите, които по онова време са били на църквата. Впоследствие през 2000 г. църквата си вади отново акт за собственост и манастирът се развива, а голяма част от общо 500-те декара площ, много от които гори, отиват в горското стопанство заради невъзможност на болницата да стопанисва. В момента санаториумът е собственик на общо 234 декара земя.

"Експертите от царската комисия установяват, че тук и в Банкя са най-добрите места за създаване на такъв санаториум - "за гръдноболни", както се е наричал по онова време", казва Людмила Тодорова, управител на "Цар Фердинанд" от 2013 г. насам, докато стои под портрета на царя в кабинета си.

Тя разказва, че след вдигането на първоначалната сграда са построени още няколко допълнителни, всичките с дарения - от военната каса, от фонда за обществени осигуровки и от общински служители.

Две от тях в момента се продават, като Тодорова казва, че "цените им са много приемливи - под 500 хил. лв. за големи сгради с основи от дялан камък. Проблемът е, че в тях трябва да се инвестира много. Иначе са подходящи за дом за възрастни или за заведение за рехабилитация", добавя тя.

В началото болницата се е занимавала най-често с болни от туберкулоза - болест, която е била "голям бич" за българското население в началото на ХХ век. При създаването й болницата разполага със 130 легла, докато при най-високата си точка по времето на комунизма базата е била за 630 легла. Днес те са 170.

"Апаратурата и техниката са модерни. Разполагаме с всичко, с което трябва да разполагаме. Имаме клинична и микробиологична лаборатория. Обновяваме я винаги, когато се налага", казва Тодорова.

От активно лечение към рехабилитация

Може би най-голямата промяна в "Цар Фердинанд" по отношение на чисто медицински процедури, а не икономически и юридически битки, идва отново в преломната 2000 г. До онзи момент лекарите в болницата лекуват и хронични, и активни белодробни заболявания като пневмония и придружаващи сърдечно-съдови и диабетни състояния. Сега болницата е изцяло за продължително лечение и рехабилитация на хора с хронични белодробни заболявания.

От една страна, това е добре, защото базата в Искрец предполага именно високо качество на рехабилитация. И вътре в болницата, и извън нея е пълно с чешми и шадравани, в които тече чиста планинска изворна вода (към която има и икономическия бонус, че е безплатна). Външната база включва пейки и пътеки за разходка, две площадки с уреди за рехабилитация, игрище за футбол и баскетбол, писти за бягане и току-що възстановен плувен басейн.

"Всичко това сме го направили със собствени средства", казва Тодорова и добавя, че процедурите по рехабилитация са безплатни за пациентите, които са с лекарска препоръка. За тези, които искат да преминат през процедури, но нямат лекарска препоръка, цените са символични.

От друга страна, Тодорова съжалява, че лечението на активни и придружаващи заболявания вече не е предпочитаният подход в системата.

"Според мен по-добрият начин е старият, но той никога няма да се върне. Интересите в здравеопазването са огромни и затова всичко е в такова състояние, но това никой министър не може да го оправи. Младите лекари отидоха да работят в чужбина, а останалите тук са предимно в частни болници или работят на две места. Това го казвам, като претендирам, че при нас заплащането въобще не е лошо - един лекар с две специалности взима около 3500 - 4000 лв.", казва Тодорова.

Възрастта на лекарите е най-големият проблем на болницата в момента, като според Тодорова той е общ за системата, а не конкретен за санаториума. "Откакто съм управител - от 12 години, аз все гледам как хора идват, взимат си дипломите и отиват директно в чужбина. Не разбрах защо за толкова години не се намери начин тези специалисти да останат в България, защото в един момент няма да има кой да ни лекува."

Другата страна на проблема е, че след ковид вълната много лекари над 50-годишна възраст "просто починаха". Допълнително лекарите често са хронично изморени, защото работят на много места и се движат между частните и държавните болници. "Всичко това е за сметка на държавните болници", обобщава Тодорова.