Забранете всичко!

Освен че не понасят да се говори за магии и вълшебства, християните-фундаменталисти предпочитат да избягват всяко споменаване на темите, свързани с хомосексуалността, ранната бременност, абортите и смяната на пола. Затова са предложили забрана върху ред заглавия, включително "Джендър куиър" на Мая Кобабе, "Хедър има две майки" от Лесли Нюман и "Магента и отгоре: трансджендър тийнейджърите говорят" и куп други. Службата за интелектуалните свободи (Office of Intellectual Freedoms, или OIF) пази архив за десетте най-оспорвани книги всяка година. Според техните данни през 2021 г. и десетте заглавия са били с ЛГБТК+ съдържание.

Може да е напълно разбираемо, че родителите искат да изчакат до определена възраст или ниво на зрялост, преди да въведат теми като контрацепцията, абортите или широкия спектър на човешката сексуалност, но да твърдиш, че подобни въпроси нямат никакво място в училищата или дори на лавиците на училищната библиотека - това вече прекрачва границата.

И нещо любопитно. Активистките групи като "Майки за свобода" и "Родители в защита на образованието" уж звучат като малки, спонтанно възникнали организации, създадени от възмутени родители в кротко негодувание край кухненската маса на Сали от Небраска. Това обаче категорично не е така.

Тези групи са доказуемо финансирани от доста заможни републиканци. Според ПЕН Америка "политическият натиск играе пряка роля в забраната на книги в поне осем района".

Като призовават различни заглавия да бъдат разследвани и премахнати, консерваторите се опитват да заглушат прогресивните гласове и да циментират консервативните, традиционни, християнски политически "ценности" и за в бъдеще. Те звучат горе-долу така: семейството се състои от баща, майка и деца; бракът е съюз пред Бога от един мъж и една жена; съвкуплението е израз на брачната любов между мъж и жена с намерението да създадат потомство; хомосексуалността е извращение; и т.н.

Нападките срещу книги, особено книги от цветнокожи автори-мъже, "се случват с безпрецедентна честота", казва Джонатан Фридман, директор на центъра "Свободно слово и образование" към ПЕН Америка. Проучванията на организацията показват, че между 1-и юли 2021 г. и 31-и март 2022 г. са били забранени 1 586 заглавия в 86 училищни района в 26 щата. Много от творбите включват събития, описани от гледната точка на някое малцинство, било то хомосексуално, като в "Косачът на морави" от Джонатан Евисън, индиански, като в "Напълно достоверният дневник на един почасов индианец" от Шърман Алекси, или прекрачващ расовите бариери, като "Извън мрака" от Ашли Хоуп Перес.

Целта е да се заглушат потенциално богохулните и малцинствени гласове; на прицел са и онези писатели, които не приемат хетеросексуалната норма. Да прибавим и родителската група за натиск "Не на левия завой в образованието", съставила списък от книги, които според нея разпространяват "радикални" и "расистки" идеологии. В него са и "Антирасисткото бебе" на Ибрам Кс. Кенди - детска книга, написана с идеята да помогне на родителите да разговарят за расизма с малките си деца, - и антиутопичният роман "Разказът на прислужницата" на носителката на "Букър" Маргарет Атууд (описващ тоталитарна и теократична държава на име Гилеад, заменила Съединените американски щати).

Антиутопичният роман "Разказът на прислужницата" на носителката на "Букър" Маргарет Атууд (описващ тоталитарна и теократична държава на име Гилеад, която все повече напомня САЩ днес) е в списъците със забранени четива на различни консервативни организации Източник: Shutterstock

И какво точно означава "радикална", "расистка" или просто "смущаваща" литературна творба? Фактът, че тези думи са толкова еластични и податливи на интерпретация, означава, че все повече и повече родители и групи за натиск се чувстват в правото си да "оспорват" дадени книги. ("Оспорването" е писмена заявка дадено заглавие да бъде премахнато от определено училище или училищна библиотека). След това тези книги се преглеждат (донякъде произволно, тъй като училищните настоятелства се радват на значителна дискретност и процесът невинаги е прозрачен) и може в крайна сметка да бъдат "забранени", или премахнати от учебната програма и/или училищните библиотеки. Това не значи, че са забранени напълно, тъй като, естествено, все още могат да бъдат купени от "Амазон" или независими книжарници, но учениците нямат шанса да попаднат на тях случайно или да ги изучават в училище.

