В контекста на тотално промененото естество на заплахите и съвсем реалната перспектива за използване на армията в конфликт с висока интензивност всякакви компромиси с параметрите на въоръжението биха били хазарт с живота на войниците ни © Reuters

Отбрана

Мегатъргът за бойните машини на пехотата тръгва отначало

Новата техника за "натовската" тежка сухопътна бригада със сигурност ще струва над 1.5 млрд. лв. С точно колко - ще се уточнява по-късно

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Перфектната буря от застъпващи се кризи ще наложи преосмисляне на техническите критерии на превъоръжаването.
Отбранителното ведомство ще изпрати нови искания за оферти до минимум 10 военни компании.
Президентът Радев също упражнява натиск за форсиране на проекта за пехотата.

Без да вдига излишен шум, военното министерство е рестартирало процедурата за придобиване на 150 съвременни бронирани бойни машини за нуждите на сухопътните войски. Миналия понеделник, 10 октомври, отбранителното ведомство е одобрило параметрите на ново, коригирано искане за необвързваща оферта (Request for Information, или RFI), което ще бъде изпратено до разширен кръг от фирми. Модернизационната програма на стойност близо 1.5 млрд. лв. е един от трите меграпроекта за радикално трансформиране на армията ни по стандартите на НАТО и за постепенно скъсване с морално остарялото съветско въоръжение от времето на Варшавския договор.

За разлика от процедурите за закупуване на американски изтребители F-16 и на германски модулни патрулни кораби, търгът за превъоръжаването на пехотата продължава да се влачи, което става все по-притеснително в контекста на войната в Украйна. Поредният опит за избор на отбранителна компания-контрагент завърши с фиаско преди около 2 години в края на последното управление на ГЕРБ. В стремежа си да покрият нереалистичните очаквания на отбранителното ведомство и двамата финалисти в търга - мултинационалната General Dynamics European Land Systems (GDELS) и финландската Patria, депозираха ценови оферти, които надвишаваха с поне половин милиард лева (или около 30%) гласувания от парламента бюджет. И сега - две години по-късно и в контекста на перфектната буря от застъпващи се кризи, крайният резултат от начинанието вероятно ще е не по-малко плачевен, ако параметрите на критично важния военен търг не претърпят сериозни промени. А съюзническото военно присъствие у нас едва ли би могло да компенсира напълно дефицитите в българските сухопътни войски

Как се купува оръжие при инфлационен бум

Добрата новина е, че министерство на отбраната явно ще се опита да положи усилия в тази посока. По информация на "Капитал" то най-вероятно получава сериозен политически гръб за превъоръжаването на пехотата от президента Радев, който е настоял за форсирането на работата по въпроса още през септември.

В едно от своите първи публични изявления неговият служебен министър на отбраната Димитър Стоянов също се изказа в тази посока като обяви, че модернизацията на сухопътните войски ще бъде неговият първи приоритет. Ръководителят на военното ведомство също така тогава коментира, че от параметрите на търга ще отпадне изискването локално производство на бронираните машини. По информация на "Капитал" според новите условия на процедурата за доскоро задължителното индустриално сътрудничество с български отбранителни фирми вече ще дава само бонус точки при оценка на офертите, като идеята е в България да се извършва само част от рутинните ремонти и обслужване на бойната техника.

По принцип това е радикална промяна във философията на проекта за сухопътни войски, която в някаква степен би трябвало да свали поне първоначалната цена. На практика всички водещи производители на бронирани машини вече имат достатъчно производствени мощности в Европа и, ако бъдат задължени да изградят нов завод в България, стойността му със сигурност също ще бъде калкулирана в офертата. Освен това така няма никаква гаранция, че в последствие въпросните компании ще могат или дори че ще искат да търсят пазар на продукцията на построеното у нас индустриално предприятие извън обслужването на нуждите на българските сухопътни войски.

Затова и финалният отчаян опит на предишния военен министър Красимир Каракачанов от правителството на Борисов да прехвърли целия проекта към българския държавен военно-ремонтен холдинг "Терем" не бе разглеждан от международните отбранителни концерни като особено реалистична опция. А в българските политически среди се прокрадваше виждането, че това може да се окаже просто опит за прокарване на поредна мътна схема за отклоняване на бюджетни средства.

Ще се търсят вече интегрирани бойни машини

Другата сериозна промяна в условията на търга най-вероятно ще е, че този път от участниците ще се искат off the shelf оферта. Казано с други думи: отбранителните фирмите ще могат да предложат на пехотата ни вече конфигурирана машина, която е в серийно производство.

При досегашната процедура сухопътните войски имаха много на брой, детайлно описани и понякога екзотични изисквания към бойните превозни средства, което принуждаваше отбранителните компании да търсят и да се опитват да интегрират разнообразни компоненти и въоръжение от всички краища света. Закономерно това също водеше след себе си оскъпяване. Примирявайки се с бойни машини, които вече се сглобяват другаде за други армии, нашето военно ведомство вероятно ще получи по-изгодна оферта на базата на икономиите от мащаба.

Третата сериозна мярка за (евентуално) "поевтиняване" на бъдещите бронетранспортьори е свързана с изваждането на част от нужното оборудване в отделни поръчки. Обективно погледнато, това няма да свали крайната сумарна стойност на машините, но поне ще направи бюджета на проекта за сухопътни войски "политически по-продаваем" в парламента. Защото сега действащата финансова рамка от 1.5 млрд. лв. със сигурност ще трябва да бъде сериозно ревизирана. Позитивният момент в случая обаче ще е, че производството и доставката на бойните превозни средства ще може да започне възможно най-бързо, без да бъде спирано от евентуални проблеми с по-второстепенни компоненти и неща, които могат да бъдат решени на по-късен етап.

