Милиардните потайности на "Хемус"
Държавната компания "Автомагистрали" вече е подписала договори с осем строителни фирми, без да е ясно как ги е избрала
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Държавната компания "Автомагистрали" вече е подписала договори с осем строителни фирми, които тайно да помагат в строителството на 134 км от "Хемус" за над 1.3 млрд. лв.
- По закон компанията трябва сама да строи, затова прикрива подизпълнителите си с договори за доставка на хора, материали и машини
- Проблемът е, че подборът се прави непрозрачно, със скрити цени, без ясна конкуренция и без бъдеща проследимост как се харчи милиардът
Държавната компания "Автомагистрали" изгря публично в края на миналата година, след като без търг управляващите й възложиха най-голямата единична магистрална поръчка в българската история - за 134 км от магистрала "Хемус" срещу 1.34 млрд. лв. Изборът падна върху дружеството, защото така е бързо и парите могат да се харчат на тъмно. Но опитът от последните години и подготовката сега показват, че "Автомагистрали" опитва да прегази закона.
Ето как:
- За няколко години държавата изля вероятно над 200 млн. лв. за ремонт на тунели, виадукти и настилка на "Хемус" и "Тракия". "Автомагистрали" получава парите през малките си договори за поддържане на магистралите. И понеже няма експерти, машини и опит, избира на тъмно кой да свърши задачата измежду големите български строители при неясни цени и условия. Прикрива тези недопустими по закон поддоставчици с договори за доставка.
- Сега от лятото прави същия кастинг, но вероятно за строителството на "Хемус". Вече има избрани осем "рамкови" партньора. Подборът отново е неясен и напук на правилата, които казват, че държавното дружество трябва само да има сили да изпълни подадената без търг задача.
- За капак не успява да се разплаща със строителите по вече извършените ремонти и им предлага цесии с държавната ББР и отскоро частната Общинска банка. Тук въпросът е как ще управлява десетократно по-големите парични потоци по новата гигантска поръчка.
До тези неприятни факти се стига трудно. "Автомагистрали" до неотдавна не отговаряше конкретно на медийни въпроси от "Капитал", затова през Закона за достъп до обществена информация вестникът успя да види късчета от информацията.
Кой печели
Какви потоци се насочват дотук към "Автомагистрали" е невидим факт. Например в края на миналата година регионалният министър Петя Аврамова обяви, че само за 2018 и 2019 г. за ремонти на тунели и виадукти по "Тракия" и "Хемус" държавата плаща на дружеството си, от нашите данъци, 143 млн. лв. Не е обявено за кой обект и колко точно, но по информация на "Капитал" там със сигурност работят ГБС и "ОРС Инфраструктура". Преди няколко години имаше предишна порция от 100 млн. лв. към "Автомагистрали" за ремонти по същата тъмна схема.
Сега "Автомагистрали" има пресни договори с осем компании (виж карето) за три вида задачи - рамково споразумение за изпълнение на дейности, за наем на техника и за продажба на строителни материали. "Капитал" получи достъп до договорите, но не и до приложенията, а там е ключовата част от информацията - цените, на които ще работят фирмите. Те бяха скрити под предлог, че са търговска тайна.
Юрист коментира пред "Капитал", че недаването на тази информация е неоснователно. "При положение че се харчат публични пари, трябва да има прозрачност", обясни той. С "ОРС" има само договори за машини и строителни материали, но от стари отговори на пътната агенция до "Капитал" става ясно, че дружеството има рамкови споразумения за поддържането на "Хемус" и "Тракия". Странно е, че такъв документ не присъства в представената от регионалния министър справка.
Повечето компании в списъка на "Автомагистрали" са в топ 30 на най-големите в сектора, но някои са по-непознати и не е ясно как са подбирани. В интервю с "Капитал" изпълнителният директор на държавната фирма Стоян Беличев каза, че са избрани на база методика, изготвена от вътрешните одитори и техническия отдел. До редакционното приключване на броя той така и не уточни каква е тя.
Някои от фирмите в списъка вече са работили с "Автомагистрали" - "ПСТ" и "ГБС". Други, които досега не са, обясниха, че в края на лятото са получили писма, с които са ги поканили да представят списъци с техника, с която разполагат, и единични цени за строителство. От протокол от събрание на съвета на директорите, който "Капитал" видя, става ясно, че на 15 октомври се е разглеждал доклад на техническия директор в дружеството Радослав Петков за "предложени оферти от потенциални партньори".
Частните компании не желаят да коментират темата в детайли и официално и или не успяха да отговорят на въпросите на "Капитал" в срок, или бяха лаконични. Някои поеха ангажимент да дадат повече разяснения в бъдеще. Причината е ясна - искат да получат част от задачата по "Хемус" на приятна цена, т.е. да не дразнят богатото държавно дружество.
Дай машина, работник, т.е. всичко
Проблемът е в съдържанието на новите договори, сключени през ноември. Там дори с просто око се вижда, че под евфемизма "наем на машини" е скрит договор за строителство. В документите пише, че наемодателите трябва да осигурят за своя сметка правоспособни оператори, да заплащат всички разходи за използване (гориво, резервни части), да контролират работниците, да осигуряват охрана за машините и да отстранят за своя сметка евентуални дефекти в строителството, изпълнени от наетата техника. Няколко източника коментираха, че това са си прикрити договори за подизпълнители. В случая с т.нар. възлагане in-house, на чийто принцип "Автомагистрали" получи поръчката за "Хемус" от регионалното министерство, фирмата няма право да превъзлага дейности от изграждането на магистралата.
Освен това от правителството и ръководството на държавното дружество многократно отричаха, че тези нови споразумения са свързани с изграждането на новите лотове от "Хемус". Самите строители обаче признаха пред "Капитал", че вероятно имат връзка с "Хемус", просто нищо не е ясно още, включително и кои фирми ще вземат реално участие в изграждането. "Тези договори означават, че ни приемат за потенциален изпълнител. Нямаме яснота как ще работи този механизъм, как ще се актуализират цените, които се променят с времето (например горивата)", коментира източник от бранша.
"Ако се използват тези фирми за строителство на "Хемус", ще имаме очевидно заобикаляне на Закона за обществени поръчки", казва юрист от строителния сектор пред "Капитал". Според него независимо, че обектът не се финансира с европейски средства, пак може да е от интерес за фирми от целия ЕС и така се възпрепятства свободната конкуренция. А и реално отново се ползват подизпълнители въпреки законовата забрана.
Тревожност идва и по друга линия - от края на миналата година "Автомагистрали" явно няма пари да се разплати с частните строителни компании, които вече е използвала. Затова им предлага цесии с ББР и Общинска банка. От държавната компания обясниха практиката със забавяне на средства от страна на АПИ, а двете банки - с единствените желаещи от пет поканени. Сумите и фирмите с цесии не са известни. По информация на "Капитал" от два източника частните фирми, съгласили се на схемата, взимат дължимото им с отстъпка от 10-11%. Стои въпросът дали за да се издължи на ББР и Общинска, "Автомагистрали" няма да посегне на милиарда за строителство на "Хемус". И въобще как ще успее да управлява десетки пъти по-мащабна задача.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.