Девет месеца след началото на епидемията: Близо ли сме до лекарство срещу COVID-19?

Три посоки

В търсенето на лекарство за COVID-19 се изследват три широки подхода:

• Антивирусни лекарства, които пряко влияят върху способността на коронавируса да се размножава в тялото
• Лекарства, които успокояват имунната система (тежък COVID-19 може да е следствие от имунна свръхреакция)
• Антитела от възстановени пациенти.

Те не са задължително взаимозаменяеми, като действат по-ефективно на различни етапи от болестта - антивирусните по-скоро в началото на инфекцията, имунните - при по-късните стадии на заболяването, а базираните на антитела - и в двете фази. Проучват се и комбинации от терапии.

Единственото доказано работещо лекарство

От всички изпитани лекарства дотук само за кортикостероидите е доказано, че спасяват живот, и това откритие е значителен пробив.

Проучване от Обединеното кралство показа, че дексометазон - кортикостероид, който се използва за лечение на тежки алергии, астма и белодробни заболявания, намалява риска от смърт с една трета за пациентите с COVID-19 на вентилатори и с една пета за тези на кислородна терапия. Допълнителни данни показват, че друг стероид - хидрокортизон, е също толкова ефективен. И двата медикамента успокояват възпалението (част от имунния отговор) в тялото.

Много важен е и фактът, че това са разпространени и евтини лекарства, което означава, че са достъпни в целия свят. Стероидите обаче не са особено ефективни при хора с по-леки симптоми.

Шот от антитела

Терапията с кръвна плазма от хора, които вече са се възстановили от болестта и имат антитела, се тества като възможно лечение в много страни. Преливането на реконвалесцентна плазма всъщност е стара практика, позната още от преди повече от век, и е използвана първо като метод за лечение на дифтерия. Идеята е проста: Един от начините, по който имунната система се бори с инфекциите, е като произвежда антитела. Така че на теория, давайки готови антитела на болен човек, ефектът би трябвало да е като шот от вълшебната напитка на Астерикс и Обеликс за имунната система.

Дотук резултатите от хиляди тестове в последните няколко месеца в цял свят сочат, че преливането на плазма е предимно безопасно, но по отношение на лечението на COVID-19 резултатите не са еднозначни. Изследвания показват оптимистични данни за намалена смъртност при тежко болни пациенти, но нито едно от тях не е напълно издържано от научна гледна точка. Трансфузия на плазма от възстановили се COVID пациенти се прилага и в България, но отново с противоречиви резултати.

И все пак има немалко случаи, които, изглежда, се повлияват изключително добре от този метод на лечение, затова и много болници апелират към прекаралите болестта да даряват кръв. И опитват да се запасяват с плазма преди есента и зимата, когато опасенията са, че тежките случаи ще започнат да растат.

Тестове с плазма в момента се провеждат във Великобритания също и сред пациенти с дълготрайни симптоми, свързвани с COVID-19, като предположенията са, че плазмата може да подсили имунната им система и да ускори възстановяването.

Моноклонални антитела: Нова надежда

Още от пролетта екипи от учени проучват възможностите за лечение с т.нар. моноклонални антитела. Това са специфични антитела, които се извличат от кръвната плазма, размножават се в лабораторна среда и имат способността да се насочват много конкретно срещу даден болестотворен механизъм, без да вредят на други системи. Досега такива антитела са намирали важно приложение в онкологията или срещу ревматоидни заболявания, но още през май холандски учени обявиха, че са идентифицирали моноклонално антитяло, способно да неутрализира вируса SARS-CoV-2.

Преди броени дни пък фармацевтичната компания Eli Lilly обяви, че еднократна инфузия от нейното лечение с моноклонални антитела е показала драстичен спад на нивата на коронавирус при новоинфектирани пациенти, което намалява вероятността да се наложи хоспитализация. Това е и първото потенциално лечение за пациенти с лека или умерена форма на COVID-19. В изследването са участвали повече от 450 новодиагностицирани пациенти, като компанията твърди, че само около 1.7% от тези, които са получили лекарството, са се озовали в болница, в сравнение с 6% от получилите плацебо - 72% намаление на риска. Съобщава се, че лекуваните с лекарството също са имали по-малко симптоми и нивата на вируса в телата им са паднали рязко.