По информация на "Капитал" стъпка в тази посока е изваждането от проекта на комуникационно-информационните системи (КИС). По време на предишния опит за провеждане на търга стойността им е достигала космически суми от порядъка 20-25% от целия бюджет на проекта. Според новата схема сега армията ни сама трябва да достави КИС оборудването, което най-вероятно ще дойде от традиционния американски контрагент на сухопътни войски L3Harris.

Какво да е въоръжението

Също така от заданието на търга е отпаднало изискването за доставка на голяма част от боеприпасите - броят на противотанковите ракети е намален от 4 на 2, максимално редуцирано е и количеството на снарядите за 30-милиметровото оръдие, които предишният път е трябвало да бъдат около 36000. По предкризисни цени един снаряд за американското автоматично оръдие MK44 Bushmaster II или германския му аналог, произвеждан от Rheinmetall, например излизаше от порядъка на 150 - 200 евро, в момента стойността му най-вероятно вече е поне двойна. Боеприпасите за още по-новото и модерно 40-милиметрово въоръжение на френските бойни машини VBCI на Nexter са още по-скъпи.

Затова в българските военни среди известно време витаеше идеята машините да бъдат оборудвани със "съветски тип" оръдие, чиито снаряди се правят у нас и доскоро струваха около 35 - 40 евро. Това обаче би довело след себе си сериозни компромиси с далекобойността, пробивната сила и точността на въоръжението, така че тогава тези планове бяха изоставени. Предстои да видим сега те дали няма да бъдат изтупани от праха в името на вместването в по-кризисен бюджет. В контекста на тотално промененото естество на рисковете за сигурността и съвсем реалната перспектива за използването на военните машини не за антитерористични операции, а в конфликт с висока интензивност, обаче всякакви компромиси с параметрите на въоръжението би било хазарт с живота на българските пехотинци.

По всичко личи също така, че ще отпадне и доскорошното задължително условие предлаганите бронирани бойни машини вече да са на въоръжение в армиите на някоя от страните-членки на НАТО. По информация на "Капитал" кръгът от потенциални участници в търга, до които ще бъде изпратен RFI, e разширен до над 10 отбранителни фирми, като сред тях дори присъства компания от... ЮАР. Искането за необвързваща оферта вероятно вече е изпратено към тях тази седмица или ще бъде изпратено в началото на следващата.

Кой ще "играе" за модернизацията на сухопътните войски

Намерението на военното министерство е да обработи информацията от получените отговори максимално бързо, да селектира "къс списък" с най-изгодните и перспективни потенциални кандидати и в съкратени срокове да им изпрати искания за обвързващи оферти (Request for Proposal или RFP). Едва тогава, когато вече има приблизителен реалистичен поглед върху реалната цена на 150 натовски бойни машини по тарифа от 2022 г., отбранителното ведомство ще внесе в парламента искане за актуализация на проекта за инвестиционен разход за модернизация на пехотата. Чак тогава ще стане ясно точно с колко ще набъбне и без това немалкия одобрен бюджет от 1.46 млрд. лв.

Доста интересен най-вероятно ще е и разширеният актуализиран списък от потенциални участници в мегатърга за сухопътни войски. В него със сигурност ще влязат досегашните кандидати от шортлистата на предишното наддаване: мултинационалната с преобладаващо американско участие General Dynamics European Land Systems (GDELS) през швейцарския си филиал MOWAG, финландската Patria, френската NEXTER Group и германската Artec. По неофициална информация от няколко източника освен тях ще бъдат поканени също северноамериканското подразделение на General Dynamics, което прави бойните машини Stryker, италианската компания Iveco-Leonardo Defence Systems, както и две турски фирми - най-вероятно FNSS и OTOKAR.

Ако съдим по казуса с General Dynamics, искане за отделни оферти вероятно ще бъде изпратено директно и до германските Rheinmetall Defence и Krauss-Maffei Wegman (KMW), които са лицензирани да произвеждат продаваните от Artec бойни машини Boxer. Подобна схема беше приложена, но в по-малък мащаби, и при предния опит за търг. Тогава писмо с искане за необвързващо предложение получи и полския завод Rosomak S.A., който произвежда едноименната локална версия на финландските бойни машини на Patria. Много вероятно е нещо аналогично да стане и сега. Тук вероятно се крие и отговорът кой ще е мистериозният потенциален участник от ЮАР - финландската Patria е лицензирала производство на своите бронирани машини и в южноафриканската република под името Badger 8х8.

Списъкът на екзотичните участници в наддаването се допълва от световно неизвестната щатска компания The Armored Group (TAG). През последните години тя се опитваше да се промъкне в процедурата през задния вход с неофициално лобиране на хора от американското посолство. Странното в случая беше, че дипломатическата мисия предпочете да лансира въпросната фирма, а не европейския филиал на утвърдената General Dynamics.

Покана за участие ще получи и компанията International Armored Group (IAG), чийто собственик е канадецът от български произход Антон Стефов. Фирмата вече осигурява бронираните машини за силите за специални операции на армията ни като подизпълнител на самоковската "Самел-90", която спечели поръчка с пряко договаряне на стойност около 50 млн. лв. Плановете на Стефов включват изграждането на неговия четвърти военен завод в Бургас, където да започне да произвежда новата си, по-тежка бойна машини Rila 8х8. Неин прототип беше демонстриран на тазгодишното военно изложение "Хемус" и на френското "Eurosatory" в Париж.

В стилистиката на бившия военен министър Каракачанов искане за необвързваща оферта вероятно ще получи и сдружението на българската отбранителна индустрия СБОИ, в което членуват част от военните ни компании.