За две години Kapsch е получила 53 млн. лв., за да върши работата на държавата

Въпреки че Сметната палата обяви процедурата на възлагане на договора за поддръжка на тол системата за незаконосъобразна, пътната агенция няма намерение да го прекрати предсрочно

През лятото на 2019 г. Георги Терзийски, председател на УС на пътната агенция, получи "ключа" от тол системата от Михаел Вебер, изпълнителен директор на "Капш телематик технолоджис България". Над три години по- късно държавата все още не оперира сама системата

Мила Чернева

През лятото на 2019 г. Георги Терзийски, председател на УС на пътната агенция, получи "ключа" от тол системата от Михаел Вебер, изпълнителен директор на "Капш телематик технолоджис България". Над три години по- късно държавата все още не оперира сама системата © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Почти четири години след изграждането на тол системата държавата все още не може да я оперира сама.
Пътната агенция вече е платила над 50 млн. лв. допълнително на компанията Kapsch, която я изгради, за да я управлява.
Тол системата ще стане обект от национална сигурност, като така ще попадне под защитата на ДАНС.

Точно 53 млн. лв. Толкова е платила държавата на обединението "Капш трафик солюшънс" за две години опериране на тол системата - работа, която по принцип трябва да се върши от самата държава.

Компаниите от австрийската група Kapsch изградиха системата за електронни винетки и тол такси за 180 млн. лв. и я предадоха на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), която трябваше да я оперира самостоятелно чрез Националното тол управление (НТУ). Вместо това с ловко и скрито движение през лятото на 2020 г. АПИ възложи на същото обединение, което построи системата - "Капш трафик солюшънс", нов договор за 141 млн. лв. с петгодишен срок, и то без търг. Заданието по договор бе "Проактивен мониторинг, експлоатационна поддръжка на взаимодействието между програмните и апаратните ресурси и надграждане с нови функционалности", но зад него реално се криеше поддържането и оперирането на системата.

От отговори на АПИ до "Капитал" сега става ясно, че от декември 2020 г. досега държавата е платила 53 млн. лв. на Kapsch, като Националното тол управление все още "не разполага с необходимия квалифициран персонал за

изпълнение на всички дейности, свързани с поддръжката на системата".

Същият този договор беше обявен от Сметната палата за незаконен през лятото на 2022 г.

Кой върши работата

Още от времето на регионалния министър на ГЕРБ Лиляна Павлова (в първия и втория кабинет на Бойко Борисов) стратегията винаги е била една: системата за електронни винетки и тол такси да се оперира от държавата, за да се събират максимално много приходи. Това обаче не се случи, както прогнозираха експерти и медии, включително "Капитал", и работата беше възложена на австрийската Kapsch и нейни подразделения за 28 млн. лв. на година.

Бившият член на УС на АПИ Олег Асенов посочи пред "Капитал" трудностите при набиране на ИТ специалисти в тол управлението като ключова причина да се сключи въпросният втори договор без състезание. "Защото в администрацията просто няма възможност да бъдат предоставени онези нива на заплащанe на ИТ специалисти със съответната експертиза", обясни той преди две години. В същото интервю той обясни, че щатът на ИТ звеното е 63 души, а към онзи момент имали 25. Тоест, ако на тези 63 души бяха предложили 7000 лв. брутна заплата, на година щяха да плащат 5.3 млн. лв., или близо 11 млн. лв. дотук. Един проблем, който Асенов също изтъкна, е, че има ограничения при образуването на заплати в държавната администрация.

Приходите от електронни винетки и тол такси за 2021 г. са над 452.5 млн. лв. В същото време издръжката на Националното тол управление (НТУ) е малко над 84.4 млн. лв., a на "Капш трафик солюшънс" са платени 28 млн. лв. Това значи, че през 2021 г. са останали едва 340 млн. лв. за инвестиции в пътна инфраструктура, каквато е всъщност основната идея на приходите от пътни такси. По предварителни прогнози с въвеждането на тол таксите годишните приходи трябваше да са 1 млрд. лв.

От пътната агенция отговориха за "Капитал", че към момента не се предвижда предсрочно прекратяване на договора. Георги Темелков, изпълняващ длъжността директор на Националното тол управление, каза пред "Капитал" миналата седмица, че решенията, свързани с този договор, би трябвало да се взимат по-скоро на министерско ниво.

Сметната палата: договорът е незаконосъобразен

Въпросната поръчка за 141 млн. лв. с ДДС бе възложена по реда на договаряне без предварително обявление, т.е. без конкуренция. В свой доклад от лятото на 2022 г. Сметната палата критикува действията на пътната агенция и посочи следните неща

няма обективни технически причини да се възложи поръчката точно на изпълнителя, изградил тол системата
единствената такава евентуално е липсата на публично достъпно копие на изготвения код и техническата документация, което е следствие на неизпълнения по първия договор на Kapsch
не е ясно и как е изчислена прогнозната стойност от близо 118 млн. лв. без ДДС, както и определянето на прогнозните единични цени и количества дейности.

Странно е и че при извършването на одита техническата спецификация не е предоставена на одитния екип.

Една сигурна система

Предстои и тол системата да бъде обявена за обект от национална сигурност, след като приключи общественото обсъждане на това решение на Министерски съвет в края на ноември.

От пътната агенция обясниха за "Капитал", че така ще се даде възможност на ДАНС "да упражнява контрол върху организацията на физическа защита (охрана) и да противодейства на заплахите от терористичен характер".

"Контролът обхваща мерките за сигурност на стратегическите зони и режима на достъп до стратегическите зони и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности, както и контрол на информационната защита, осъществяван чрез административни, организационни и технически мерки", обясниха от АПИ, като допълниха, че достъпът до информация за медии не се променя.

По думите на Георги Темелков това, че системата става обект от национална сигурност, не променя нищо

Според него системата "би трябвало да има такъв статус, защото информацията се използва и от други служби" и така се променя само контролът върху дейността и работата на звеното.