Възможна ли е политическата промяна

Поставянето на големи, стратегически цели не би трябвало да бъде възпрепятствано от справянето с рутинни и временни кризи, каквато е драматично покачилата се цена на тока. Разбира се, буфери за бизнеса и населението трябва да въведат и използват ефективно, но е необходимо те да се обвържат и с постигането на големите цели пред управлението и да не служат като извинение за отклонение от тях.

Правовата държава

Възстановяването на правовата държава е един от сериозните маркери на промяната, която българите очакват. Тук обещанията на новите управляващи са доста амбициозни - от смяна на главния прокурор към сериозни, включително конституционни изменения. Амбицията в този сектор трябва внимателно да се балансира с политически възможното. Като начало новото управление няма да има конституционно мнозинство, тъй като разполага само със 134 гласа в НС. Да се разчита на ГЕРБ, ДПС или "Възраждане" за смислени конституционни реформи е по-скоро наивизъм, който може да вкара четворната коалиция в сериозна криза.

Затова не всичко трябва да се заложи на конституционни промени, а първо да се изчерпат възможностите за законови промени. Премахването на специализираните съд и прокуратура и радикална реформа на КПКОНПИ трябва да са първоначалните флагмани на реформата. На този етап трябва да се разпишат детайлно и отговорностите и правомощията на главния прокурор в закона за съдебната власт, както и най-накрая да се приеме работеща процедура за неговото разследване и отстраняване. Разписването на отговорностите е от особена важност, защото в сегашната ситуация главният прокурор има едновременно пълен контрол върху подчинените си, а не е пряко отговорен за техните решения. Това е узаконяване на произволна власт, на което трябва да се сложи край.

Накратко, новото мнозинство трябва да натрупа поредица от значими законодателни победи в реформата на съдебната система и едва тогава да пристъпи към конституционни поправки. Ако реформите са успешни, обществената подкрепа за конституционна промяна ще нарасне и тя може да се използва за оказване на натиск върху опозицията да приеме и амбициозни конституционни изменения.

Ковид кризата

България не управлява здравната криза добре - това важи както за последното правителство на Борисов, така и за служебното. През няколко месеца страната влиза в пикове на пандемията и смъртността продължава да бъде ужасяваща. Две неща могат да променят тези тенденции - системното налагане на зеления сертификат и масовата ваксинация. Уви, и по двете не се наблюдава систематичен опит за позитивна промяна. Ако новото правителство не направи такъв опит, то бързо ще натрупа негативи.

Да, това са непопулярни теми, но по тях управляващите могат и трябва да търсят подкрепа и от опозицията - ГЕРБ и ДПС по-специално. Това са въпроси, по които трябва да има изключително концентрирана политическа подкрепа, като антиваксърските партии бъдат оградени със санитарен кордон, метафорично казано.

Коалиционна политика

Една съществена промяна в досегашната политическа среда би било отсъствието на скрити коалиционни партньори, какъвто беше ДПС спрямо ГЕРБ. Детайлното коалиционно споразумение, подготвено от ПП, БСП, ИТН и ДБ, е гаранция, че коалиционните отношения в новата власт ще са открити и ще стъпват на прозрачни принципи. Тази гаранция е важна, но сама по себе си едва ли ще е достатъчна. Ежедневното функциониране на коалицията и общуването между отделните партии ще демонстрира доколко някоя от тях няма да стане проводник на интереси на други формации. Ако нещо такова се случи, потенциалът за реални промени ще намалее застрашително.

Смяната на поколенията

Вярно е, че с навлизането на партии като ПП, ДБ и ИТН в българската политика се случва генерационна промяна. Тази промяна сама по себе си е възможност, но не е достатъчно условия за случването на съдържателна политическа промяна. Добре би било ясно да се очертае това, което новото политическо поколение ще остави зад борда: генезисът от службите на комунистическия режим и мътилката на ранния преход, стремежът да създаваш вериги от зависими и лоялни следовници, купувани с публичен ресурс, почвеничеството и убеждението, че Европа е антипод на "българщината".

Ако новото поколение остави в миналото всичкия този баласт, който винаги е дърпал България към дъното, то ще направи същностна, позитивна реформа на българската политика. Рискът, разбира се, е новото поколение да се превърне във фейслифт на старите нрави и тенденции. Към момента основанията за оптимизъм са големи, но има и рискове - новата коалиция ще зависи и от гласовете на БСП, която продължава да е в разкрачена позиция между европейското ляво и убежищата на гореизброените дефекти на българския преход.

Медиите

През последното десетилетие в България се наложи отровна медийна среда заради интимните връзки между управляващите и определени издания. За да получат безвъпросно позитивно отразяване, управляващите даваха редица привилегии - реклами, преференциални наеми в държавни имоти, необезпечени заеми от банки и т.н. - на избрани медии, които се бяха превърнали в пропагандатори на правителството и разобличители на опозицията.

Новата плуралистична четворна коалиция е добре позиционирана да скъса с тези порочни практики, както и да разтовари СЕМ и БНТ от политкомисарските им функции (БНР успяха да отстоят автономията си далеч по-добре).

Разбира се, винаги ще има таблоидна преса, желаеща да обслужва срещу материални стимули управляващите. Но проблемът на предходното управление бе, че то с радост откликна на позивите й и направо институционализира тази преса като свой официален говорител. И досега партии и медии от тази доскорошна симбиоза се бранят взаимно с настървение.

Северна Македония

Позицията на България в спора със Северна Македония също има нужда от промяна, защото сега тя работи много ефективно срещу българските интереси. Тук задачата е сложна, защото много от партиите - БСП, ГЕРБ, ИТН, а и президентът Румен Радев сякаш не виждат тази контрапродуктивност на дипломатическите ни маневри, в резултат на които оставаме изолирани в ЕС, отлагаме за неопределено бъдеще започването на разширяването на съюза към Западните Балкани и създаваме дългосрочни масови негативни нагласи към страната ни в Северна Македония и Албания.

Добрата новина е, че позицията ни е толкова неясна, че дори и да я променим, няма да се разбере. Тоест в един момент ще е възможно Северна Македония да започне преговори, като удовлетвори всичко, което искаме, просто защото то е достатъчно мъгляво формулирано, а когато се изясни, се свежда до тривиалности или дори неща, които самите ние не желаем. Два примера - искаме декларации за употребата на името Северна Македония и за липса на настоявания за македонско малцинство у нас. И двата документа лесно могат да се произведат и те няма да добавят нищо ново към вече съществуващи ангажименти между двете държави (в този смисъл са тривиални). Искаме и записване на българското малцинство в конституцията на СМ. Това пък е нещо, което може би всъщност не бива да искаме, защото каква е ползата за България от записване на малцинство, което официално наброява около 1% от населението на съседите. Всичко останало е плод на спорове между историци, които нито е възможно, нито е нужно да се решават с държавни договори и дипломатически ноти. Нашата историческа позиция, разбира се, е по-издържана и ние сме в правото си да я отстояваме. Но Александър Македонски не е част от древногръцкия свят заради Преспанския договор, както някои, изглежда, смятат.

Накратко, промяната и тук е възможна и тя може да се случи почти незабелязано, но за целта ще е необходимо и взаимодействие с президента и опозицията от ГЕРБ и ДПС.

2022 г. може да бъде година на промяната и българските граждани имат сериозни основания за оптимизъм. Но тази промяна не зависи в крайна сметка само от добрата воля и интелигентността на новите играчи в българската политика. Трайните промени са тези, зад които обществото застава като цяло. И е от ключово значение как новото управление ще увлече големи социални групи след себе си. Затова политиката в крайна сметка е изкуство.