След жълтите павета и площад "Ал. Невски" ще се ремонтира по същия начин

• Общината не се е интересувала какво и как иска да бъде направено
• Проектантът е използвал очевидно неподходяща технология с грешни сметки.
• Самото изпълнение на ремонта също е лошо.
• Експерти въобще не са питани - а все още има хора, разбиращи от паваж, чиято история започва от Школата за павьори в с. Дивля, Радомирско.
• Строителен надзор въобще не личи да е осъществяван.

А още по-лошата новина е, че това е само началото: предстои и ремонт на по-големите участъци, които са включени в проекта за т.нар. Зона 4 (наречена иронично или не "Златна София"), като най-знаков е площад "Александър Невски". И там се предвижда пренареждане на старите гранитни павета, които подобно на жълтите са декларирана културна ценност.

Любопитното тук е, че общината изненадващо реши да преработи проекта през 2020 г. и включи въпросното пренареждане - преди се предвиждаше поставяне на гранитни плочи (като тези по "Графа") и премахване на паважа. Но на база изпълненото досега изглежда все по-сигурно, че ще се случи същото - огромни фуги, потънали и липсващи павета и въобще унищожаване на още един символ на София.

Кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на общинския съвет Георги Георгиев вече заявиха, че не са доволни от резултатите при жълтите павета. Георгиев обясни, че ремонтираният участък струва 206 хил. лв., като общината вече е глобила "Трейс груп холд" със 100 хил. лв. И заяви, че всички по веригата ще понесат отговорност, като "нито един лев от парите на софиянци не е платен и няма да бъде платен, докато пътната настилка не бъде завършена качествено". Същото впрочем се говореше и след ремонта на "Графа" преди няколко години.

Но се пропуска това, че самата община е част от тази "верига", а препоръката на експерти е една и съща: "следващия път извикайте някой, който разбира, да ви обясни". Както и че за усвояването на парите от ЕС, с които се финансира ремонтът, има срок - и той е до март 2023 г.

За обновяване на градския център (условно "Графа" и пл. "Александър Невски" с жълтите павета) са дадени общо 46 млн. лв. от еврофондовете. Опасността София да загуби "безплатните" пари по оперативната програма "Региони в растеж" обаче вече е съвсем реална и дори бе потвърдена от регионалният служебен министър арх. Иван Шишков (виж интервюто с него тук).

Питай павьора

Всичко тръгва от начина, по който общината работи - "на парче", без внимание към детайла, без отношение към града. Първо, тя е трябвало да вземе предвид това, че ще се ремонтира паметник на културата, както и да проучи как е правен паважът навремето и по каква технология, така че да не "мърда" до ден днешен въпреки огромния автомобилен трафик, който се е появил в последствие, коментира за "Капитал" инж. Атанас Гиздов, управител на основаната през 1988 г. фирма СУКМО, с опит с полагането на паваж пред Националния исторически музей, както и пред парламента в Братислава (цялото интервю с него за това какви са грешките и как се правят павета четете тук).

Той обяснява, че "Трейс" са се допитали до него за помощ, искали са му оферта, но после така и не са се обадили. Според него общината трябва да включва при подобни дейности експерти, разбиращи от тази дейност. Гиздов признава, че не са останали много павьори, някога обучавани в школа за павьори в село Дивля, но със сигурност има такива, наследили знанието, които разбират технологията и работят качествено. Проблемът е, че никой не ги търси.

Ремонтът показва, че общината не си е взела поуки от фиаското с "Графа" Фотограф : Цветелина Белутова

На същото мнение е и арх. Антонова от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). "Според мен трябва да се обучат хора как да работят с паважа, защото той изисква поддръжка - периодично пренареждане. Защо не се създаде такава бригада към Столичната община, както и в други градове, където има павирани улици? В миналото е имало много добри павьори, още ги има, макар и малко. Това е умение, което ще продължи да бъде търсено, и затова занаятът трябва да бъде продължен. Паважите в София са редени от майстори от село Дивля, Радомирско, и вероятно тези знания са живи все още", коментира тя за "Капитал".

Грешни сметки, лош ремонт

Избраната технология за пренареждането на жълтите павета обаче не е съгласувана с експерти (навремето е имало Наръчник за редене на павета, както и подробно описание на начина на работа с павета, публикуван в годишната отчетна книга на кмета инж. Иванов от 1937 г.).

Тя е описана от проектантското студио АДА на арх. Иво Пантелеев, който преработи проекта си през 2020 г., след препоръки на главния архитект. Това, което прави впечатление, е, че при частта с пренареждането на жълтите павета изчисленията са за "леко автомобилно движение" с "оразмерителна интензивност на движението 50 ОА/ден". Арх. Иво Пантелеев не отговори на обажданията на "Капитал", за да даде обяснение какво се има предвид под съкращението ОА. От "Трейс груп холд" обаче обясниха за медиата, че "приложената технология е основно за леко и пешеходно движение - максимум до 50 МПС на ден, включително аварийни автомобили, а не както е сега, хиляди автомобили на денонощие".