По-рано тази година спечелилата "Пулицър" графична новела "Maus" на Арт Шпигелман беше премахната от настоятелството на училище "Макмин Каунти" в Тенеси, защото представянето на Холокоста било твърде "смущаващо" за читатели в ученическа възраст. Според "Ню Йорк Таймс" Шпигелман, чийто баща е бил в Аушвиц, саркастично предположил, че отговорните за забраната настоятели предпочитат "да преподават един по-сладичък Холокост".

Наскоро беше прокаран и друг щатски закон, забраняващ материали, които биха накарали някого да изпита "дискомфорт" от своята раса или пол - провокирайки Хиди Уайнбърг, директор на Американския съюз за граждански свободи в Тенеси, да протестира срещу растящата тенденция "дебатите да се забраняват, общностите да се сегментират, а житейският опит да бъде изключван от дискусиите в класната стая".

Когато преподавах английска литература в чужбина, аз включих историята на шестгодишната Руби Бриджис - очарователно момиченце, първата чернокожа ученичка в прясно десегрегирано училище през есента на 1960 г., което дотогава е било изцяло за бели. Ескортирана до класната стая от четирима яки федерални маршали, заради постоянните заплахи за саморазправа, Руби и нейната бяла учителка стоели сами там цяла година, защото всички бели родители веднага изтеглили децата си от училището в знак на протест. Оттогава Руби Бриджис е символ на смелост и непоколебимост. И колко е красноречив фактът, че нейната история "Това е твоето време", написана специално за деца, е включена в списък с "оспорвани" заглавия в Тексас - общо взето, защото можела да накара белите деца да се чувстват неловко. При изслушването си пред Конгреса през 2022 г. Бриджис (р. 1954) заяви разпалено: "Ако ще забраняваме книги, защото са твърде честни, то определено трябва да забраним книгите, които изкривяват или пропускат истината."

В щата Мисисипи абсурдът на съвременния лов на вещици достигна нови висоти, когато през май 2022-а един помощник-директор, Тоби Прайс, беше уволнен, задето чел на второкласниците по "Zoom" "Трябва ми ново дупе!". Както пише Washington Post, уволнението му било прокарано с мотивите, че книгата съдържала "думи и илюстрации, отнасящи се до части от човешката анатомия, телесни функции и сваляне на облекло с цел разголване на интимни части в различни пози". Всичко това направи Прайс - който днес е безработен, с жена и три деца - част от националния разговор какво е и не е допустимо. Макар да не е чувал за родители, които са се оплакали от неговия книжен избор, Прайс впоследствие е чул за учители, премахнали книгата от собствената си програма от прекомерна предпазливост: току-виж някой някъде се засегнал. За мен такава предварителна автоцензура е дълбоко опасна за всяка демокрация. И, честно казано, ме плаши и натъжава.

Днешните учители са колебливи и ограничени, не искат да рискуват да влязат в конфликт със съвременната "полиция на мисълта". Като педагог им съчувствам - и без това са подложени на достатъчно натиск, особено във времената на пандемична несигурност; по лавиците има толкова книги, защо да избират онези, които са срещу течението? Една фрустрирана нова учителка от Тенеси смята да напусне след първата си година в професията и обяснява следното: "Все по-малко ни позволяват да казваме. []. На този етап ръцете ни са вързани."

Освен деликатни въпроси като религията и сексуалността две много спорни теми в днешна Америка са полицейското насилие и критическата расова теория. След като един родител се оплакал от "Омразата, която сееш" от Анджи Томас, роман за събитията след убийството на чернокож тийнейджър от полицай, един училищен район в Канзас свалил книгата от библиотечните си рафтове. Насърчен от успеха си, родителят подал списък с други книги, които също смятал за проблемни. Без да се бавят, училищните власти в района се съгласили да спрат достъпа на децата до тези заглавия до изясняване на ситуацията.

