Капиталът за инвестиции в млади български компании: от диета към изобилие

Колко пари и откъде

За момента картината около наличния капитал в България през това десетилетие изглежда така: фондовете към Фонда на фондовете (NV3, Vitosha Venture, Innovation Capital и Morningside Hill) разполагат със 140 млн. евро, които да бъдат инвестирани до 2025 г. Една част от парите вече са инвестирани, но при повечето портфейлите са поне наполовина пълни, а мецанин фонда - Silverline, предстои да прави първите си инвестиции заради забавянето на процедурата.

Това са парите по настоящата европейска рамка. При следващата ще има нови средства към фондове. Макар да не е ясно колко точно ще са те, консервативната оценка е те да бъдат поне същата сума, каквато и при предишния, което предполага още 140 млн. евро. Отделно, след като фондовете от настоящата рамка започнат да излизат от инвестициите си, част от ресурса ще бъде рециклиран.

Нови пари за бизнес инвестиции ще дойдат и от Плана за възстановяването и устойчивост. В него са записани общо 352 млн. лева за дялови инвестиции, които са разпределени в три стълба - за възстановяване (146.6 млн. лв.), за развойна дейност и иновации (146.6 млн. лв.) и за проекти с климатична насоченост (58.6 млн. лв.). По първите два стълба е възможно инвестициите да достигнат до съответно 209 млн. лв. всеки с предвиденото частно финансиране, а в третия сумата може да бъде удвоена до 117 млн. лв., тъй като привлечените частни средства може да са равни на публичния ресурс. Парите ще бъдат управлявани от ЕИФ, като правителството се надява към третото тримесечие на тази година да бъдат подписани споразуменията с европейската институция и тя да започне възлагането им. Средствата могат да бъдат договорени и с вече съществуващи фондове на регионално и европейско ниво с цел засилване на интернационализацията. Подобно на парите на ФнФ обаче, ще има правила, които ще ограничават инвестициите към компании с дейност предимно в България или регистрирани в страната.

Eleven и LAUNCHub, които започнаха структурираните инвестиции в стартъпи в България, също ще разполагат с над 100 млн. евро през следващите години. През октомври 2021 г. Eleven обяви третия си фонд на стойност 60 млн. евро, а два месеца по-късно LAUNCHub достигна 74 млн. евро ресурс за своя нов фонд. Тези пари обаче не са задължително за български компании - двата фонда вече разглеждат себе си като по-скоро регионални или дори паневропейски и за разлика от фондовете, опериращи публични средства, нямат прегради за инвестиции.

Свободен ресурс има и в други фондове като BrightCap, които също вероятно ще набират още капитал за инвестиции през това десетилетие. Инвестициите от бизнес ангели също нарастват, като някои от тях се обединиха в Sofia Angels Club.

В средата на миналата година и вторият фонд за дялови инвестиции на BlackPeak Capital събра почти 70 млн. евро, с които ще финансира средно големи компании от България и Югоизточна Европа. В тези нови вече работещи фондове основният приток на средства идва от ЕИФ.

Така общата сума за инвестиции през това десетилетие надхвърля 1.5 млрд. лв., от които към момента са инвестирани много малка част. Това обаче е само обявената към този момент и не включва евентуални нови фондове с частен капитал, с ресурс от ЕИФ или друг публичен капитал, всички от които са силно вероятни.

Сметките не включват друга висока вероятност - капитал от успешен голям изход за стотици милиони долари от компания като Payhawk или Gtmhub, който да бъде реинвестиран в местната екосистема.

Има ли такова нещо като "прекалено много капитал"

"Стартъпите днес набират прекалено много капитал. Предпочитам да бъда леко недофинансиран, отколкото свърхфинансиран. По-добре е за фокуса и дисциплината. Прекаленото количество капитал позволява да се движиш в грешната посока по-дълго", написа в Twitter в началото на май основателят и изпълнителен директор на Airbnb Браян Чески.

