Технологии

Космическият кораб на Boeing ще полети пробно чак през април

Повторният безпилотен тест на CST-100 Starliner отново се отлага заради късо съединение при авиониката

Момчил Милев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Несполуките продължават да следват пилотираната капсула на Boeing, наречена CST-100 Starliner, която трябва да стане вторият комерсиален космически кораб, който да превозва астронавти до Международната космическа станция (МКС). От щатската космическа агенция NASA съобщават, че следващият тестов полет на капсулата, наречен OFT-2, ще бъде отложен и изстрелването ще се извърши не по-рано от 2 април.

Според досегашните планове полетът на Starliner трябваше да се извърши на 25 март, но по време на финалните тестове в космическия център "Кенеди" във Флорида, които симулират виртуално цялата космическа мисия, се е стигнало до токов удар. Късото съединение е засегнало част от авиониката на орбиталния апарат и сега модулът трябва да бъде сменен. Според съвместно изявление на NASA и Boeing проблемът не е чак толкова голям и е възникнал не заради проблем със Starliner, а заради "неправилно конфигуриране на наземната поддържаща екипировка". Предвижда се поправката на авиониката да отнеме минимум 8 дни.

Това е поредният проблем (макар и не чак толкова фатален), с който пилотираната капсула на Boeing се сблъсква през последните години. По принцип космическият кораб първоначално беше фаворизиран от NASA и получи почти двойно по-голяма субсидия в размер на 4.2 млрд. долара в сравнение с другия участник в програмата за комерсиални пилотирани полети - SpaceX на Илън Мъск.

По време на предишния тест без екипаж (OFT-1) на 20 декември 2019 г. обаче Starliner се сблъска със сериозни аномалии в софтуера и настройката на системния часовник, които доведоха до неконтролируемо включване на двигателите за маневриране и изразходване на голяма част от горивото, което в крайна сметка съкрати полета до два дни и доведе от отмяна на скачването с Международната космическа станция.

За щастие капсулата успя да кацне безпроблемно на ракетния полигон "Уайт сендс" в Ню Мексико, но впоследствие се оказа, че системните инженери на NASA в последния момент са открили и поправили друг проблем в софтуера, който е можел да доведе до сблъсък между капсулата и откачащия се преди навлизането в атмосферата сервизен модул. В крайна сметка разследването стигна до извода, че трябва да се извърши пълен одит на операционната система и програмите, с които Starliner работи, преди на борда да бъдат качени живи хора. Въпросната проверка на софтуера забави програмата на Boeing с повече от година. Едва в началото на този месец от щатския аерокосмически гигант обявиха, че нейните специалисти са приключили "повторната сертификация" на софтуерния код, което е последната стъпка преди финалния наземен тест, предхождащ второто изстрелване в Космоса без екипаж.

Провеждането на успешен безпилотен тест със CST-100 в момента е жизненоважно за NASA. Причината: капсулата на Boeing е единият от двата комерсиални апарата, които САЩ могат да използват за пилотирани полети в Космоса и за достъп до МКС. В момента щатската агенция обаче разчита само на капсулата Crew Dragon на SpaceX, която за първи път летя с хора на борда през май миналата година. Проблемът в случая е, че договорката с руската космическа агенция за евентуален превоз на астронавти на борда на корабите "Союз" вече на практика е приключила. За момента ръководството на "Роскосмос" не е дало ясен отговор на предложението Русия и САЩ да започнат си разменят по едно място на своите космически кораби, тъй като все още не е напълно убедено в безопасността на комерсиалните капсули.

Така, ако космическата фирма на Мъск се сблъска с неочаквани технически проблеми, NASA може внезапно да остане без достъп до Международната космическа станция. Нещо подобно евентуално би могло да се случи съвсем скоро, след като миналата седмица една от ракетите Falcon 9 не успя да кацне безаварийно и се разби в повърхността на Атлантическия океан, след като все пак изведе безпроблемно поредната партида от 60 комуникационни спътника Starlink.

Въпреки че приземяването се води бонус-мисия, щатската космическа агенция може да реши да замрази и отложи следващия пилотиран полет с Crew Dragon, наречен Crew-2, докато се изясни какъв е бил проблемът с Falcon 9. Това е още по-вероятно да се случи в контекста на обстоятелството, че Crew-2 за първи път трябва да бъде изстреляна с ракета носител "втора употреба", която вече е летяла в Космоса. Точно с оглед на подобни извънредни ситуации, където сигурността на астронавтите евентуално може да бъде компрометирана, NASA има договор не с една, а с две частни компании за пилотираните си мисии.

Ако отложеният с около седмица тестов полет OFT-2 на Staliner все пак премине безпроблемно, това ще трасира пътя за първата пробна мисия с трима астронавти на борда, която е предвидена най-рано за септември. Също като при тестовата мисия на Crew Dragon през миналия май, екипажът ще трябва да извърши скачване с МКС, където е планирано да прекара поне една-две седмици, преди да се върне на Земята. Ако и този полет премине безаварийно, CST-100 ще бъде сертифицирана за рутинни пилотирани полети. Boeing има договор с NASA за извършването на поне шест подобни мисии, при които да транспортира по четирима астронавти до Международната космическа станции, където те да остават до седем месеца. Подобно на Crew Dragon, и Staliner ще бъде капсула за многократна употреба, която ще може да извършва до пет излитания и кацания, преди да бъде пенсионирана. Предвижда се също и тя да осблужва не само мисии на NASA, но и комерсиални такива, включително и туристически.

Преди всичко това да стане факт обаче, Boeing първо трябва да извърши настоящия безпилотен тест OFT-2, без да се повтори фиаското от края на 2019 г. След подмяната на ударената от ток авионика капсулата ще бъде заредена с гориво и ще бъде транспортирана в комплекса за вертикална интеграция на товари на United Launch Alliance във Флорида, където ще бъде скачена с ракетата носител Atlas 5. Планирано е последното да се извърши през следващия един месец, няколко седмици преди евентуалното изстрелване, планирано за 2 април.