За незапознатите с историята на полицейското насилие в САЩ: CBS съобщава, че само през първите 8 месеца на 2020-а година полицията е убила 164 чернокожи или тъмнокожи граждани (и още много, много преди това; списъкът с имената е наистина ужасяващ). При нормални обстоятелства заподозрените в престъпна дейност могат да бъдат извикани за разпит или арестувани, след като им се съобщи в какво са заподозрени; но във всички тези случаи смъртта е причинена от полицията преди да бъде установена каквато и да било вина. Два от печално известните случаи са този на Джордж Флойд, който почина, задушен от полицейско коляно, и на Бреонна Тейлър - жена, застреляна в собствения си дом след полунощ от полицаи, които нахлули да търсят там наркотици (и не намерили никакви).

Събития от този род се случват с обезпокоителна честота; те бяха причината за протести, които се превърнаха в мащабното движение "Black Lives Matter", или BLM, из целите Съединени щати. Според доклад под заглавие "Протестиращи под обсада в Бронкс" на Human Rights Watch полицаите са реагирали "с непропорционално насилие и тормоз", с побои, с масови арести и използване на всичко от сълзотворен газ и лют спрей до гумени куршуми, за да разпръснат тълпите и да откажат хората да протестират. В една функционираща демокрация мирно протестиращите граждани не би трябвало да бъдат третирани така, а книгите по тази тема не би трябвало да бъдат забранявани.

Другата чувствителна тема е "критическата расова теория". Нейната цел е да анализира критично Съединените щати през призмата на расата - особено на пресечната точка между раса и закон. Както е факт, че чернокожите и тъмнокожите хора са статистически по-често жертви на полицейско насилие от белите, така е факт и сегрегацията, белязала американското общество. Чернокожите и белите исторически не са имали равни законови права и са били принудени да живеят напълно отделно едни от други; провеждали са се линчове и всякакви други форми на расистко насилие, организирани от Ку-клукс-клан и подобни. Това са безспорни факти в историческите архиви, също както е безспорно, че американските индианци и всички малцинствени групи в САЩ са страдали и продължават да страдат от потисничество, преследване, сексуално и друго насилие - и произлизащата от него травма, предаваща се от поколение на поколение. От друга страна, белите векове наред са се радвали на безброй предимства (наречени с общия термин "бели привилегии").

И все пак днес има хора, които смятат споменаването на тези различия за смущаващо и предпочитат да забранят да се говори за тях; така историите, разказани от гледна точка на някое малцинство (било то чернокожо, латиноамериканско, азиатско или емигрантско) са обявени за твърде тежки, изпълнени с насилие и "разстройващи" - и затова недопустими. По тази логика всичко "разстройващо" трябва да стане забранена тема - нищо чудно това да се разпростре върху свидетелства за полицейско насилие, снимки на горски пожари, наводнения и други катастрофи, причинени от климатичните промени, може би дори до всякаква критика към американското правителство, тъй като неизбежно някой може да се "разстрои" от нея.

Колкото и не-американско да звучи, много прогресивни хора критикуват безогледния капитализъм на една богата страна, която не осигурява достатъчно социални услуги на най-уязвимите си граждани. Това твърдение също може да бъде сметнато за "радикално", особено ако е подкрепено със солидни данни за броя недохранени деца в училищна възраст, за броя на бездомните възрастни или на ветераните от войната, които не могат да си позволят лекарства за своите физически и психически заболявания.

Източник: Shutterstock

Тези същите ветерани, които, както смятаме, са се борили за принципите на свободната и славна демокрация, провъзгласена в конституцията на САЩ - страната, в която хората могат да упражняват свобода на вероизповеданията, свобода на словото и на пресата Чудя се дали те също гледат в недоумение и невяра как тяхната страна се превръща в Гилеад?

Преводът от английски е на Зорница Христова