Бойни машини Stryker за 2.2 млрд. лв. е договорило военното министерство със САЩ

Също така в експортното разрешително, публикувано на сайта на американската Агенция за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA), се говори за 183 бойни машини, базирани на колесно шаси Stryker, докато в настоящия ПИР са добавени още 15 бройки - става дума за ремонтно евакуационни машини, базирани на бронирания 8х8 камион от типа HEMTT на щатската отбранителна корпорация Oshkosh.

Още 300 млн. лв. за боеприпаси

От министерството на отбраната все пак правят уточнението, че в горната цена не влиза стойността на боеприпасите и ракетите, които ще са нужни на бъдещата "натовска" механизирана бригада на сухопътните ни войски. За придобиването им се очаква догодина да бъдат сключени два договора със САЩ по линия на програмата FMS. Първият от тях е за артилерийско и стрелково въоръжение и ще е на стойност 65 млн. долара. Другият ще е за придобиване на противотанкови ракети Javelin, които ще струват около 101 млн. долара. Така окончателната цена за пълното оборудване на пехотната бригада скача на 1.376 млрд. долара или около 2.5 млрд. лв.

Въпреки че на пръв поглед сумата изглежда внушителна, стойността на евентуалната бъдеща сделка за Stryker-ите, произвеждани от отбранителния гигант General Dynamics Land Systems, е по-скоро резонна. Ако върнем лентата назад към лятото на 2019 г., когато бяха събрани обвързващите оферти в предишното наддаване на сухопътни войски, и двете компании финалисти - General Dynamics European Land Systems (GDELS) и Patria, всъщност направиха предложения на стойност над 2 млрд. лв, и то само за 150 бройки.

В момента оферта на САЩ е за цялостно оборудване на сухопътна механизирана бригада с около 30% повече машини, и то при положение че за изминалите 5 години цените на оръжейните системи са поскъпнали с между една четвърт и една трета. И все пак тук трябва да се направи уточнението, че и Piranha 5 на GDELS, и AMV на Patria от предната тръжна процедура са поне едно поколение по-модерни машини в сравнение със Stryker, а също така имат по-висока степен на балистична защита.

Освен това, ако България наистина искаше да сглоби реална тежка механизирана бригада, а не някакво местно хибридно формирование, би трябвало да поръчва верижни, а не колесни бронирани машини. Това обаче е порок, заложен в проекта за сухопътни войски преди повече от десетилетие. Тогава идеята беше да се изграждат лесно преносими, бързи и мобилни експедиционни сили за борба с асиметричен противник от типа на талибаните или ИДИЛ, а не такива, предназначени за водене на позиционна война срещу редовна армия и способни да издържат постоянен масиран обстрел с артилерия.

Относително хубавото нещо за България в случая е, че оперативните разходи за механизираните бригади, оборудвани с колесни машини, по груби сметки са с около 40% по-ниски от тези за формированията с верижна бойна техника. До момента страната ни не е демонстрирала стратегическо мислене, последователност и предвидимост по отношение на военното планиране, така че по-ограничената нужда от редовно последващо финансиране ще е добре дошла.

В контекста на руската инвазия в Украйна също така трябва да се отбележи, че отбранителната индустрия по целия свят започна да работи на максимално високи обороти, което от своя страна силно разтегна във времето сроковете за доставка на новопроизведена бойна техника. Така например, ако в момента някоя държава си поръча реактивни ракетни системи HIMARS, най-вероятно ще започне да ги получава след поне 7 години.

Предвид това американското предложение на Stryker-ите изглежда като необичайно смислена сделка - ако сключи договор до края на годината, България ще получи първите бойни машини още през третото тримесечие на 2025 г. т.е. след по-малко от 2 години. Оттам нататък производственият капацитет плавно ще нараства. Планирано е през 2026 и 2027 г. темпът на доставките да бъде 10 бойни машини на месец и цялата поръчка да бъде приключена в началото на 2028 г. Много вероятно е също така още през следващата година страната ни да договори със САЩ временно предоставяне на няколко Styker-а "втора ръка", на които българските сухопътни войски спешно да започнат да се обучават.

Как ще се плаща

Според предложения проект за инвестиционен разход, ако договорът бъде подписан и ратифициран до края на годината, България ще плаща разсрочено за бойните машини на пет вноски между 2023 и 2027 г. Предвидено е през 2024 и 2025 г. траншовете да са по-високи (от порядъка на 600 млн. лв.), за да не съвпаднат във времето с по-големите плащания по втората сделка за закупуване на още 8 броя F-16 Block 70. Министерството на отбраната твърди също така, че е договорило със САЩ и индустриално сътрудничество по линия на този проект. Идеята е част от сглобяването на бъдещите Styker-и да се случва у нас, най-вероятно в някой от военноремонтните заводи на холдинга ТЕРЕМ, който е под шапката на военното ведомство.

Според МО в България може да се случва инсталирането на определени системи като например дистанционно управляемите куполи, въоръжението, комуникационните системи, балистичната и противокомулативната защита. На по-късен етап желанието е у нас да се изгради цялостен логистичен хъб за ремонт и поддръжка на Styker, какъвто в Европа за момента няма. Според военното министерство тук ще могат да се обслужват бойни машини от типа LAV III (евентуално и Pianha III), на базата на които е проектиран Stryker. Надеждата е по този начин българската отбранителна индустрия да успее да се включи в глобалната верига на доставките на General Dynamics Land Systems, която произвежда този тип бойни машини.