Източна Европа се цели в бъдещия еврокомисар по отбраната

Договорките вече текат, а изборът е между България, Полша и Румъния, твърдят източници в Брюксел

Яснота за разпределението на новите ресори в Европейската комисия вероятно ще има в края на юни, но вече слуховете в Брюксел започват да говорят с конкретика.

Моника Върбанова

Яснота за разпределението на новите ресори в Европейската комисия вероятно ще има в края на юни, но вече слуховете в Брюксел започват да говорят с конкретика. © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Една тема от срещата на върха на ЕС в Брюксел преди седмица остана встрани от българското влияние, въпреки че е важна. Основната новина за българска консумация оттам беше че, премиерът в оставка Николай Денков смекчи тона и отвори врата за последващи разговори между ПП-ДБ и ГЕРБ за съставяне на правителство (макар в крайна сметка те отново да се провалиха).

Ключовите теми обаче бяха свързани с отбранителната политика, като европейските лидери дадоха ясен знак за подкрепа на военната индустрия в блока. Те настояха Европейската инвестиционна банка да бъде по-гъвкава в политиката си за кредитиране на отбранителните компании. Досега тя виждаше сериозен риск в подобни инвестиции. В същото време държавните глави не успяха да стигнат до споразумение по въпроса за общо европейско финансиране на оръжия за Украйна. Възможната обсъждана опция бе това да се случи чрез нов заем на ЕС. Едно обаче беше сигурно - за първи път избори ще се водят във военно време и отбраната ще бъде централна тема.

Това, което не стана публично достояние, е напредналата фаза на преговори за позициите в следващия мандат. Това, че Урсула фон дер Лайен ще бъде отново начело на Европейската комисия, беше ясно за всички на овалната маса в съвета. Роберта Мецола твърде вероятно ще ще получи отново подкрепа, за да оглави Европейския парламент. А картите за портфолиата на по-влиятелните еврокомисари вече са на масата.На етапа ключовият нов ресор за отбраната има голям шанс да дойде в Източна Европа, споделят два независими и запознати източника в Брюксел.

И макар, поглеждайки политическата обстановка, това да изглежда далечно и нереалистично, България е в списъка на държавите с някакъв шанс да го получи.

Кой къде се позиционира в тази надпревара?

Според източници на "Капитал" в Брюксел е било обсъждано новият комисар по отбраната да отиде в една от държавите най-близо до фронта - България, Румъния или Полша (Словакия и Унгария очевидно не са опция заради силно проруската си позиция). Това не е изненада, защото трите държави бяха най-силно засегнати и от вълната с украински бежанци, от енергийната криза и зависимостта от руски горива, както и от вноса на земеделски продукти от Украйна, което се отрази силно на пазарите им. Понеже са на източния фланг на НАТО, те са и на първа линия, ако войната ескалира.

Имаше слухове, че румънският президент Йоханис, който има апетити към най-високата позиция в НАТО, използва кампанията си за генерален секретар, за да получи по-високо място в новия мандат на ЕС. Създаването в Румъния на най-голямата база на НАТО в Европа, която се оценява на 2.5 млрд. евро, е също стъпка в тази посока. Страната отделя 2.5% от своя БВП за отбрана (макар че миналата година е успяла да похарчи едва 1.6% от предвидените). Мандатът на Йоханис като президент обаче изтича след официалното раздаване на постовете в ЕС и това намалява шансовете му. Според източници на медиата ни лично Урсула фон дер Лайен е поканила висш румънски политик да оглави ресора по земеделие в следващата ЕК.

В същото време Полша също изглежда като логичен избор за отбраната. Тя вече инвестираше 2.4% от БВП за отбрана преди войната 2022 г.- на трето място в НАТО след САЩ и Гърция. Към момента Полша отделя над 4% от БВП, а целта ѝ е създаването на най-голямата сухопътна армия в Европа. От друга страна, крайните позиции спрямо Русия, както и трудностите, които в момента изпитва премиерът Доналд Туск да прокара необходимите реформи в държавата (и силната опозиция на доскорошните управници от "Право и справедливост"), дестабилизират усилията към връщането на върховенството на правото и намаляват шансовете за европейския пост.

Има обаче едно "но". Според Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), е твърде рано да се говори за този пост, като яснота би следвало да има едва в края на юни. Въпреки това за нея има ясно изявени и опитни политици с големи шансове за поста. "Полският външен министър Радослав Сикорски директно се е прицелил в позицията и ще е трудно да бъде заобиколен", смята Чернева. Между другото той бе и един от малкото европейски политици, които реагираха положително на неотдавнашните коментари на френския президент Еманюел Макрон за възможното разполагане на западни войски в Украйна.

България показа солидарност към Украйна и макар военните й възможности да са далеч зад Полша и Румъния, тя продължава да играе важна роля в помощта към нея. Има два риска пред страната ни да получи мястото - политическата нестабилност и проруските настроения.

Защо постът на еврокомисар по отбраната е важен?

Негласно правило в ЕС е всяка държава да се стреми към ресор, който й е и важен. Например Румъния управляваше регионалното развитие и кохезионни пари през 2014 - 2019 с Корина Крецу, а към момента транспортната политика (2019 - 2024) с Адина Вълян. Не е случайно, че страната започна ударен строеж на магистрали и жп линии в последното десетилетие и получи разрешение за нов мост над Дунав при Русе съвсем наскоро.

Полша от своя страна държи земеделието в момента и Януш Войчеховски бе сред инициаторите за безвъзмездна помощ за селскостопанските производители в региона след началото на войната в Украйна.

Друг пример от Испания - по времето на Карлос Моедаш, който имаше ресор за наука и иновации в ЕК, страната му се превърна един от най-големите бенефициенти по програмата "Хоризонт 2020".

За България постът на еврокомисар никога не е носил ползите, които е можел. Кристалина Георгиева бе неоспорим експерт в бюджетните политики на съюза, но позициите й в Брюксел не успяха да ни отворят например вратите за еврозоната и Шенген - корупцията тук се оказа по-силен аргумент. От друга страна, дигиталното портфолио на Мария Габриел и по-късно фокусът й върху наука, образование и спорт останаха далечни и неразбрани за българската аудитория. В страната ни все още не знаят какво представлява най-голямата програма за финансиране на науката и иновациите "Хоризонт", как да увеличим капацитета си в нея и да започнем да получаваме подкрепа за проекти с висока добавена стойност.

В същото време, ако реално България е в тясна конкуренция за вземане на един от най-ключовите постове в следващата еврокомисия - този за отбраната, това вече би донесло силна видимост и добро позициониране на страната ни сред другите 26 държави. Ползите от това са релокиране на повече инвестиции за отбрана в български компании и подсилване на армията ни. Евентуално би спечелило и доверието на партньорите ни за постигане на целите на страната ни в Европа.

Според Весела Чернева следващият комисар трябва да бъде номиниран спрямо неговата експертиза за заемане на ресора (без значение дали това ще е отбрана, енергетика, социална политика или друг). "Ако България си постави за цел определен ресор, тя трябва да предложи човек с най-подходящия профил, без значение от пол и политическа принадлежност. Необходимо е да се мисли стратегически коя кандидатура би била най-успешна в това съревнование."

При всички положения има вероятност това решение да бъде взето от следващото служебно правителство и това поставя въпроса, че номинацията трябва да се случи при ясна процедура и публично обсъждане с партиите, които могат да имат отношение към властта през следващите години.