Не закачай АПИ: Сметната палата откри проблем с тол системата, който беше заметен

"Капитал" потърси Цветков, който потвърди, че по време на управлението му е съставен акт за установяване на административно нарушение на председателя на управителния съвет (УС) на АПИ за 10 хил. лв. и са събрани достатъчно надеждни доказателства за това. Въпроси бяха отправени до Сметната палата дали производството е образувано и после прекратено, но от там отговориха, че информацията "е налична, но следва да бъде поискана по специалния ред на Закона за достъп до обществена информация. По този начин ще е възможно да се приложат особените правила за защита на третите лица, за които информацията се отнася, преди да се даде достъп до нея".

Предисторията: един подарен договор

По план (и закон) системата за електронна винетка и тол такси трябваше да се изгради от избран изпълнител, а след това оперирането ѝ, т.е. реалното събиране на такси и действие на системата, да се поеме от държавата. Това е изрично посочено в чл. 10, ал. 11 от Закона за пътищата: "Агенция "Пътна инфраструктура" оперира и поддържа Електронната система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране на тол такси."

Системата беше изградена от обединение на фирми от австрийската група Kapsch по договор за 180 млн. лв. Тя беше предадена на два етапа на АПИ с приемо-предавателни протоколи, които "Капитал" беше получил по Закона за достъп до информация, съответно през декември 2018 г. за винетките и през май 2019 г. за тола. Дълго време неофициална информация сочеше, че агенцията не е готова да оперира сама системата, въпреки че за това се говореше и планираше близо десетилетие.

Тихомълком в една августова сутрин през 2020 г. на сайта на АПИ и в регистъра на Агенцията за обществени поръчки се появи обявление, че е сключен договор между пътната агенция и обединението на Kapsch. Той беше на стойност 118 млн. лв. без ДДС, за срок от пет години и с дълъг и неразбираем мотив, зад който на практика се криеше оперирането на системата. Договорът беше сключен, без да се провежда открита процедура по обществена поръчка, без конкуренция, без публично обсъждане.

• Пътната агенция крие защо ще плати на Kapsch 140 млн. лв. без търг

Когато беше обявена процедурата за изграждане на тол системата, международни компании не искаха да участват, тъй като обявените условия не бяха особено примамливи: трябваше да се свърши доста работа, преди да има плащане, а след това нямаше дългосрочен ангажимент за опериране, т.е. сигурен приход и в годините напред. Впоследствие обаче по време на управлението на ГЕРБ АПИ промени условията и на практика направи подарък на Kapsch. Впрочем това не беше единственият подобен жест - през 2018 г. агенцията сключи анекс към договора за изграждане на системата, с който увеличи сроковете, намали работата, но остави същата стойност на договора.

С договора за "проактивен мониторинг" от 2020 г. на практика държавата реши да плаща по 28 млн. лв. (това е сумата с ДДС) на Kapsch за работа, която трябваше да върши сама.

• Един адвокат, един консултант и договор с държавата за 141 млн. лв.

Има проблем, но какво от това

И ако повечето институции останаха глухи за разкритията на медиите, новото Народно събрание възложи на Сметната палата одит през януари 2021 г., по време на правителството на Кирил Петков. Одитният доклад беше публикуван през юли 2022 г., като в него СП категорично подчертава, че в тази процедура има нарушение - не е трябвало въпросната поръчка да се възлага с договаряне без предварително обявление директно на определения изпълнител консорциум "Капш трафик солюшън".

"Тол системата е проектирана и създадена като софтуер с отворен код и на възложителя (АПИ - бел. ред.) са предадени изходният програмен код и техническата документация. Това не доказва липса на конкуренция на определения изпълнител, дължаща се на технически причини, и дава основание за формиране на оценка за незаконосъобразност на избора на процедура на посоченото правно основание. Не може да бъде установено с достатъчна степен на сигурност начинът на изчисляване на прогнозната стойност 117 900 хил. лева без ДДС на обществената поръчка, както и определянето на прогнозните единични цени и количества дейности", пише в заключенията на доклада. Не е имало пазарно проучване или анализ защо този договор струва на държавата точно толкова.

