Военният министър спря съмнителен търг за ракети за МиГ-29
Поръчката за 25.92 млн. лв. с ДДС стартира при Красимир Каракачанов в края на 2019 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Служебният министър на отбраната Георги Панайотов е решил миналия петък да прекрати обществената поръчка за ремонт на 18 броя далекобойни ракети "въздух-въздух" от типа Р-27, с които са въоръжени изтребителите МиГ-29. Това става ясно от обявление, публикувано на тръжния портал на военното ведомство. Прогнозната стойност на проекта беше 21.6 млн. лв. без ДДС, или 25.92 млн. лв. с ДДС, а времетраенето за изпълнението му - до 48 месеца от датата на възлагането. Причината за прекратяването на поръчката според министъра са "установени нарушения при откриването й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата". По-конкретно става дума за правните тълкувания по въпроса за наличие на актуална заводска документация от конструктора на ракетите, който в случая е руската военна фирма "Вимпел".
От доклада на тръжната комисия се разбира, че в търга са наддавали две компании: украинската "УКРИНМАШ" и беларуската "Белспецвнептехника". От "УКРИНМАШ" твърдят, че нейни подизпълнители ще са предприятията "Киевский завод РАДАР" и "Артем", които според фирмата са единствените ексклузивни серийни производители и държатели на конструкторско-технологичната и ремонтна документация на "изделие 470-1", каквото е техническото наименование на ракетите Р-27. "Артем" е също така единствения завод освен конструкторското бюро "Вимпел", който произвежда този тип боеприпаси в последните години от съществуването на Съветския съюз.
От доклада на тръжната комисия се разбира обаче, че след разговори за предоговаряне на условията беларуската фирма "Белспецвнептехника" е предложила по-ниска цена от около 582 хил. евро без ДДС на ракета, но има намерение да използва ремонтна документация, която е собствена разработка, одобрена от националните власти на Беларус. Също така в момента Беларус е обект на широк кръг икономически санкции, включително и оръжейно ембарго, от страна на Запада заради репресиите на режима на Лукашенко срещу опозицията и принудителното приземяване на пътнически самолет на Ryanair в Минск на 23 май и последвалото задържане на журналиста Роман Протасевич и неговата приятелка София Сапега. Така че евентуалното избиране на "Белспецвнептехника" със сигурност би предизвикало сериозни проблеми от външнополитически характер за България, а евентуално и юридически претенции от страна на украинския конкурент.
Въпросът с оръжейното ембарго спрямо Беларус беше наболял и във връзка с друга оръжейна сделка по времето на Каракачанов: удължаването на летателния ресурс и модернизация на осем самолета Су-25 на стойност около 99 млн. лв. с ДДС. Ремонтът бе извършен в беларуския завод "Барановичи" въпреки съпротивата на тогавашния икономически министър Емил Караниколов, който първоначално отказа да подпише разрешението за временен износ на самолетите в Беларус. Формалният му аргумент беше, че срещу страната има действащи оръжейни санкции на ЕС. Впоследствие той беше "изваден от уравнението" със специална законова поправка, която премахва нуждата от неговото съгласие при ремонт и обслужване на вече закупена военна техника и сделката беше сключена. В крайна сметка България успя да си прибере всички ремонтирани Су-25 въпреки ескалацията на напрежението между Запада и режима на Лукашенко заради отвличането на Роман Протасевич и последвалото затягане на санкциите срещу Беларус.
Покрай настоящата тръжна процедура за ракетите Р-27 има доста въпросителни по въпроса с ценообразуването за ремонтите дейности по принцип. Грубата сметка показва, че Министерството на отбраната при управлението на Каракачанов е предвидило около 1.44 млн. лв. с ДДС за обслужването на всяка бройка. През 2016 г. обаче полското министерство на отбраната купува 40 нови подобни ракети за около 128 млн. злоти, което е около 59 млн. лв. Така изведнъж се оказва, че Полша плаща за нови Р-27 приблизително същата сума на единична бройка (около 1.47 млн. лв.), която ние сега искаме да дадем, само че за ремонт на стари и де факто извадени от употреба.
Най-вероятно още по-ниски са били цените при подобна сделка между Русия и Индия през лятото на 2019 г. Според defenseworld.net режимът в Ню Делхи е сключил договор на стойност 218. млн. долара за 1000 ракети Р-27, което вече означава 218 хил. долара, или около 380 хил. лв. на бройка. Според друго авторитетно отбранително издание - Jane's Defense, Индия всъщност е сключила още по-голям контракт за 700 млн. долара, но въпросните 1000 ракети всъщност са от различни типове - 300 броя R-27 (AA-10 Alamo) с инфрачервено или полуактивно радарно насочване, 300 с малък обсег R-73E (AA-11 Archer) и 400 броя R-77 (AA-12 Adder).
Също така предстои да се види дали евентуалното рестартиране на търга за ремонта на българските ракети Р-27 изобщо ще има смисъл в контекста на това, че времето за изпълнението на поръчката е 4 години. На практика това означава, че въпросните далекобойни боеприпаси за МиГ-29 отново ще могат да бъдат вкарани в употреба около 2025 г., т.е. след като новите щатски изтребители F-16 Block 70 вече ще са застъпили бойно дежурство. Факт е, че F-16 и МиГ-29 известно време ще се използват паралелно и че старите съветски машини също се нуждаят от ракети, които могат да поразяват цели много извън визуалния им обхват. Въпрос на стратегическа преценка обаче е дали инвестицията ще си заслужава, ако старите ни изтребители ще бъдат пенсионирани в недалечно бъдеще.
2 коментара
Чакам да видя цената на Американските Ракети за новите ф16.
Като гледам тук само ремонта е 1мил лв на ракета а като нова сигурно е 3х или 4х по скъпа.
Рубладжия та Каракачанов сключи отново неизгоден за страната ни договор.
Съд и затвор!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.