Имотите на Георги Чолаков, които отново са новина

Първият от тези два случая е за придобити от Чолаков през 2011 г. чрез цесия права по 10 предварителни договори за продажба на 10 ниви в района на Балчик, в които има и договорна ипотека като обезпечение за неизпълнението плюс солидни неустойки. По обяснението на Чолаков чрез тези цесии негов приятел адвокат му връщал дълг от 50 000 лв., който не можел да му изплати по друг начин. Още тогава се появиха коментари, че тази схема поражда съмнения за лихварство, но и за заобикаляне на изрична законова забрана, защото нивите са били раздадени от държавата на малоимотни лица на преференциални цени по чл. 20 от Закона за Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, а този текст забранява на оземлените лица да прехвърлят земята до десет години от придобиването й. Тези договори обаче не бяха декларирани пред ВСС в процедурата по избора, а при второто му изслушване Чолаков защити тезата, че не е длъжен да ги декларира, защото фактически все още имотите не са му прехвърлени, макар че ги ползвал още от 2011 г. От протокола нa изслушването, по време на което Чолаков на четири пъти е питан за тази сделка, става ясно, че членовете на ВСС така и не са виждали нито предварителните договори, нито цесиите, но Чолаков ги уверява, че всичко е наред и в съзвучие с практиката на ВКС. Инспекторатът към ВСС така и НЕ успя да направи проверка на тези казуси до избора на Чолаков.

Втората имотна покупка на Чолаков, която придоби публичност тогава, е за апартамент в София, купен от собственичка, която го е придобила по договор за издръжка и гледане. Сделката е сключена през 2003г., а детайлите, които я правят по-специална, са, че апартаментът с площ 61 кв.м също е продаден на многократно занижена цена - 14 462лв., продавачката е работила с Чолаков в една адвокатска кантора, а след продажбата родителите, които са прехвърлили имота, завеждат дело за разваляне на договора за издръжка и гледане и чак тогава научават за прехвърлянето. Делото за имота, заведено от тях през 2016 г. в Софийския градски съд (СГС) по странен начин се протака с последователна смяна на трима съдии, пише BIRD.bg в публикация, озаглавена "Специално правосъдие за специални хора". Чак през 2019 г. СГС излиза с решение в полза на Чолаков - с мотив изтекла давност. Към онзи момент единият от родителите вече е починал. Любопитно е, че решението е взето от последния разпределен съдия Мария Кузманова, която през 2017 г. като член на ВСС гласува за избора на Чолаков за председател.

Но по това време медиите не се заглеждат в странната цена на къщата в басейн в с. Пчелин, а това не правят нито ВСС, нито Инспекторатът и другите институции.

През 2017 г. имуществената декларация на Чолаков направи силно впечатление на публиката заради дългия списък с недвижимости. Жилищните имоти в нея са изброени в 13 позиции, като сред тях има два апартамента в София, дял от апартамент в Сливен, придобит по дарение, офис и гараж в Сливен, апартамент в Слънчев бряг, имот в Несебър. Отделно са декларирани и над 20 ниви (без тези в Балчик), по-голямата част от наследство Преглед на оригинала

Добрата оферта

Публикацията на BIRD обаче първа осветли някои важни детайли, които правят тази сделка особено подозрителна. Според кадастъра площта на терена е 828 кв. м., пише BIRD.bg, а не както е по декларация 790 кв.м, но това е дребен проблем. Основният проблем е в очевидната липса на логика в подобна сделка, което по правило е индикация за нещо скрито.

Продавачът е фирма "Еко клуб" ООД, дружество с 5000 лв. капитал, притежавано от майка и дъщеря Румяна и Надя Дечеви, което практически не развива дейност - дружеството има един служител, оборотът му за 2016 г., когато е извършена сделката, е 35 000 лв., а според публикуваните годишни отчети - традиционно не реализира печалба. И това дружество продава имот на цена поне 20 пъти под пазарната му стойност, а най- вероятно и много повече.

Към момента пазарната цена на такъв имот е около 220-250 хиляди евро, ако се съди по публикуваните обяви за имоти с подобни параметри в с. Пчелин - без басейна. Трудно е да се прецени колко е била реалната му пазарна цена през 2016 г., факт е, че след пандемията имаше бум на търсенето на селски имоти и цените им много се повишиха след период на спад, коментират експерти в бранша.

Пред BIRD Чолаков отрича да има нещо нередно в сделката и обяснява: "Беше добра офертата".

