Защо пак растат заразените

Добрата и лошата новина

Високият брой новозаразени у нас в последните дни за щастие има видимо клъстерен характер. Става дума за няколко огнища. Едното - най-активното в момента, е в Доспат, където вече има общо 51 заразени, след като инфекцията се разпространи от цех за играчки в града. В него работят хора от три области - Смолян, Пазарджик и Благоевград. Свързано с това огнище е заразата в близкото градче Сърница, от което са голяма част от работничките в цеха. А също и в село Барутин, Смолянско - където има 16 заразени работници по същата линия.

Концентрация на случаи обаче има още в Самоков, където миналата седмица пациент зарази няколко медици и други пациенти в местна болница. Друга "спирка" е Сливен, където в последните дни бяха регистрирани петнадесетина случая, включително сред медицинския персонал.

Днес в София-град също има отчетени повече случаи от обичайно - общо 14, но подробна информация за тях липсва. Според Тодор Кантарджиев от щаба "в София разпространението не е дифузно, но е последствие от събирането на хора" след падането на ограниченията.

"Това, което откриваме като положителни, е резултат на активно търсене. Огромната част от тези хора не са болни, те са носители, не развиват тежка клинична картина засега", казва и доц. д-р Кунчев пред журналисти в Пловдив. Според него сякаш има известно отслабване на инфекциозността на вируса, но това зависи и от средата на заразения.

Кунчев смята, че не става дума за втора вълна, защото разпространението не е масово дифузно, а по огнища. Това не е неочаквано, защото България, както и целите Балкани, затвори границите си и наложи мерки навреме, преди заразата да може да получи широко разпространение и от самото начало развитието ѝ има клъстерен характер. Лошата новина обаче е, че огнищата напоследък се увеличават, а това означава повишен риск от изпускане на свързани случаи, което може да доведе и до дифузно разпространение.

Положителното в случая е, че поне засега системата за тестване изглежда успява да установи новите заразени. Огромна част от случаите сега са засечени не при посещение на лекар заради симптоми, а защото са контактни лица на вече установени инфектирани. Случващото се сега всъщност е първият сериозен тест на системата, която беше създадена през последните няколко месеца. Ако тя успее да ограничи заразата, това означава, че рискът отново да се стигне до втори, унищожителен за икономиката локдаун, ще е сравнително нисък. Ако обаче случаите продължават да се увеличават, ще трябва да се върнат някои от неприятните ограничения на последните месеци.

В момента сме свидетели на първите стъпки от танца с вируса, който ще продължи поне до следващата пролет. В него ще има периодично затягане и отпускане на мерките в зависимост от нивото на разпространение на заразата.

Без карантини

Донякъде изненадващо, но според здравните власти няма нужда да се карантинират населените места, като засега нито в Сърница (макар вероятно градчето да е източникът на заразата и в Доспат), нито в самия Доспат ще бъдат наложени тези мерки. Има само препоръка да не се влиза и излиза в градчетата, макар че автобусният транспорт пътува без промени между населените места. Въведени са вътрешни мерки - затворени са туристически и публични места, детски градини, училища и спортни площадки, забранено е и събиране на повече от двама души. Що се отнася до маските - в Доспат те са задължителни, но в Сърница - не. Продължават и тестовете в засегнатите места и в околни села.

По думите на доц. Кунчев "карантината не е най-ефективната мярка за овладяване на заразата". Освен това "едно затваряне създава невероятен брой проблеми от чисто хуманитарен и човешки характер", коментира той.

Карантина така и не бе наложена и на близкото до Сърница село Осина, където също имаше огнище. Към 20 май там бяха регистрирани 30 заразени, а няколко случая имаше и в друго близко село - Ваклиново. Доказана връзка между двете огнища няма, но факт е, че заразата циркулира от доста време в региона.

Той е и пъстър етнически, като има голям дял мюсюлманско население. Точно преди две седмици - на 23 май, бе и големият мюсюлмански празник Рамазан байрям, който традиционно преминава с големи семейни сбирки, а това вероятно е помогнало за разпространението на заразата.

Според доц. Кунчев е очевидно, че огнища на зараза ще има и в бъдеще. "Ще намираме голям брой положителни лица, там ще трябва да има по-строги мерки. Тенденцията в Европа все пак е към намаляване", отбеляза още главният здравен инспектор.

Обръща ли се тенденцията на Балканите?

Тенденцията в Западна Европа определено е към утихване, но на Балканите не е съвсем така. С постпразничен ефект, но в доста по-голям мащаб, се бори в момента Северна Македония. След като в края на май бяха отчетени няколко поредни дни с под 20 случая, броят на регистрираните заразени започна да расте и достигна и в последните 5 дни е трайно над 100 на ден. Предвид че населението на Северна Македония е няколко пъти по-малко от това на България, броят е значителен.

Огромна част от регистрираните случаи пък са сред мюсюлманското население, което ясно говори, че COVID-19 се е разпространил заради невниманието на хората и масовите събирания за празника Рамазан. Така се наложи страната да върне част от строгите мерки, включително и вечерния час.

Почти 100 случая са установени в последните четири дни и в Гърция, което е значително повече в сравнение с периода преди това. От тях 52 са само за последните 24 часа, което е най-голямото увеличение за ден от 23 април. Според местни медии 30 от случаите са внесени от чужбина - при това още преди границите са отворени широко, което ще се случи на 15 юни. Още толкова пък са регистрирани в рамките на масово тестване в региона на Ксанти.

Преглед на оригинала

На заседание на правителството днес е било взето решение да бъдат засилени проверките за прилагането на съществуващите мерки, както и да бъдат наложени допълнителни мерки на локално равнище, където се прецени, че е необходимо. Възобновява се и ежедневното оповестяване на данни за коронавируса в Гърция.

Поглед към данните в Worldometers пък показва, че лека тенденция за нарастване на случаите се наблюдава и в Сърбия, както и в Босна и Херцеговина, a донякъде и Албания. Балканите може и да се разминаха с мащабни епидемии от типа на тези в Западна Европа, но това бе основно благодарение на навременния локдаун и без него регионът остава уязвим.