Мирослава Тодорова: Съдиите не желаят да съучастват в провала на този ВСС

Съдията от Софийския градски съд коментира осъдителното решение на Съда в Страсбург заради институционалния тормоз върху нея

"Всяка злоупотреба с власт може да бъде разобличена. Държавните институции не бива да се ползват като бухалки."

Мирела Веселинова

"Всяка злоупотреба с власт може да бъде разобличена. Държавните институции не бива да се ползват като бухалки." © Капитал

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург обяви във вторник поредно знаково осъдително решение срещу България. Делото е по жалба на съдия Мирослава Тодорова, бивш председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), по повод на дисциплинарните производства, образувани през 2011 г. и станали част от институционалния тормоз срещу нея, започнал в момента, когато властите в България я възприеха като опонент, както и ССБ.

В решението си по делото "Мирослава Тодорова срещу България" ЕСПЧ дава много тежка оценка на институционалното тричане на съдия Тодорова, продължило години наред. Съдът в прав текст заявява, че дисциплинарните производства, заведени срещу нея, и санкциите, които са й наложени, са имали основната цел да я накажат и сплашат поради критичните й позиции срещу Висшия съдебен съвет (ВСС) и изпълнителната власт. Очевидното желание да се използва дисциплинарната процедура срещу Тодорова като отмъщение за публични позиции изглежда особено тревожно, констатира ЕСПЧ. Другояче казано, институции на държавата, финансирани от данъкоплатеца, са използвали правомощията си за тормоз на съдия, който, използвайки правото си да говори свободно, критикува техни действия и политики.

"Капитал" потърси съдия Тодорова за коментар както на решението, така и на сегашното състояние на съдийската общност.

Повече от 10 години бяхте подлагана на тормоз за вашите публични мнения и силна позиция в ССБ, а властите отричаха, че това е отмъщение и сплашване. Сега, когато Страсбург го казва, как оценявате това удовлетворение?

Решението наистина ми носи лично удовлетворение, включително и заради това, че то има голямо значение не само за конкретния казус и за защитата на човешкото ми и професионално достойнство, а и изобщо за развитието за правото на човешките права. Особено съществено е то конкретно за дешифриране на българската ситуация и продължаващата повече от десетилетие тенденция властта да извършва безобразия зад демократични камуфлажи.

България е осъдена заради нарушено право на свободно изразяване на съдия по важни обществени теми, което е нарушение по чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ); за дискриминиране на съдия при упражняване на това право поради активно участие в съдийска организация (по чл. 14 ЕКПЧ) и за използване на легални средства за постигане на паралегални цели, с което е нарушен чл. 18 ЕКПЧ. Последното нарушение се признава изключително рядко от Съда в Страсбург, а по българско дело мисля, че не е признавано никога. По делото Навални срещу Русия ЕСПЧ не прие, че държавата е извършила такова нарушение, но формулира тест, по който се извършва преценка във всеки случай, когато има такова оплакване. В решението по моето дело ЕСПЧ прилага тези критерии и приема, че държавата в лицето на ВСС, на инспектората към него (ИВСС) и на Върховния административен съд (ВАС) са злоупотребили с власт, като са допуснали дисциплинарните процедури срещу мен да не преследват законоустановените си цели, а да бъдат средство за сплашване, наказание, отмъщение.

В решението се отхвърля искането ми да се признае и нарушение на правото ми на справедлив процес (чл. 6 ЕКПЧ), но при формулиране на съображенията за допуснато нарушение на правото на изразяване се включва и това, че ВАС е отказал дори да забележи това нарушение, т.е. автоцензурирал се е и това създава съмнение за политическо влияние. Впрочем към решението на ЕСПЧ има и юридически много сериозно аргументирано особено мнение на двама от съдиите, в това число и българският ad hoc съдия Екатерина Салкова, които смятат, че е допуснато и нарушение на чл. 6 ЕКПЧ.

Какъв е потенциалът на това решение за професионалната общност и за системата? Смятате ли, че съдиите ще се почувстват подкрепени, а институциите ще си вземат поука? Задавам този въпрос и в контекста на това, че наскоро ЕСПЧ комуникира и жалбата на Елена Йончева, в която по аналогичен начин се претендира, че наказателното производство срещу нея е образувано с паралегална цел - репресия заради журналистическото й разследване.