Проучването ще продължи с още 800 пациенти в САЩ, а компанията вече е започнала производството на 10 000 дози с надеждата, че тези междинни резултати, които все още не са рецензирани, ще се потвърдят. Eli Lilly планира да обсъди с американската Агенция по лекарствата и възможността за разрешение за спешна употреба за пускане на пазара на медикамента. Други компании също работят по лечение с моноклонални антитела, но проблемът е, че те са трудни и скъпи за направа. Единична доза може да струва хиляди долари.

Какво друго изглежда обещаващо?

Ремдезивир е антивирусно лекарство, което първоначално е било разработено за лечение на ебола. Клинични изпитвания на повече от 1000 души установиха, че то намалява продължителността на симптомите - от 15 на 11 дни, но не е доказано, че спасява живот, макар проучванията да продължават. Въпреки неубедителния резултат САЩ закупиха почти всички доставки от производителя Gilead. ЕК все пак успя да договори в края на юли доставки от лекарството, достатъчни за лечение на 30 000 тежки случая, за държавите от ЕС. Преди месец и България получи своите 1349 опаковки.

Интерферон бета е протеин, който тялото произвежда, за да намали възпалението. Използва се като лечение на множествена склероза. Първоначалните опити с него предполагат, че лечението намалява шансовете на пациент в болница да развие тежко възпаление, но са необходими по-големи клинични проучвания, за да се докаже това.

Редом с интерферона се тестват и други имуномодулатори, сред които няколко вида интерлевкини - група вещества, които се отделят от белите кръвни клетки и са важни за нормалното функциониране на имунната система. Надеждите са, че те могат да облекчат тежкото увреждане на белодробната тъкан, причинено от освобождаването на цитокини при пациенти с тежък COVID-19.

По-скоро "не"

Някои лекарства за ХИВ също бяха изследвани като потенциални медикаменти за COVID-19, но резултатите не са обнадеждаващи. На две антивирусни лекарства - лопинавир и ритонавир, които спират ХИВ да се репликира, се възлагаха надежди в по-стари лабораторни проучвания, но впоследствие бяха отхвърлени като неефективни.

Лекарствата срещу малария са друго "не". Любимият на президента на САЩ Доналд Тръмп хлорохин и производният му хидроксихлорохин показаха силно спорни резултати - от "действа" в по-ранните месеци до "опасен е и убива" - в по-късните. В крайна сметка СЗО спря опитите с лекарството.

А антибиотиците?

Антибиотиците не действат при вирусни инфекции. Те са ефективни само срещу бактерии. Антибиотици обаче се предписват често - задължително и само от лекар, когато има риск или вече е налице вторична бактериална инфекция, макар това да носи рискове (антибиотичната резистентност е задълбочаващ се проблем).

Един по-специален антибиотик - азитромицин, все пак беше тестван доскоро за ефективно лечение на коронавирус в комбинация с хлорохин. Азитромицинът има противовъзпалителни ефекти и е ефективен за предотвратяване на тежки бактериални инфекции на дихателните пътища. Смяташе се, че може да помогне за намаляване на свръхактивния имунен отговор на COVID-19. Тестовете заедно с хлорохина обаче не показаха позитивен ефект върху тежко болни пациенти.

Извън потенциалните лекарства обаче за деветте месеца дотук лекарите натрупаха повече знания за новата болест, а това разшири и възможностите за третиране на симптомите й. Медицинският наръчник за лечение на COVID-19 става все по-обемист и това е добра новина. Всъщност именно това беше и една от целите на строгите мерки за ограничаване на заразата в цял свят - да спечелим време, през което да научим как да лекуваме COVID-19, както и да се разработи достъпна за всички ваксина. Напредъкът е факт, но факт е и че все още нито една от двете задачи не е съвсем изпълнена, така че превенцията засега остава най-важното оръжие за борба с вируса.