🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ДДС сметката, моля

Политическото условие за по-нисък косвен данък беше секторът да се изсветли, но засега няма видими доказателства

Бизнесът масово отчита спад и на клиенти, и на средна стойност на направена сметка в заведенията
Бизнесът масово отчита спад и на клиенти, и на средна стойност на направена сметка в заведенията
Бизнесът масово отчита спад и на клиенти, и на средна стойност на направена сметка в заведенията    ©  Цветелина Белутова
Бизнесът масово отчита спад и на клиенти, и на средна стойност на направена сметка в заведенията    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Ресторантите твърдят, че дотук оборотите им са се свили с 30% заради COVID кризата. Летните данни на НАП показват минус от 10%.
  • Политическото условие за по-нисък ДДС беше секторът да се изсветли, но засега няма видими доказателства.
  • По-големите вериги и морските заведения са сигурните печеливши от държавния ДДС подарък.

"Всеки в бранша плаща толкова ДДС, колкото реши, и това е обществена тайна", казва в откровен разговор собственик на три заведения за хранене в София. И добавя, че ставката може да е понижена за една година на 9%, но осигурителният праг е качен с над 30%. Затова и "ако има някакво осветляване, то е принудително".

Без съмнение 2020 e, меко казано, трудна за сектора: първо заведенията бяха принудително затворени заради корона епидемията, след това на оцелелите им бяха наложени куп ограничителни мерки, чуждите туристи през лятото така и не дойдоха, а вероятно заради вече започналата втора по-силна COVID вълна много от обектите ще стоят полупразни през зимата. В допълнение - банките вече са поставили бизнеса в графа "рисков" и като цяло избягват да го финансират. Така към септември сметката на собствениците на заведения за хранене е средно около 30% спад на оборотите спрямо година по-рано.

Но пък това е и секторът, който получи най-много стимули от правителството, като най-спорният от тях е понижението на ДДС. То стана факт от началото на юли и ще действа до края на 2021 г. Политическото условие мярката да стане постоянна беше секторът да започне да се изсветлява, като затова беше вдигнат и минималният осигурителен праг за бранша от 610 на 800 лв.

В първите два месеца след въвеждането на по-ниската ДДС ставка обаче номинално внесеният косвен данък е с близо 65% по-малко спрямо юли и август миналата година по данни на Националната агенция за приходите (НАП). Секторът е станал по-светъл само доколкото някои заведения са вдигнали осигуровките на служителите си. Но едва ли тези, които и досега са били изкушени да издават служебни бележки вместо касови бонове, са спрели тази практика. Да се дават присъди обаче е рано, но пък властта вече анонсира, че ще понижи и ставката и за доставки на храна до вкъщи.

Равносметката на бизнеса

Повечето представители на ресторантьорския бранш твърдят, че по-ниският косвен данък ги е спасил от масови фалити. Логиката е, че ако се понижи ставката, но не се пипа цената на услугата за крайния клиент (което масово се случи и заведенията дори вдигаха цените), разликата отива в бизнеса. Така от сектора твърдят, че са успели да се задържат на повърхността, а от пазара са отпаднали основно малки, единични обекти, без постоянна клиентела. Общата равносметка е за 30% годишен спад на оборотите в сектора към септември, като някои негови представители твърдят, че минусът е основно при заведенията за хранене, докато барове, дискотеки и клубове дори отчитат ръстове.

Друг фактор е силният летен сезон по Южното Черноморие - който е имал обект там, е успял да натрупа мазнинки, с които да изкара зимата. "Август е традиционно добър месец. А за ресторантьорството българинът е най-добрият клиент", казва Станислав Губеров, собственик на ресторант "Порто Елеа" в Созопол. Той допълва, че неговият бизнес отчита около 25% ръст на оборотите. "ДДС е намален наполовина, а минималният осигурителен праг беше вдигнат с 30%. Общо взето, със сигурност сме на печалба от тези промени, и то такива като мен, които нямат намерение да укриват доходи", казва Губеров. "Чисто човешки се чувствам добре, че бяха вдигнати осигурителните прагове, защото след летния туристически сезон някои служители ще трябва да отидат на трудовата борса и ще взимат по-добро обезщетение", допълва той.

Други ресторантьори пък казват, че разходите им за персонал не са се увеличили, защото и преди промяната служителите им са били осигурявани на високи суми. Техните обекти са в столицата, като собственик на верига пицарии твърди, че оборотите им са с 60% надолу, затворили са едно заведение, а останалите три вече не работят денонощно. Логично персоналът също е намален с една трета. През септември са усетили реален ръст на бизнеса, но от началото на октомври, след като започнаха да се повишават бройките на заразените, клиентите им са намалели рязко.

