Digitalk 2022: Новите трендове на дигитализацията и как компаниите да се подготвят за бъдещето

Както всеки разговор или конференция през последните два месеца, и DigitalK ще премине в контекста на една основна тема - войната. Андреас Флодстрьом ще говори за справянето със съвсем истинската, физическа война, която убива хора. Повечето от останалите говорители са заети с паралелната война, която - парадоксално или не - се случва чрез информационни технологии и която може да бъде спряна само отново през тях. Това, разбира се, е информационната (или хибридна) война.

Технологията приятел, технологията враг

Държави и компании се опитват да се борят с намесата в политическите процеси чрез технологии от години. През 2016 г. словосъчетанието "фалшиви новини", които според някои са довели до избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и до излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), накараха правителствата да станат особено чувствителни на тема информация и социални мрежи, а самите компании зад тези мрежи - да бъдат дефанзивни по отношение на това как работят бизнес моделите и алгоритмите им.

От тогава насам социалните мрежи промениха значително правилата си за публикуване, наказанията и дори алгоритмите. Резултатът е близък до нулев, което води до два извода. Първият е, че технологиите са средство, а не първопричина. Вторият е, че технологиите могат да се използват и за добро, и за лошо.

През 2016 г., дни след като Тръмп е спечелил президентските избори, Декс Хънтър-Торик напуска Силициевата долина, за да обикаля света и да разбере от какво са недоволни хората чрез платформата си Onwards. Шест години по-късно Торик отговаря за комуникациите на Oversight Board в Meta - външното тяло към компанията, майка на Facebook, което отсъжда по сложни казуси какво трябва и какво не трябва да има в социалната мрежа.

Торик ще говори пред българска публика за трети път. Първият път е веднага след избирането на Доналд Тръмп. Вторият - по време на корона кризата. Сега той помага на Meta да се справи със сложния казус доколко общественият дебат може да бъде опазен на фона на пандемия и война, в която има съвсем реални жертви.

Той не е единственият, който се интересува от дефинирането на тази тънка граница. Джейми Бартлет, британският журналист, който стана известен в България с подкаста си The Missing Crypto Queen за крипто Понци схемата OneCoin, водена от българката Ружа Игнатова, е посветил няколко книги на темата за ролята на технологиите в политиката.

Бартлет ще говори от сцената на DigitalK именно за това как могат да бъдат използвани дигиталните инструменти за всякакви цели - и как премахването на възможността за употреба с негативен привкус би довел и до премахването на възможности за употреба с позитивен, което вкарва правителства и компании в хватка, от която измъкването не би било лесно.

Децентрализираната мечта

Докато Торик и Бартлет разглеждат въпроси, свързани с централизирани технологии и големи компании, една голяма група от хора в глобалния технологичен сектор мечтае за нещо съвсем различно: децентрализиран интернет, в който нито правителства, нито гиганти като Meta, Google или Apple биха могли да ограничават свободи и да влияят на естествения дискурс.

Това течение, известно като Web3, се води от същите хора, които преди десетилетие започнаха да говорят за криптовалути. От една страна, идеята за децентрализиран интернет, поне в масов вариант, изглежда нереалистична. От друга, отговорът на ентусиастите по децентрализирани технологии веднага би бил "казвахте същото и за Bitcoin".

Тази година DigitalK ще обърне внимание на това течение с два сегмента. В първия Итън Пиърс от CryptoAssets Institute ще изложи тезата защо Web3 е добра идея и защо според него тя може да проработи като бизнес модел за цяла икономика в широк мащаб.

Във втория някои от най-добре познатите български имена в крипто-блокчейн екосистемата - Филип Матов от ConsenSys, Валентин Михов от Daedalus, Ник Тодоров от Limechain, Татяна Методиева от Nexo Ventures, Никола Стоянов от Meta Change Capital и Любен Белов от LAUNCHub Ventures, ще дискутират в по-голяма дълбочина обещанията и рисковете пред Web3, както и защо смятат, че подходът зад криптовалутите може да бъде прехвърлен зад цялата дигитална икономика.

В крайна сметка в отговор на аргумента за Bitcoin лесно може да бъде изведен контрааргументът, че криптовалутите, които бяха създадени с цел не само да бъдат свободна валута, но и да се борят със спекулативния финансов сектор, който създаде кризата от 2007-2008 г. Вместо това се случи обратното - криптовалутите днес са предимно спекулативен актив, който се търгува повече като акции, отколкото като традиционни валути.

От прекалено малко към прекалено много пари

Всички тези глобални течения и проблеми няма да се отразят на чисто българския аспект на конференцията. Един от големите панели тази година ще включва Васил Терзиев от Eleven, Добромир Иванов от стартъп асоциацията BESCO, Евгени Ангелов от Българската асоциация за рисков капитал (BVCA) и Атанас Симеонов от Amatas. Темата може да прозвучи дори странно - възможно ли е прекалено много капитал за стартъпи да навреди на екосистемата?

Странно, защото само преди десет години организиран рисков капитал за стартъпи в България нямаше. В края на 2012 г. Eleven и LAUNCHub получиха от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) общо 21 млн. евро за инвестиции в стартъпи, което на практика даде началото на структурираната предприемаческа екосистема в България.

Десет години по-късно картинката трудно може да бъде по-различна. Между 2020 и 2030 г. в България по всяка вероятност ще има налични за инвестиране над 1 млрд. лв. за стартъпи - някои от тях вече са изхарчени, други дори не са обявени, процедурата за трети едва сега стартира, а освен това се очакват и още средства заради големи изходи през това десетилетие.

Всичко това води до въпроса възможно ли е прекалено лесните пари да имат негативен ефект. Някои от най-успешните стартъпи в България започнаха с инвестиции от по 200 хил. евро, докато днес компании на ниво идея набират милиони евро. Това поражда възможности, но и отнема от финансовата дисциплина, с която големите имена в България през последното десетилетие се зародиха.

Общата картина на технологичния свят и в България, и по света показва, че на големите процеси не може да се гледа само от един ъгъл. Затова тази година DigitalK ще направи за пореден път това, което прави най-добре: ще събере на едно място хора с неоспорима експертиза и обосновани гледни точки, за да може сложният свят, безвъзвратно преплетен с още по-сложните дигитални технологии, да стане с една идея по-разбираем.