Коментар | Дерегулация на зелените политики застрашава конкурентоспособността на Европа

Съвременната промишлена политика не може да бъде насочена само към защита на всяка съществуваща част от икономиката - тя трябва да създаде условия за иновации и нови участници

Матс Енгстрьом

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Матс Енгстрьом е старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП)

Връзката между конкурентоспособността и амбициите на Европейския зелен пакт е сред основните теми в дневния ред на ЕС. Водещата политика на блока в момента е изправена пред порой от атаки, не само от фермери, които излязоха по улиците на Франция, Нидерландия, Германия и други страни, за да протестират срещу исканията, отправени към тях и техния промишлен отрасъл, но и от водещи фигури в рамките на блока, сред които белгийския министър-председател Александер де Кро.

Де Кро, подобно на други в ЕС-27, предложи дерегулацията на екологичните политики като част от подкрепата за изпитващия затруднения химически сектор на Белгия, който имаше ключово значение за приемането на Декларацията от Антверпен за Европейски промишлен пакт.

Подобна промяна и разводняването на Зеления пакт обаче носи риск. Както заяви Урсула фон дер Лайен преди избирането си за председател на Комисията през 2019 г., "европейският зелен пакт е нашата нова стратегия за растеж", а зелените политики вече създадоха възможности за европейски бизнес. Някои, като офшорния вятър, са добре установени. Други иновации вече започват да дават плодове, като технологии за пренос на енергия или производство на нисковъглеродна стомана, включително шведската "зелена стомана", както и различни решения за кръгова икономика.

Опасенията за конкурентоспособността са разбираеми, особено що се отнася до енергоемките отрасли. Както Европейската комисия заяви в своя неотдавнашен Годишен доклад за единния пазар и конкурентоспособността, има много повече, което трябва да се направи - повече инвестиции в научни изследвания и иновации, по-добре функциониращ енергиен пазар и по-нататъшно развитие на уменията. Но съвременната промишлена политика не може да бъде насочена към защита на всяка съществуваща част от икономиката. Освен това тя трябва да създаде условия за иновации и за нови участници.

Ето защо опростената представа за регулацията може да бъде пагубна за конкурентоспособността. Европейската комисия показа как добре разработеният регламент може да играе ключова роля в стимулирането на иновативни зелени технологии. Вижте как стандартите за разхода на гориво за превозни средства доведоха до нови олекотени решения или до бързото развитие на технологиите за възобновяема енергия. Този подход има потенциала да създаде пазари за други иновативни технологии, като нисковъглеродно производство на стомана.

За лидерите на ЕС, които ще се срещнат този месец и през април, за да обсъдят перспективата на комисията, заедно с предстоящия доклад на бившия италиански министър-председател Енрико Лета за бъдещето на единния пазар, това може да се окаже решаващ момент за зелените политики в блока особено ако спечелят тези с искания за "регулаторна пауза".

Причините за това са няколко.

Първо, да се разчита единствено на пазарни инструменти е рисковано. Има задълбочени изследвания, показващи ползите от добра комбинация от политики за постигане на целите в областта на климата. Без регламент на ЕС за насърчаване на електрическите превозни средства например цената на въглеродните емисии би трябвало да бъде много по-висока. Липсата на регламент ще увеличи разходите на потребителите, компаниите и правителствата, които ще бъдат принудени да инвестират повече в компенсаторни мерки за уязвимите региони и домакинства.

Второ, Европа ще загуби международното си влияние. В момента ЕС определя стандартите, които другите избират да следват, и ново изследване от Европейската комисия разкрива големия мащаб на това, особено по отношение на законодателството в областта на околната среда. Автобусите по цял свят, носещи знаци, че отговарят на стандартите за емисии на ЕС, са само един пример за "брюкселския ефект".

Ето защо действията на ЕС толкова важни във време, когато делът му в световната икономика намалява. Ако Европа се отдръпне сега, нараства рискът тя да бъде изпреварена от други страни и нейното глобално влияние да намалее, което ще освободи пътя на промишлеността в други страни да завладее растящите пазари за зелени технологии.

И накрая, липсата на регламент може да струва скъпо. Забавянето на ограничаването на силно канцерогенните полихлорирани бифенили (ПХБ) струва на ЕС най-малко 15 милиарда евро. Това показва, че отлагането на по-строгото законодателство на ЕС може да има висока цена.

В крайна сметка това говори за съгласуваността на самия съюз. Общите правила за новите технологии са изключително важни за европейския проект. Ако има регулаторна пауза, държавите членки ще запълнят вакуума със собствени закони, което ще фрагментира вътрешния пазар. А без добро общоевропейско законодателство като предпазна мярка съществува риск държавните субсидии да не насърчат в достатъчна степен модернизацията на икономиката.

Това не означава, че прилагането на Европейския зелен пакт е лесно. По-скоро представлява значително предизвикателство за държавите членки с ограничен административен капацитет. Все още предстои да бъде осигурено дългосрочно финансиране. Изискванията за отчитане може да бъдат огромни за малки и средни предприятия.

Това обаче не са причини за отказ от стабилна политика в областта на околната среда. По-скоро те показват необходимостта от добра концепция на законодателството и от въвеждане на адекватни мерки за осигуряване на регионално сближаване и справедливи преходи. Отклоняването от тези практики би застрашило напредъка на ЕС по отношение на социалните и екологичните цели, изложени на риск, както и неговата конкурентоспособност.

Да, трябва да се направи повече за насърчаване на европейската промишленост. Но отстъплението от визията на Зеления пакт не е решението.