"Може да е контраинтуитивно, но набирането на по-малко пари често води до създаването на по-добър бизнес. Кара те да си сложиш ограничения, които водят по-висококачествени решения, съответно по-добри продукти и по-устойчиви бизнес модели", пише и Аарън Левие, основател и изпълнителен директор на Box.

Двамата повдигат един рядко задаван въпрос - има ли такова нещо като прекалено много капитал? Може ли прекалено щедрото финансиране, особено за стартъпи в начална фаза, да доведе до по-лоши резултати, или с други думи - до разглезване?

Даниел Томов, управляващ партньор в българския фонд Eleven, казва, че тези притеснения не могат да бъдат пренесени върху българския сценарий дори със значителното увеличение на наличния капитал за инвестиции.

"Факт е, че има повече капитал. Понякога това води до финансиране на компании, които са не рискови, а почти експериментални, но и дава възможност за много повече опити и ражда много повече иновации. Започват да се финансират и компании извън обичайните заподозрени ниши. Самите разходи на компаниите са различни. Специалистите навсякъде са много по-скъпи, отколкото преди пет или десет години", казва Томов.

Според него сега има не само повече предлагане, но и повече търсене от "предприемачи, които знаят какво правят, с идеи, които са много по-солидни от тези, които виждахме преди години". Томов добавя, че новите пари за инвестиции в компании (и по-конкретно стартъпи) няма да доведат до разглезване, а ще позволят на български фондове да финансират адекватно български компании.

"Ние сега виждаме колко са недофинансирани българските компании чрез рундовете в Payhawk, Gtmhub и Dronamics, особено когато те се борят за специалисти от цял свят."

"България е на дъното по капитал. За да се доближим до други държави, за да стигнем ситуация, в която над 50% от ръста на БВП идва от иновации, трябват много пари", казва Даниел Томов, управляващ партньор във фонда за рисков капитал Eleven Фотограф : Надежда Чипева

Много, но специализиран

Казаното от Томов, който прави уточнението, че е важно да се увеличи частният капитал за инвестиции спрямо публичния ресурс като част от микса, e в тон с насоката на голяма част от капитала. Казано накратко, той е разнопосочен, но предвижда по-големи рундове на финансиране в по-малко компании. По плана за възстановяване например 209 млн. лв. за компании с развойна дейност ще бъдат инвестирани в около 30 дружества, което предполага значителни рундове.

Освен размера на наличния ресурс голямата разлика спрямо преди десет години идва и в специализацията на капитала. Преди 10 години Eleven и LAUNCHub бяха всеядни и инвестираха във всякакви компании. Днес по-големите и зрели фондове като тях са по-конкретно насочени към сфери като финансови технологии, здравеопазване, изкуствен интелект и други. Предишната им роля по-скоро на акселератори, отколкото на фондове за рисков капитал, е заета от нови играчи с публично финансиране като Innovation Capital и Vitosha Venture Partners. Част от наличния и в момента ресурс пък е насочен към доста зрели компании, което го изкарва от определението за рисков капитал.

Така екосистемата в България малко по малко се специализира и позволява насочването на достатъчно капитал по всяко звено от веригата - от компании на ниво идея (пресийд и сийд) до вече зрели стартъпи. Както посочва и Даниел Томов, големите суми се инвестират в рундове B и нагоре. "Някога мислехме, че 1 млн. долара е много голямо постижение за финансиране, а сега те ни се струват малко. Финансирането започва да става адекватно - имаш достатъчно капитал, за да може някой да "изкласи" и да се развие."

Има го и сравнението на глобално ниво, където България изостава значително от Европа, а Европа изостава силно от САЩ и Азия. Показателно е, че Браян Чески и Аарън Левие, които говорят за по-малко финансиране, не са набирали стотици хиляди или дори милиони долари, а съответно 6 и 1 млрд. долара - суми, които действително могат да доведат до загуба на фокус.

"Ние сме много далеч от това, което има предвид Браян Чески. Ако гледаме ЦИЕ и конкретно България, финансирането започва да става видимо едва последните няколко години. България е на дъното по капитал. Когато си бил на 0 и сега си на 1, всичко ти се струва огромно", казва Томов.