България и хърватският (последен) влак за Шенген

Коментарите си комисията включва в специален и първи по рода си доклад за състоянието на Шенген. В него се отбелязва, че трите страни са изпълнили всички изисквания. Бързият влак за Хърватия вече е тръгнал, страната добре си е написала домашното и вече преминава през последни формални процедури в Брюксел, за да се присъедини от началото на 2023 г. За България и Румъния все още няма гаранции, че това ще се случи. Двете балкански държави трябва да впрегнат всички сили, за да "хванат" вълната на разширяването, която ще е последната за много години напред. Резултатите от тези усилия ще бъдат ясни до октомври.

Шенген отново е на дневен ред

Европейските институции в лицето на комисията и Европейския парламент многократно са призовавали за присъединяването на Румъния и България към безграничната зона.

Темата наскоро бе коментирана и от комисаря по вътрешните работи на Европейския съюз Илва Йохансон, която заяви: "Шенгенската зона трябва да бъде завършена, като се позволи на трите балкански страни да заемат мястото си в зоната без паспорти." Тя подчерта: "Лятото ни вдъхновява да възстановим напълно свободата на движение и да подготвим Шенген за бъдещето, така че нашите деца да могат да работят, учат и пътуват из цяла Европа по всяко време и където пожелаят."

Десетилетие след последните успешни технически експертизи обаче този процес все още не е приключил. Причината бе липса за единодушие от лидерите на държавите членки, което спъваше процеса. В един момент стана повече от ясно, че основният противник на влизането на България - Холандия, не смята, че страната отговаря на политическите критерии и има сериозни проблеми с организираната престъпност и корупцията, които ще повлияят на единната зона. Франция беше другата държава, която мълчаливо подкрепяше холандското вето.

След като темата загуби инерция в последните години, изглежда, че преговорите на Хърватия открехнаха вратата и за България и Румъния.

Идеята на споменатия доклад на Европейската комисия за състоянието на Шенген бе да бъде в основата на преговори между държавите членки за реформи в Шенген, които включват по-добро управление на границите, полицейско сътрудничество, както и визови политики и защита на данните. На тези нови приоритети ще трябва да отговарят и бъдещите членове на безвизовото пространство в най-кратки срокове. За Хърватия нещата са сигурни, като има единодушие сред европейските лидери, че покрива всички критерии. Освен приемането на еврото страната ще бъде и част от шенгенското пространство от началото на 2023 г. и в момента текат последните формални процедури за това.

"Убедени сме, че Хърватия отговаря на всички условия за влизане в Шенген, и ще направим всичко възможно по време на нашето председателство... за да й помогнем да се присъедини от следващата година", каза чешкият премиер Петр Фиала пред репортери след среща с хърватския му колега Андрей Пленкович в Прага.

Къде сме ние

Според източници на "Капитал" в съвета България и Румъния този път са стъпили с единия крак от другата страна - политическо съгласие по въпроса вече има и за тях, но предстои нова техническа проверка през септември. Тя ще мине и през двете и ще бъде в системите на МВР, за да оцени готовността, вземайки предвид и последните реформи.

Влизането в шенгенското пространство бе тема и на правителството на Кирил Петков. "Отпушването на пътя към Шенген беше сред приоритетите на нашето управление. Предстои една последна проверка, която инициирахме заедно с колегите от Румъния", казва бившият премиер Петков за "Капитал".

Министърът на правосъдието в служебното правителство Крум Зарков вече потвърди, че сега е моментът България да направи последните крачки. По думите му България може да покаже, че е тръгнала "по необратим път" при предстоящата в края на септември проверка.

Вицепремиерът Илияна Йотова, която като евродепутат работеше усилено по темата за влизане в общото пространство, заяви за "Капитал": "Надявам се до края на годината България, Румъния и Хърватия заедно да бъдат част от шенгенското пространство. България трябваше да се присъедини още през 2011 г., когато изпълни техническите критерии. Сериозно сгрешихме, като допуснахме техническата преценка за членство да бъде изместена от политически съображения и така повече от 10 години. Европейският съвет най-сетне проумя, че успоредно трябва да вървят процесите по реформа на Шенген, защото има норми, които не издържат на възникнали кризи и приемането на нови държави."

Това не означава, че нещата са сигурни

Членове на сегашния и на предишния кабинет изказаха опасенията си, че можем да изпуснем и този влак. Подобна позиция изказа официално и президентът Румен Радев. "Не можем повече да си позволим да губим време и ресурси, не можем да си позволим риска България да остане в периферията на ЕС", каза президентът при представянето на служебния кабинет.

