Чия е вината за лошото състояние на язовир "Бели Искър"

Диагнозата на "Бели Искър"

Проверката на ВАП от 2016г. започнала след сигнал за опасност от бедствие поради забавяне на ремонта на стената на язовир "Бели Искър". Тя е установила, че още през 2010г. статутът на язовира е променен от публична общинска на публична държавна собственост, а самият язовир е включен в списъка на комплексните и значими. Въпреки това, в продължение на повече от 6 години правото на собственост на държавата не е удостоверено чрез издаване на акт за публична държавна собственост. Едва след разпореждане на ВАП от януари т.г. областният управител на София съставя акт на собствеността на държавата върху язовир "Бели Искър".

През 2016 г. в МРРБ е изготвен анализ на техническото състояние на язовирната стена и прилежащите й съоръжения, който ги оценява като "неизправно-частично работоспособно състояние", а това означава, че веднага трябва да се предприемат ограничения в натоварването и ремонт. Въпреки това, отговорността за финансирането на поддръжката на язовирната стена продължава да се прехвърля между министерства, дружество-концесионер, община и областна управа, става ясно от прессъобщението на прокуратурата. Въпреки, че има прокурорско разпореждане от 12 януари 2017 г. "до всички оторизирани от закона с конкретни задължения и правомощия държавни и общински органи и дружества" да предприемат спешни координирани мерки за рехабилитация и укрепване, ремонт и до момента не е започван.

Единственото, което е направено в изпълнение на това предписание, е да бъде изготвен проект за тристранно споразумение между МРРБ, Столична община и "Софийска вода" АД за реда и условията при които трябва да се утвърди технически вариант за реконструкция. Документът е пратен на МРРБ, а оттам отговорът е да се готви нов проект – за четиристранно споразумение, в което да се включи и областната управа.

Като реакция на това протакане, на 26 октомври ВАП "ангажира" цял куп отговорни - министрите на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на енергетиката, на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, изпълнителния директор на "Софийска вода" АД и кмета на Столична община - всеки в своята компетентност - да се задвижат, за да се предотврати катастрофа.

Кой да плати инвестициите

Любопитното е, че според становище на КЕВР, а и според столичния кмет Йорданка Фандъкова, концесионерът "Софийска вода", който стопанисва язовира, не следва да се натоварва с инвестиционните разходи по поддръжката и експлоатацията на язовир "Бели Искър".

Ангажиментът на концесионера бил само по тещкущата поддръжка, а не капиталовите инвестиции, които трябва да бъде извършена от областния управител, казва Фандъкова пред журналисти, цитирана от "Фокус". Очаквам всеки момент министърът на регионалното развитие да възложи това на областния управител на София, каза още Фандъкова. Прокуратурата обаче в своята позиция оспорва това становище и сочи, че "според концесионния договор концесионерът е изцяло задължен и отговорен за своя сметка и риск за всички аспекти от експлоатацията и поддръжката на язовир "Бели Искър". МРРБ мисли същото (виж карето), а областният управител заяви директно, че го готвят за изкупителна жертва.

Проблемът е повсеместен

Данните на прокуратурата всъщност дават основание да се направи заключение, че същите проблеми, които изникнаха около стопанисването на язовирите в страната покрай тежките наводнения с жертви от последните години, важат не само при "Бели Искър". Случаят обаче е добър пример: при ясно посочена необходимост от ремент и укрепване на стената на язовира заради опасност за най-големия град в България, институциите си прехвърлят топката и спорят кой е задължен финансово и организационно да свърши работата.

От проверените общо 205 язовири, за 129 констатираните нарушения не са коригирани, издавани са нови предписания, за които са предвидени нови проверки по изпълнението им, но наказания на никого не са налагани.