Спринтът на служебния кабинет преминава в маратон

Важно е също, че това вече е най-дълго управлявалото служебно правителство в най-новата ни история. Което му придава една по-различна роля - не само да организира изборите, но и да управлява. Всичко това, което направиха служебните министри дотук, е в основата на нежеланието на политическите сили да преговарят за формиране на редовен кабинет на основата на служебния.

Разбира се оценките за отделните министри далеч не са еднозначни - наред с тези, които демонстрираха активност и ефективност, имаше и доста разочарования. Факт е обаче, че министрите, които бяха най-активни и успешни, бяха най-атакувани от политическите си опоненти, но пък и най-радващи се на публично одобрение.

Растяща подкрепа

През юли "Маркет линкс" констатира в изследването си, че доверието в служебния кабинет надвишава 50%, което надхвърля в пъти доверието в която и да е политическа сила, и продължава да се увеличава. Към онзи момент партиите в парламента не успяват да постигнат компромис за формиране на кабинет, но непрекъснато растящият рейтинг на служебното правителство кара участниците в политическите преговори, както и наблюдатели, да поставят въпроса за споразумение, с което служебният кабинет да остане като редовен. "Обществената консолидация около служебния кабинет се потвърждава и от факта, че половината от гражданите одобряват тезата за приемственост в състава на настоящото и бъдещото редовно правителство, лансирана по различни начини от Мая Манолова, Корнелия Нинова и Христо Иванов", пише в анализа на "Маркет линкс" от края на август.

През август доверието в служебния кабинет се качва с още три процентни пункта - до 54%. Нещо повече, одобрението към правителството преобладава сред привържениците на всички партии, с изключение на ГЕРБ.

Само по себе си, това е феноменално при тоталния срив на публичното доверие в институциите в България, съпроводено от спад на доверието в партиите и техните лидери.

На практика през последните месеци расте единствено доверието в служебното правителство и президента.

Защо обаче служебният кабинет печели толкова високо публично одобрение в среда, където подозрението към институциите е по условие?

На първо място, сравнението с преходните кабинети на ГЕРБ се наложи още с обявяването на персоналния състав на служебното правителство - високообразовани, доказали се в областта си професионалисти, вместо партийна номенклатура, персонажи със съмнителна история и откровени подставени лица на задкулисни кръгове и лобита.

Достатъчно е да се направи сравнение например между служебния правосъден министър проф. Янаки Стоилов и тримата му предшественици от последното правителство на ГЕРБ - Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Десислава Ахладова. Или пък между Кирил Петков и икономическите министри от кабинетите на Борисов - Лъчезар Богданов и Емил Караниколов.

Сравнението до голяма степен може да бъде продължено в следващия ешелон - зам.-министри, шефове на дирекции, агенции и т.н.

Разбира се, имаше и странни или дори несполучливи назначения както в министерствата, така и в други държавни структури. Например транспортният служебен министър Георги Тодоров изглежда по-скоро като част от статукво и се различава като поведение от другите в кабинета на Стефан Янев. В подобно положение е и енергийният министър Андрей Живков. Кадрови проблеми имаше и в НАП, Агенция "Пътна инфраструктура", ВиК холдинга и др.

Служебният кабинет смени областните управители, шефове в МВР, ръководствата на бордовете на държавни дружества и горските стопанство, агенции и други институции. Но в други сектори като земеделието и енергетиката пък реална промяна нямаше, тъй като ръководните кадри на ДПС и ГЕРБ там не бяха пипнати.

Въпреки това усещането е за много по-компетентно и прозрачно управление.

Действията на следващото служебно правителство ще са от решаващо значение за хода на предизборната кампания на Радев

На второ място, за четири месеца служебният кабинет направи показно за управление в обществен интерес и това беше оценено от обществото. Освен, че успя да осигури провеждането на много по-честни избори, то извади множество факти за предишното управление. Например схемите при строителството на пътища, ремонтите с пари на ДКК, кредитите на ББР, разхищенията в болниците, разкритията за полицейското насилие над протестиращи от миналото лято, масовите подслушвания и т.н.

В крайна сметка служебният кабинет не просто въведе публичност на управлението, което досега беше като черна кутия, от която се чуваше само гласът на Бойко Борисов. Служебните министри показаха с факти от дейността на предишното управление как липсата на публичност става условие за корупция.

На трето място, свидетели сме на нещо, което не се е случвало от десетилетия - министри, които са оставени да предприемат необходимите според тях действия в своите ресори, без какъвто и да е натиск от премиера или от друго място. През юли, в изборното студио на "Дневник" и "Капитал", Кирил Петков заяви: "Благодарен съм за свободата, която ми даде президентът Радев. Без тази свобода не бих влязъл в никое правителство".

Рисковете на професията

Сигурно има основание да се каже, че служебният кабинет донякъде е жертва на успеха си. Атаката срещу Бойко Рашков започна още от средата на май, няколко дни след назначаването на кабинета и не е спирала и до днес от всички посоки, но най-вече от ГЕРБ и персонално Бойко Борисов (който през последните дни, в едно от обичайните си включвания с монолози пред партийни фенове, обяви, че намразил името си покрай Рашков), от ДПС, от ВСС и прокуратурата и от главния прокурор Иван Гешев. За разлика от него Кирил Петков и Асен Василев се радваха на положителни отзиви от страна на първата политическа сила ИТН, до момента, в който отказаха да се включат в редовен кабинет на партията на Слави, без да имат гаранция за качеството на екипа и свободата на действие. След това двамата бяха подложени на координирана атака от всички страни. Отпорът срещу здравния министър Стойчо Кацаров дойде главно от засегнати от неговите разкрития за далавери в държавните болници, но обявените факти за разхищения, търговия с органи и нелогични управленски решения говорят достатъчно сами по себе си.

Равносметката е, че служебният кабинет показа как може да се управлява държавата от хора, оставени да работят професионално и по съвест. Нещо повече, точно сравнението със служебния кабинет беше една от причините за категоричното отхвърляне на представените от ИТН два проектокабинета.

Въпросът е доколко е необратимо всичко това - както направеното от служебното правителство в разчистване на модела ГЕРБ и създаване на нормална институционална среда, така и в механизма за излъчване на подходящите хора.