Винаги е много сериозно, когато държава е осъдена за нарушаване на основни човешки права на съдия, който е същински орган на съдебна власт. Това е тежка диагноза, че е нарушен конституционният принцип на разделение на властите и на независимост на съдебната власт. Иначе казано, едната власт, и то тази, която е призвана от конституцията да бъде независимият, свободен от партийни пристрастия коректив на политическите власти, е уязвена, вътрешно дестабилизирана при наличието на съществени белези за политическо влияние от страна на управляващите.

Изложената хронология на събитията в решението припомня тъжната за държавността ескалация на упоритите опити за подчиняване на съдиите от изпълнителната власт. Поради конституционния си модел, дори ако нямаше такива опити, съдебната власт бездруго е подложена през целия преход на мъчителна политическа асимилация чрез политическата квота във ВСС и влиянието на изпълнителната власт в прокуратурата. Именно по подразбиране от тази конституционна грешка, заложена през 1991 г., всеки следващ избор на ВСС разширява "инфекцията". Поради това до голяма степен каквато е политическата система, такава е и съдебната власт.

Решението, разбира се, е важно за окуражаване на съдиите. То много ясно казва на всички - привидно законосъобразните процедури също могат да бъдат използвани като незаконно средство за тормоз, но дори когато това се прави перфидно, то се разбира не само от пряко засегнатите, от конкретните обекти на неправомерния натиск, а се вижда ясно от всеки почтен и разумен човек. И нещо много важно - на засегнатия се дължи правна защита и тази правна защита е постижима, защото България, като общо наше постижение, е част от Съвета на Европа и Европейския съюз, към обща ценностна система на върховенството на правото, справедливостта и зачитането на човека.

Когато именно Съдът по правата на човека казва, че дейността на ССБ по отстояване на независимостта е част от важния общественополезен разговор за това как да е възможна правовата държава, това не може да бъде игнорирано от никого. Съдийският съюз не е подривна организация и оперативната власт (имам предвид тази с директни правомощия за упражняване на принуда, т.е. правителството и прокуратурата) е длъжна не само да понася критики, но и да ги взема предвид. Същата власт е длъжна и да зачита независимостта на съда, презумпцията за невиновност, правата на гражданите, справедливостта на съдебния процес. Малко по малко това ще бъде извоювано с правни средства и в България. Без да подценявам ни най-малко проблемите в съда, мисля, че съдийството показа издръжливост и животоспособност да бъде гарант за функционирането на конституционния модел.

Всяка злоупотреба с власт може да бъде разобличена. Държавните институции не бива да се ползват като бухалки.

Признаването на нарушението по чл. 18 от Конвенцията за правата на човека е важно за всички, защото показва на практика, че всяка злоупотреба с власт може да бъде разобличена. В държава като нашата с неукрепнали демократични институции, в които сякаш има гъста мрежа от привидности и камуфлаж на демократични процедури и законност, това е истински пробив. Веднага се сещаме за тефтерчето на Филип Златанов със списък от хора, които да бъдат "ударени", за наказателни дела "на трупчета", за публикуване от ИВСС в интернет на декларация с лични данни със злополучен надпис "не се чисти" и др. Държавните институции не бива да се ползват като бухалки.

Какво ви струваше този натиск и блокирането на кариерата ви заради вашата публична позиция? Как се отрази на ССБ? Успяха ли властите да предизвикат отлив на членове?

Поради личните ми професионални интереси и приоритети обективно кариерната ми съдба не е блокирана независимо може би от намеренията на ВСС, защото аз съм наказателен съдия и мисля, че пълноценно мога да бъда такава именно в Софийския градски съд, където едновременно съм съд по съдебен контрол в досъдебното производство, първоинстанционен съдия и втора инстанция на актовете на Софийския районен съд. Тази работа е напълно удовлетворяваща, защото обичам да съм съд по фактите и да работя с хора в съдебната зала, освен това имам интереси в областта на възстановителното правосъдие, което също изисква да съм близо до първоинстанционната работа.