"Нашето заключение е категорично: нарушен е Законът за обществени поръчки, тъй като те са избрали процедура договаряне без обявление, а не открита процедура", каза Цветан Цветков пред NOVA през юли миналата година. Тогава той подчерта, че авторските права са в АПИ, а не в Kapsch, така че всеки може да изпълни поръчката.

Освен Сметната палата Агенцията за обществени поръчки (АОП) също бе посочила в свое становище, че проблем с договора има. По- конкретно АОП твърдеше през 2020 г., че липсват доказателства в мотивите за избор на процедура и за твърдението, че само този изпълнител може да свърши работата, затова не се провежда открита процедура. "С оглед посочените неизяснени аспекти, за законосъобразното прилагане на избраното правно основание възложителят следва да разполага с допълнителни аргументи и доказателства", пишат те.

Бившият член на УС на АПИ Олег Асенов, който отговаряше за тол системата, пък повтаряше един странен мотив за подписания без конкуренция договор: че АПИ не може да си позволи да плаща високи заплати на специалисти, затова се обръща към външна фирма. "[...]въпреки усилията и амбицията да съберем голям екип от ИТ специалисти, който да поддържа и оперира системата, това не можа да се случи. Защото в администрацията просто няма възможност да бъдат предоставени онези нива на заплащанe на ИТ специалисти със съответната експертиза", каза той в интервю за "Капитал" през 2020 г.

Реално този мотив изобщо го няма в аргументите на АПИ за избора на процедура, а изглежда нелогичен. Ако АПИ има 28 млн. лв. на година да плаща на външна фирма, със сигурност може да използва тези пари за възнаграждения.

""Нашето заключение е категорично: нарушен е Законът за обществените поръчки, тъй като [АПИ] са избрали процедура договаряне без обявление, а не открита процедура."

Цветан Цветков, вече бивш председател на Сметната палата, пред NOVA

Един виновен, един уволнен

По информация от добре запознати източници на "Капитал" през есента на 2022 г. е образувано производство по акт за установяване на административно нарушение на председателя на управителния съвет на АПИ по това време, който е подписал договора за "проактивен мониторинг". Справка показва, че това е именно Георги Терзийски. По това време председател на Сметната палата е Цветан Цветков.

След това обаче идва рязката смяна на Цветан Цветков като председател на Сметната палата. Проекторешението за освобождаването му от поста изненадващо беше внесено в деловодството на Народното събрание по доста символичен начин от председателите на трите парламентарни групи на ГЕРБ, БСП и ДПС - Десислава Атанасова, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ, и веднага беше вкарано в пленарната зала за гласуване, без дори в него да са посочени мотивите за отстраняването му.

Това се случи точно след изслушването на Цветков от бюджетната комисия в парламента по повод финтех компанията Nexo и даренията, които нейни служители са направили за "Демократична България".

"Становището на правна дирекция на СП бе, че следва да се наложи глоба в максималния размер на 10 000 лв. Дори беше подготвено наказателно постановление, което щях да издам в края на месец януари, ако не бях освободен така скорострелно. Възмутително е, че не е глобен председателят на УС на АПИ за това неправомерно деяние, но се надявам резолюцията за прекратяване да бъде обжалвана по съответния ред пред Софийски районен съд", коментира сега отстраненият председател пред "Капитал".

След като ГЕРБ паднаха от власт, бяха публикувани няколко одита на Сметната палата, които на практика откриват проблеми в процедури от техния мандат. Един от тях е и въпросният за тол системата. Друг знаков одитен доклад посочи пороци в инхаус договорите на АПИ с "Автомагистрали" и последвалите плащания към трети компании, при положение че подизпълнителите са забранени. Имаше и остър доклад за държавната фирма "Монтажи", на която отново на инхаус принцип бяха възложени ремонти на язовири за половин милиард лева.

Окончателният доклад на СП беше изпратен в прокуратурата заради наличие на данни за престъпление и заради това беше засекретен. Оттогава няма публична информация дали някой е обвинен за престъпление.