Най-важното от уикенда: Блокирани ключови вписвания се оказаха при един съдия; Планът на ГЕРБ ще бъде внесен в ЕК, но "калибриран"

Извън темата за политическата коректност на изказването на министъра по същество случаят с ББР се превърна в сага, до каквато в държава, в която институциите държат на авторитета си, трудно би се стигнало. Вече над месец продължават усилията на служебния министър на икономиката да въведе промени в управлението на държавната банка, за която и официално беше потвърдено, че на практика е работила като каса за няколко големи и свързани с политическата власт компании. И въпреки че по закон е неин принципал, среща отпор на всички нива.

• Първо министър Петков внесе за одобрение в БНБ членове на надзорния и управителния съвети на ББР още на 11 май. Това е в деня на указа на президента за съставянето на служебния кабинет, но преди той формално да заработи от 12 май. Това доведе до необходимостта отново да бъдат внесени и съответно до забавяне, като междувременно Кирил Петков отстрани двама от тримата членове на надзорния съвет на банката - Митко Симеонов и Велина Бурска.

• Около месец след началото на сагата все пак заветното одобрение беше получено и икономическото министерство вече можеше да назначи Валентин Михов и Васил Щонов в надзорния съвет, който на свой ред да назначи трима души в управителния съвет - Цанко Арабаджиев, Владимир Георгиев и Крум Георгиев. Последва обаче ново забавяне, тъй като на 10 юни Симеонов и Бурска обжалваха решението на министъра за освобождаването им и съдия Светослав Василев със свои определения спря вписването до решаване на спора.

• По устав надзорният и управителният съвет на ББР са тричленни, така че до вписване на освобождаването им нямаше как да бъдат назначени нови членове. Това наложи да се прибегне до промяна на устава и да се разреши органите на управление да са съставени от между 3 и 7 души, а след като и за нея беше получено одобрение от БНБ, се стигна до сегашния момент.

• На 24 юни Петков заявява две вписвания. Едното е назначаване на новите двама членове на надзорния съвет и трима на управителния съвет, а другото е отстраняване на двама от досегашните изпълнителни директори - Панайот Филипов и Николай Димитров. Третият - Живко Тодоров, запазва поста, въпреки че първоначалните заявки бяха за пълна смяна. На 25 юни обаче Николай Димитров обжалва решенията на министъра и по подобие на предишния случай с надзорниците вписванията са спрени с въпросното спорно определение на съдия Вранеску.

Версията на икономическото министерство е, че то противоречи на текст в Закона за кредитните институции, според който индивидуалните административни актове на БНБ "подлежат на незабавно изпълнение, като регистърното производство в търговския регистър във връзка с тези актове не подлежи на спиране". Дали това е пряко приложимо в случая подлежи на тълкуване, тъй като не се оспорва одобрението на БНБ, а решението на министъра. Но дори и да се приеме, че по тази линия няма проблем, е спорно доколко изпълнителният директор на ББР Николай Димитров има правен интерес да оспорва вписванията. В единия случай - за неговото освобождаване, такъв би могъл донякъде да се защити, но в другия - за вписването на нови директори, е по-неясно какво може да е неговото основание да оспорва.

Така или иначе определението блокира вписването и оттук икономическият министър може да пробва да прокара решението си с нови опити (каквато заявка вече даде) или пък с леки модификации. Например да впише на части - първо назначения в надзорния съвет, после нови членове на управителния съвет. Всичко това обаче отново би коствало време.

Интересен момент е, че вписвания и на други ключови смени се оказват блокирани от същата съдийка в СГС - Мария Вранеску. Това се случва и с "Автомагистрали", за която стана ясно, че е раздала десетки милиони на строителни компании без одобрени проекти и разрешение за строеж, и с Александровска болница, където извършената проверка извади наяве скандални факти за управлението й и изразходването на средствата. По замисъл тези определения за охранителни производства са бързи - те целят именно да ограничат негативни последици при висящ спор, така че за тях в СГС има всеки ден по трима дежурни съдии, които ги разглеждат. Това донякъде може да обясни по-честата концентрация на разпределени към един съдия дела, но не напълно.

• Жалбите на старите шефове на държавната "Автомагистрали" срещу отстраняването им също стигат до съдия Вранеску на два пъти. Първият опит на служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова да направи промени в ръководството на компанията бе на 18 юни, но съдия Вранеску веднага блокира рокадите на 22-ри. Според определението й по жалбите на досегашните директори на компанията Александър Филев, Иван Коларов и Стоян Беличев, който е и изпълнителен директор, причината за отказа е, че не е проведен конкурс за нови директори, както и че трябва да бъдат назначени петима членове в управителния съвет, а не трима (както е досега). Тъй като става дума за охранително производство, СГС излиза с определение същия ден, че вписването на промените в ръководството на "Автомагистрали" трябва да бъде спряно до приключване на образуваното вече търговско дело с влязъл в сила акт.

На 24 юни Министър Комитова подаде ново заявление за назначаването на Валентин Вълков, който досега се е занимавал с инвеститорски контрол и строителен надзор, Десислава Христова, която беше член на борда от 2017 г. до началото на 2019 г., както и Иван Станчев, който е бил ръководител на отдел "Укрепване на свлачища" в държавната компания. Но старите директори подават жалби и срещу него, като "случайността" ги разпределя пак при съдия Мария Вранеску. На 25 юни тя излиза с определение, подобно на предишното, и пак блокира рокадите.