Някои представители на бранша дават доста по-мрачна картина. "Знам за поне 10 затворили заведения, пред фалит са големи имена в бранша, зад които няма мутренски пари. Малките бизнеси, които упорито работиха по време на карантината, натрупаха огромни задължения към държавата при изключително ниски обороти и затвориха, дължейки хиляди левове за осигуровки към бюджета", казва собственикът на три заведения в София. Той допълва, че техните разходи за персонал са се увеличили с около 2 хил. лв. на месец. "Получихме помощ по схемата 60/40 за три месеца. Кандидатствахме и по европрограмите и там също получихме помощ. Огромна комисиона, платена на черно, остана при фирмата, подала ни документите", допълва той.

Числа за анализ

Данните на НАП за сектора показват, че общата данъчна основа за облагане с ДДС през юли - септември е с 10% по-ниска в сравнение със същия период на 2019 г. В същото време декларираният косвен данък за внасяне през юли и август (няма налични данни за септември) е с по близо 60% надолу, докато сумите за възстановяване са с по 20-30% нагоре. Чисто счетоводно - ако собствениците на заведения купуват всичко с 20% ДДС, а продават своя краен продукт с 9%, те ще излизат на постоянно възстановяване, т.е. не само че няма да внасят ДДС в бюджета, а НАП ще има да им връща. Например, ако даден ресторант купува минерални води за 100 лв., за тях може да ползва данъчен кредит в размер на 20 лв. Ако ги продава на крайния клиент за 200 лв., начисленият 9% ДДС за крайния клиент ще е 16.5 лв., т.е. от тази операция ресторантът може да си търси 3.5 лв. от държавата.

Разбивка на НАП по дейности показва, че най-голям ръст на поискания данъчен кредит през юли и август има при "други дейности по приготвяне и доставка на храна". При ресторантите, които миналата година са внесли около 2/3 от данъка в сектора, през юли 2020 г. декларираният ДДС за възстановяване е с 30% нагоре, докато отчетеният косвен данък за внасяне спада с над 60%. През август обаче сумата на ДДС за възстановяване е почти същата като тази през 2019, т.е. няма ръст, докато данъкът за внасяне отново е с над 60% надолу.

"Чисто математически - ако направиш оборот, равен на не повече от 180% от парите, които си дал за купуване на суровини, тогава си на възстановяване. Но когато оборотът е два пъти по-голям и отгоре, няма начин да се излезе на възстановяване", казва Станислав Губеров и допълва, че при него този казус не стои.

"Ние сме решили да бъдем от големите платци, защото искаме бизнесът ни да е устойчив. Освен това общият баланс е нарушен заради завишените осигуровки и ако искаме да сме на печалба документално, трябва да плащаме още повече ДДС", твърди друг собственик на няколко ресторанта.

Или накратко казано - засега пониженият ДДС по-скоро е в помощ на бизнеса. След въвеждането на мярката през юли и август в бюджета са влезли с 22 млн. лв. по-малко приходи спрямо миналата година, като една част от "загубата" идва от повече възстановен косвен данък, другата е заради обективен спад на оборотите на някои обекти. Въпросът е след година и половина, когато се тегли чертата, дали загубите за бюджета ще са оправдани. За следващата година Министерството на финансите пресмята, че ефектът от намаления ДДС за заведения, храни за бебета и памперси, както и за книги ще е в размер на 234.3 млн. лв. по-малко приходи от косвения данък. Сумата не е фатално голяма, но пък и гаранцията за изсветляване на оборотите в сектора е нулева. В резюме: заведенията пострадаха, но не най-силно, получиха огромен подарък от управляващите, но поне засега няма ясни сигнали, че продажбите вече се декларират масово. Но вратата за секторни преференции беше отворена за още любимци на властта.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gimmick avatar :-|
    hyperano

    Ето един малък списък със заведения във Варна които хич не им дреме 9% ли ще укриват или 20%, жулят си без фискални бонове и ги боли:
    Заведения НЕ издават фискален Бон

    1. Стария чинар (Морска гара)
    2. ЧасовникЪ (Червения)
    3. Мидената къща (Аспарухово)
    4. Турски ресторант Клас (Ален мак)
    5. Каре (Акациите)
    6. Планет (ЖП гара)
    7. Фратели
    8. Ел Капан

    Нередност?
Нов коментар