Временното правителство опитва да се презастрахова, в случай че нещата не се случат, както ни се иска: "Министерството на правосъдието и МВнР имат много какво да направят, защото въпросът не е (само) технически, техническите проблеми са отчетени като решени още преди 10 години, а преди всичко политически", казва Крум Зарков.

Чешкият премиер Петр Фиала пък допълни на същата пресконференция, на която съобщи новината за Хърватия: "Мога да си представя, че ще разгледаме трите молби заедно, но ако (България и Румъния) се окажат пречка, би било справедливо да... приемем Хърватия, където усещам общо съгласие и технически пречки липсват."

Вървят ли двама на дълъг път

Из брюкселските кулоари усилено се говори, че от двете страни Румъния е по-подготвената технически за присъединяване към Шенген. Букурещ осъзнава това и е готов да се възползва от момента, защото знае, че ако не го направи, по-добра възможност може и да не се появи скоро. Премиерът на Румъния Николае Чука вече заяви, че очаква Румъния да влезе в шенгенското пространство преди края на тази година. Чука също така изрази увереността си, че Брюксел ще вдигне мониторинга на страната, с който се наблюдава реформирането на съдебната система, както и премахването на корупцията след години на критики от изпълнителната власт на ЕС.

"Всичко, което направихме от началото на конфликта в Украйна, показва, че сме готови да станем членове на Шенген. Очакваме всички други лидери на ЕС да признаят това", подчерта Николае Чука. Думите му бяха потвърдени от комисаря Илва Йохансон по време на посещението й в лагера за хуманитарна помощ на граничния пункт Сирет с Украйна през пролетта: "Както знаете, през последните десет години комисията оцени, че Румъния е готова за Шенген. Опитваме се да убедим съвета да продължи напред, защото е време Румъния да стане пълноправен член на Шенген."

Крум Зарков потвърди, че има "известно изоставане" на страната ни спрямо северната ни съседка, по наваксването на което работи Министерството на външните работи.

"Дали Румъния е по-подготвена от нас, ще стане ясно от заключенията от проверката, които Европейската комисия ще изпрати през септември и в двете страни. В голяма степен България е свършила работата си и по новите изисквания за периода 2022-2023 г. По отношение на миграционните изисквания сме покрили необходимото ниво по сигурността на границите. Има още какво да се желае по отношение на борбата с каналджийството и трафика на хора. За работата ни с Фронтекс забележки няма, добре се справяме и с трансграничното сътрудничество още от периода, в който се създаде добра координация между България, Република Северна Македония и Гърция по време на т.нар. Балкански маршрут на мигрантите.".

Илияна Йотова

вицепрезидент

Капитан Андреево и други проблеми

Външното министерство обаче не е ключово в този процес. Далеч по-важно е друго ведомство - вътрешното. Върху него пада тежестта на охраната на границите и съвместимостта, както и такива драми като случилото се с Капитан Андреево. Показателно е, че все още никой от системата на МВР не е понесъл санкции за ставалото там десет години.

Кирил Петков директно свърза пред "Капитал" темата за турската граница и Шенген. "През годините към България са идвали много официални сигнали от европейски институции, евродепутати, точно за проблемите с граничния контрол на Капитан Андреево. От тях става ясно, че заради неглижирането им към днешна дата българските граждани не могат да пътуват свободно в Европа", заяви бившият вече премиер.

Но дипломацията също има роля. Именно така България очевидно е успяла да преодолее политическите пречки пред членството в съвета, като със сигурност поне Франция към момента изглежда готова да не наложи вето.

Какво следва

Ако проверката е задоволителна и приключи навреме, въпросът може да бъде поставен на лидерския съвет през октомври в Брюксел. Въпросът е кой ще представлява страната на него и колко убедителен може да бъде.

Остава и предизвикателството за работещ парламент, който спешно да прокара промени в законодателството, ако се налагат след експертизата, казват дипломати от Брюксел.

Двама европейски лидери, които доскоро бяха против влизането на България в Шенген, ми споделиха в разговор, че вероятно ще изчакат резултатите от изборите преди да вземат финално решение за България. Те искат да знаят, че ще има редовно правителство, на което да могат да се доверят

Кирил Петков

бивш министър-председател

Това би означавало обаче провал на българската кандидатура, тъй като изглежда трудно постижимо да има нов кабинет бързо след изборите, а румънци и хървати надали ще чакат.

И според Крум Зарков сериозен пробив без работещ парламент все пак може да бъде направен - чрез внасяне на законопроекти, които Брюксел очаква от дълго време. Това обаче е по-скоро оптимистична прогноза. На прага на Шенген е възможно страната отново да остане пред затворена врата. Този път сама.

По темата работи