Но това е моята йерархия на професионални ценности, която не засяга ВСС. Независимо че не желая да бъда повишавана, държа да ми бъде гарантирана свободата на избор. От мен да зависи дали ще искам да бъда повишена в апелативния съд или във ВКС, а не от благоволението на ВСС или от някакви източници на паралелна власт.

В този аспект, дисциплинарните производства поставят съдията в неблагоприятно положение, като същевременно имат споменатия в решението вреден ефект да сплашват всички останали, особено тези, чиито професионални интереси включват израстването на длъжност в по-горна инстанция. Имаше отлив от ССБ, защото моят случай не беше изолиран. Той беше последван от поредица други решения на ВСС без всякакъв свян и резон, проява на несправедливо отношение спрямо съдии, членове на ССБ. Спомняме си случая, при който въпреки широката съдийска подкрепа и неоспорените от нито един член на съвета качества на съдия Нели Куцкова тя не беше избрана за председател на Софийския апелативен съд.

В този контекст - как оценявате съдийския бойкот на изборите за нови двама членове на ВСС, на който бяхме свидетели през уикенда?

Неучастието в избора е напълно съзнателен и отговорен акт на съдийството да не съучаства в поредния камуфлаж на демократична процедура. Неколкократно съдиите в различни форми обявиха на ВСС, че приемат мандата им дотук за провал, а довършването му - за загуба на обществено време, което съдебната власт не може да си позволи. Законът за съдебната власт не позволява да отзоваваме своите избраници в съвета, нито има друга правна възможност съдиите да влияят за предсрочно прекратяване на мандата. Мащабът на съдийското нежелание да се съучаства в провала на този ВСС е красноречив и изисква от ВСС да покаже, че разсъждава по неговото значение.

Съдиите във ВКС издигнаха кандидатурата на Галина Захарова за следващ председател на съда с безпрецедентно единодушие. Смятате ли, че този ВСС е в състояние да направи такъв избор на един съдия, чийто интегритет никога не е бил поставян под съмнение?

Нито един персонален състав ВСС не може нито да отнеме, нито да прибави стойност към несъмнения авторитет и плътна професионална биография на Галина Захарова, както впрочем не може да го прави и по отношение на личността на нито един съдия. От това, че компрометиран съвет гласува положително, не следва делигитимация за избрания. Вярно е, че поначало административният орган избира себеподобни и именно в това се изразяват част от вредите, нанесени от съставите на ВСС досега, но той не функционира във вакуум. Когато органът е компрометиран поради политически и други влияния, той се съобразява с всяка промяна на конюнктурата, включително и с промяната в политическата ситуация и дестабилизирането на задкулисните властови фактори. В този смисъл, ако този ВСС прояви безотговорно упорство и не прекрати мандата си чрез подаване на оставки на членовете му, а след това гласува за кандидатурата на съдия Захарова, това няма да е защото ще се обърка, че тя е от приемливия за него профил или поради искрена загриженост за съдебната власт и развитието на правото. Съветът с мнозинство, което избра този главен прокурор, не позволява илюзии, че знанието, високият професионализъм и почтеността са приоритетните ценности. Ако съветът приеме, че е въпрос на оцеляване да подкрепи номинацията на ВКС за негов председател, това няма да е катарзис.

Както разбирате, всичко това красноречиво показва какви са вредите от поставената под съмнение независимост на всеки ВСС. Всеки негов акт ще бъде разглеждан не през призмата на закона, а на променящата се политическа, икономическа или криминална конюнктура. Така или иначе, вече стана ясно за всички защо не бива прокурорите и политическата квота, излъчена от Народното събрание, чиято конституционна значимост дълго време също беше уязвена от оперативната власт, да избират председател на ВКС. Съдиите имат роля и място в избора на главен прокурор, но не и обратното, защото влиянието на прокуратурата крие голяма опасност за нарушаване на баланса при разделението на властите и за независимостта на същинските органи на съдебна власт - съдиите. Гражданите никога не бива да си позволяват да забравят, че ако няма независим съд, те са оставени на произвола на силните на деня.

Интервюто взе Мирела Веселинова