"Не съм съгласен с оправданието, че минават много коли. При един добре направен паваж, където фугата е около 5 мм, добре уплътнена с фин пясък, няма да има проблем", казва инж. Атанас Гиздов, управител на фирмата СУКМО, с опит в полагането на паваж, почерпен от възпитаници на школата за павьори Фотограф : Надежда Чипева

Според арх. Антонова от НИНКН в проекта е предвидено леко натоварване и вероятно това са показали проучванията. "Ако сега се твърди, че натоварването всъщност е по-интензивно и това е причината за деформациите, то вероятно не са направени коректни проучвания", казва тя. Впрочем от така разписания проект излиза, че натоварването пред Народното събрание и това около църквата "Александър Невски" е едно и също - тоест "леко". В същото време е факт, че "старите" жълти павета (от 1908 г.) са преживели огромна промяна в натоварването за столетие, че дори са издържали и преминаване на танкове с тежки вериги. Но все пак не са пропаднали. Сегашният ремонт реално е първото им мащабно пренареждане, откакто са положени.

Работа на възложителя (тоест общината) е да каже каква да е подредбата на паветата - дали да са прави линии, дали каре в каре Фотограф : Цветелина Белутова

Така че със сигурност голяма роля за последвалите фалове е изиграла именно избраната технология. От "Трейс" обясняват, че в началото на XX век жълтите павета са редени върху пясъчна възглавница, без свързващ елемент, докато от фирмата са следвали заданието на АДА и първо са направили здрава основа от трошен камък и след това са положили изравнителна пясъчна подложка.

Освен това технологията в проекта на АДА позволява при нареждането на паветата да се оставят до 10 мм фуги (на места обаче стигат и 30 мм след ремонта), докато инж. Гиздов е категоричен, че това е твърде много. Той описва накратко как се работи с паваж: "Основата, върху която се реди, е пясък, който не трябва да е по-дебел от 3-4 сантиметра максимум, за да може, като се уплътни, да няма условия да пропада. По-дебела пясъчна подложка е гаранция това паве да плува. Подрежда се паважът, опесъчава се догоре с фин пясък, при условие че фугата е не повече от 5 мм. След това се вкарва валяк, който минава цялата настилка, но без да пуска вибрация. Той подравнява паважа. След това пак се опесъчава, защото фугите поемат пясъка. След това валякът се пуска да валира вече с вибрации и се опесъчава непрекъснато, докато пясъкът потъне във фугите. След това се полива обилно с вода, която уплътнява пясъка във фугите и чак тогава участъкът се пуска." Почти нищо от това не е направено сега.

Работници мият участък, който все още не е ремонтиран Фотограф : Цветелина Белутова

Според "Трейс груп холд" "всички опити да се реализира "автентичната технология", описана в заданието, ще бъдат неефективни и ще доведат до същите проблеми. От фирмата считат, че е необходимо проектанти и експерти да предложат нейната промяна, като казват, че са готови да изпълнят модерни технологии, които се използват при реставрирането на културни ценности.

Бързата работа - срам за майстора

Друг проблем са сроковете. Общината има време до март 2023 г. да е готова с всички ремонти, включително зоната пред пл. "Александър Невски", а предвид идващата зима това се превръща в трудна задача и води до опасността всички пари (защото отпуснатото финансиране е едновременно за двете зони) да бъдат загубени. Ремонтът на Зона 4 веднъж вече беше прекратяван през 2018 г. - когато беше спечелен от "ПСТ груп", но впоследствие некачествено изпълнен. Общината все пак разплати на ПСТ 4.6 млн. лв. за свършеното тогава. После изненадващо главният архитект нареди преработване на проекта на арх. Пантелеев и това отне време до октомври 2020 г. Така чак през пролетта на 2022 г. София обяви обществената поръчка за ремонта на площад "Александър Невски" (за 16.5 млн. лв с ДДС), както и на улиците "Шишман" и "Шести септември" за общо 5.3 млн. лв с ДДС. Договорите бяха сключени през лятото.

"Този търг за ремонта на паветата се точи 3-4 години. И изведнъж се казва, че за три месеца трябва да го направим. За да се направи качествена настилка, трябва време. Един павьор за ден може да направи хубав паваж 7-8 кв.м и това трябва да съответства на подобаващо заплащане. Така става дълготраен. Когато прави 10-12-15 кв.м на ден, както чувам, че се хвалят, това е гарантирана некачествена работа", коментира инж. Гиздов.

Той препоръчва още да се започне с експериментален участък от 100-200 кв.м, преди да се премине към мащабния ремонт, за да може общината да изпробва предварително технологията. "И там се доуточнява всичко, което предполага добра направа на паважа. А тук навсякъде със сигурност има пропуски - къде от незнание, къде заради някаква друга причина", казва той.

И преди София си е навличала проблеми с паветата - такъв пример е ремонтът на бул. "Дондуков" преди четири години, където има същите вълни и дупки, а изпълнител отново е "Трейс". Заради големите фуги там общината е спестила и от паважа, казват експерти - на същата площ са сложени по-малко павета за сметка на пясъка. Същото сега се е случило и с жълтите павета. От НИНКН пък обясниха, че управляващите са уверили, че ще запазят паважа на склад и след време, когато центърът стане пешеходна зона (което за момента е сферата на мечтите), паветата ще бъдат върнати.

Заради тези и още много провали общината уж започна да внимава с ремонтите. А вероятна причина за забавянето на този на пл. "Александър Невски" и ул. "Шишман" беше това, че кметът Фандъкова не искаше изпълнението да започва точно преди местните избори през 2019 г. Но сега общината сама падна в своя капан. Отново предстоят избори след година. Разликата е, че финансирането, без което не може, е в опасност, а това изкарва наяве много плуващи павета.