В неделя министър Комитова заяви пред БНР, че в понеделник МРРБ отново ще внесе документите за вписването на временното ръководство на "Автомагистрали" от трима души, което да работи до провеждане на конкурс за постоянно ръководство от петима души, предвиден за началото на юли. Блокираното вписване тя си обяснява с това, че бившият изпълнителен директор на "Автомагистрали" Стоян Беличев е по-влиятелен от министъра на регионалното развитие. "Г-н Беличев и съдия Мария Вранеску много се тревожат, че аз искам за 15 дена (от 22 юни до 5 юли) да сложа временно ръководство", каза Комитова.

Служебният министър Виолета Комитова съобщи, че в понеделник МРРБ отново ще внесе документите за вписване на временното ръководство на "Автомагистрали". Фотограф : Георги Кожухаров

• Съдия Мария Вранеску гледа и второто обжалване за вписване на новия борд на болница "Александровска" от досегашния председател на съвета на директорите проф. Димитър Буланов. В случая вече за трети път здравното министерство не може да впише новия борд. В първия обжалва изпълнителният директор проф. Борис Богов, но искът му беше отхвърлен. Във втория жалбата на проф. Буланов беше приета и вписването беше спряно до произнасянето на съда. Здравното министерство опита трети път да подаде документи за вписване. В тях беше посочено, че проф. Буланов е в несъвместимост да изпълнява задълженията си, тъй като е подал декларация с невярно съдържание и не е оповестил, че има и трудов, и граждански консултантски договор с болницата. Тъй като той е независим член на борда, няма право на каквито и да било трудовоправни отношения с болницата, която управлява.

Съдия Вранеску обаче отказва да приеме мотивите за несъвместимост и подаването на декларация с невярно съдържание, което е престъпление, и постановява, че по казуса има единствено висяща молба на проф. Буланов за прогласяване на нищожност на заповедите за неговото уволнение, без да вземат предвид мотивите за тях.

"Когато по стандартния начин не става"

Също в петък излезе последната, трета част от разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) "Списък за бърз контрол", което проследява историята на Веселин Денков, собственик на софийски ресторанти, задържан през септември 2020 г. с обвинение за участие в организирана престъпна група.

Последният епизод съдържа тайни записи с твърдения за:

• намеса от страна на изпълнителната власт в лицето на тогавашния премиер Борисов в съдебната власт и КПКОНПИ;
• лъжесвидетелстване на защитени свидетели по делото срещу Веселин Денков;
• намеса от главния прокурор Иван Гешев в специализираните съдилища;
• намеса от страна на административния ръководител на Апелативния специализиран съд в работата на съдебните състави по конкретни дела.

Основен източник на информация е Яне Янев, бивш съветник на експремиера Борисов по корупционните въпроси, който се е ангажирал да лобира за Денков. Той разказва на Русина Тошева, счетоводителка на Денков, която е помагала да се направят записите, за срещите и разговорите си с председателя на КПКОНПИ и бивш главен прокурор Сотир Цацаров и със съдии от Специализирания наказателен съд. "Виж, откакто той (Бойко Борисов - бел. ред.) е на власт, се възприеха няколко модела за въздействие върху бизнеса. За да може по някакъв сигурен начин тези хора да имат, образно казано, чатал на врата. Просто да са в ярем. Да имат свобода дотолкова, доколкото да могат да работят, но да нямат друг вид свобода", казва Янев. И дава пример: "Примерно всички фирми на една строителна корпорация да бъдат анализирани и да се види колко им е оборотът, колко им е чистата печалба и колко са внесли. Ама и като физически лица, защото това също е играчка. Виждаш колко са юридическите и кои са държателите на акции като физически лица. И бяха направени 3 матрици. Едната е, когато има чиста печалба над един милион лева, вече влизаш под прожектора. И те наблюдават. Всяко разместване вече се следи. Когато имаш оборот над 10 милиона, може да нямаш такава печалба, но щом си над 10 милиона, пак всичко под лупа."

И това разследване на АКФ, подобно на предишното "Осемте джуджета", се подминава с мълчание и от бившите управляващи, и от националните телевизии. Темата за държавния рекет на бизнеса обаче е силно коментирана в социалните мрежи.

Планът на ГЕРБ ще бъде внесен в ЕК "калибриран с по-високи цели"

Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов заяви, че в плана за възстановяване са повишени са целите за ВЕИ, образованието и здравеопазването.

През идната седмица България ще представи в Европейската комисия националния си план за средствата от фонда на ЕС за възстановяване след корона кризата. Това съобщи в публикувано в неделя интервю за "Медиапул" служебният вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов. От думите му се разбира, че става въпрос за изготвения от правителството на ГЕРБ документ, но "калибриран" с по високи цели.

Повишени са целите за ВЕИ, образованието и здравеопазването. Обсъжда се проект за офшорни и вятърни мощности и увеличаване на ресурса за соларни покриви. "Имаме нужда от това финансиране, като идеята за бизнеса е част от отпуснатите пари да се връщат обратно и да се завъртат отново в икономиката", посочва Пеканов.

От думите му става ясно, че от проектите в енергетиката не е отпаднало нищо, но са намалени "нецелесъобразни харчове".