Латинска Америка може да води в прехода към зелена икономика

От векове върху Латинска Америка тегне проклятието на ресурсите. Нейните изобилни природни блага така и не доведоха до дълготраен и широкообхватен обществен просперитет. Мнозина се надяват глобалният преход към чиста енергия да промени това. Регионът притежава повече от половината от световния литий, който се използва в батериите за електрически превозни средства; произвежда над една трета от медта за електрически кабели; и повече от половината сребро, което е жизненоважна съставка в слънчевите панели. Освен това е дом на около половината от световното биоразнообразие и една четвърт от горите. Регионалните лидери се надяват, че през следващите години Латинска Америка може да се превърне в зелена сила.

Ресурсите ѝ не са само материални. Благодарение на обилните вятър и слънце и мощните реки повече от една четвърт от нейната първична енергия в момента идва от възобновяеми източници, два пъти повече от средното за света. До 2030 г. се очаква проекти за слънчева и вятърна енергия с капацитет 320 гигавата (GW) да бъдат пуснати в експлоатация според базираната в Сан Франциско благотворителна организация Global Energy Monitor, което ще направи региона лидер във възобновяемите енергийни източници. Инфраструктурата за пренос на тази енергия се разраства. През 2024 г. Бразилия ще отдаде чрез търг преносни линии, които заедно с още две сделки от 2023 г. могат да възлязат на общо 14 млрд. долара.

Латинска Америка освен това може да се превърне в значителен нискобюджетен производител на т.нар. зелен водород, който се произвежда от възобновяеми източници и в някои случи може да се използва като чиста алтернатива на изкопаемите горива. Очаква се скоро Конгресът на Бразилия да приеме регулаторни рамки за офшорни вятърни централи и зелен водород, което може да отключи инвестиции за милиарди долари. Една четвърт от всички проекти за зелен водород са в Латинска Америка, което е най-високият дял в световен мащаб. Чили планира до 2030 г. да произвежда най-евтината такава енергия в света, а до 2040 г. да се нареди сред водещите три износителя.

Регионът също така е в предните редици в иновативното климатично финансиране. През 2022 г. Чили стана първата страна в света, която набра 2 млрд. долара чрез облигации с намален лихвен процент, при условие че изпълни определени цели за устойчивост. Уругвай последва примера и получи почти 4 млрд. долара. През 2023 г. Еквадор постигна най-голямото в света опрощаване на дълг срещу инвестиции в опазване на природата, като спестените средства бяха насочени към защита на Галапагоските острови; отиващият си президент на страната нарече биоразнообразието нова "валута". Тенденцията ще продължи през 2024 г. с бразилска емисия устойчиви облигации на стойност около 2 млрд. долара.