Натура 2000

Увеличаване

Протест на природозащитници за Натура 2000

Смаляване

Увеличаване

Смаляване

"Натура 2000" е общоевропейска схема от защитени територии за опазване на биоразнообразието. Целта на мрежата е най-ценните и застрашени животински видове и местата им на живот да бъдат съхранени.

Според европейските регламенти всяка страна членка на Европейския съюз сама определя зоните, които ще попаднат в собствената й национална мрежа. Защитените зони се определят на база две основни директиви на Европейския съюз – Директивата за хабитатите (местообитанията) и Директивата за птиците. Изискванията по тези директиви са отразени в националното законодателство в Закона за биологичното разнообразие.

Зоните от "Натура 2000" се приемат с решение на Министерски съвет. Общо до момента са приети 332 защитени зони от Натура 2000. Те покриват 33.89% от територията на страната. 228 от тях са по директивата за местообитанията, а 114 – по директивата за птиците, като за 10 от зоните границите по двете директиви съвпадат.

"Натура 2000" не е зона от природни резервати, където се изключва всякаква човешка дейност. Припокриването им с резервати, природни и национални паркове, където степента на защитеност е по-голяма, не се изключва. Част от земите в мрежата "Натура 2000" могат да бъдат и частна собственост.

Зоните от "Натура" също обаче са подложени на специални режими. В тях обаче се посочват конкретни типове местообитания и видове, които са предмет на опазването. Тотална забрана за строителство в тези зони няма. В тях би могло да се въведе забрана за определен тип строителство само ако е ясно, че то ще унищожи или значително ще увреди предмета на защита. Строителството на ВЕЦ например може да унищожи крайречните типове гори, ако те са посочени като предмет на опазване. За целта преди започването на даден проект се прави оценка за съвместимост със зоната по "Натура".

Според неправителствените организации в сферата на екологията един от основните проблеми остава обективността при изготвянето на Оценките на въздействие върху околната среда и оценките за съвместимост, тъй като за тяхното изготвяне плаща самият инвеститор.

Европейската комисия вече изказа своите опасения, че страната ни системно нарушава законодателството за опазване на биоразнообразието. Наказателните процедури на Комисията могат да завършат с глоби за страната.

Пред държавата предстои да извърши т.нар. картиране на зоните. Това означава да се определи с точност къде точно се намират защитените видове и местообитания в рамките на всяка една от зоните. Това би намалило както опасенията на еколозите, че екооценките могат да бъдат необективни, така и на инвеститорите, които ще знаят къде точно да насочат бизнес интереса си най-безпроблемно.