Какво би накарало една фирма да си тръгне срещу интереса е въпрос, който може би трябва да изследва НАП. Любопитното е, че управителката на "Еко клуб" Румяна Дечева е в Съвета на директорите на трите рехабилитационни центрове в Банкя, Сапарева баня и Баня, бивши държавни санаториуми, приватизирани едновременно преди 20 години. Интересното е, че продава имот в друг спа курорт. Както тя, така и съсобственицата Надя Дечева са свързани лица през много други фирми.

Андрей Янкулов: ВСС да каже дали ередно магистрат да сключва сделки, които изглеждат като подаръци

"Има два алтернативни сценария. И при всяка една имотна придобивка на всяко лице на висша публична длъжност се поставя въпросът за тези два сценария", коментира за "Капитал" адвокат Андрей Янкулов, експерт към Антикорупционния фонд и бивш прокурор.

 Няма държава, в която да не се приема за нередно човек от властта да придобие нещо на цена 10-20 пъти под пазарната.

Андрей Янкулов

"Единият сценарий е, че това действително е реалната цена, която Чолаков е платил по тази сделка. В този случай възниква въпросът кой продава имот на толкова ниска цена на един съдия и за какво? Няма нормална държава, в която, ако едно лице на висша публична длъжност си купи нещо на 10 или 20 пъти по-ниска цена, това да не е индикация за огромна нередност. Тук е очевидно, че трябва да се провери какви са отношенията между продавача и купувача, дали не става дума за подкуп или нещо друго е накарало тази фирма да продаде на такава цена. И тази проверка по отношение на Чолаков трябва да я извърши КПКОНПИ и Инспекторатът към ВСС, а НАП да провери фирмата продавач.

Вторият сценарий е това да е симулативна цена, т.е. макар в договора да е записана цена на имота от 10 000 лв. в действителност да е платена пазарната цена или близо до пазарната. В този случай възниква въпросът откъде Чолаков има тези средства и може ли да докаже техния произход? А ако може да докаже произхода им, то защо сделката е оформена по този начин, дали не е за да не се платят данъци? Подобно заобикаляне на закона може да е обществено прието, но не може да е стандарт за поведение на председател на ВАС.", коментира Янкулов. И добавя, че укриването на данъци в големи размери е престъпление.

Съдийската колегия на ВСС трябва да вземе отношение по този казус и да обясни дали е редно и съвместимо с етичния кодекс магистрат да сключва сделки, които изглеждат като подаръци. Защото формално няма нищо нередно в една сделка на цена над данъчната оценка на имота, ама фактът че е вписана някаква цена само по себе си не е достатъчно, дава пример Янкулов.

Почтен е този магистрат, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност.

Из етичния кодекс на българските магистрати

На въпрос на "Капитал" дали ще бъдат предприети някакви действия по публикацията на BIRD, от ИВСС отговориха, че: "в конкретния случай няма основание за започване на проверка". "Инспекторатът извършва проверки на декларациите за имущество и интереси, подавани от магистратите, като съпоставя декларираните обстоятелства с вписаните, обявени или удостоверени такива в съответните публични регистри. В декларацията за имущество и интереси, подадена от Георги Чолаков през 2017 г., са отразени настъпилите промени в имотното състояние на декларатора през 2016 г. и същата е заверена с доклад за съответствие от ИВСС. В нея Георги Чолаков е декларирал придобити през 2016 г. дворно място със сгради в с. Пчелин, община Костенец с площ 790 кв. м. и РЗП 180 кв. м. чрез договор за покупко-продажба на стойност 10 000 лв. Декларираната цена на придобития имот съответства на материалния интерес, вписан в Агенцията по вписванията", се казва в отговора на ИВСС.

Аналогиите

Каквито е да са причините, с днешна дата сделката буди съмнение. На първо място, тя неминуемо влиза в контекста на много други такива случаи на очевидна злоупотреба с власт и пране на пари с изгодно купени имоти от лица във властта - примерът с "Апартаментгейт", който извади наяве имотните придобивки на Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Пламен Георгиев и др., сключени впрочем две години след сделката на Чолаков, щедрия кум на бившия финансов министър Владислав Горанов, който вече десетилетие живее безплатно със семейството си в чужд апартамент в луксозен комплекс и редица други. Това поражда основателни опасения за корупция и пране на пари, което пък на свой ред подкопава авторитета на съда и развращава средата. Публиката у нас е наясно, че "добрите оферти" се случват само на неслучайни хора, които упражняват власт от името на държавата, разполагат с публични ресурси и възможност да злоупотребяват с тях. И че имотните сделки са най-добрия начин за пране на пари.

Всъщност в ГЕРБ далеч не са първооткриватели на тези схеми. През 2010 г. гръмна скандалът с магистратите хотелиери в Приморско - съдии именно от Върховния административен съд, които бяха записали близки роднини - възрастни родители и деца, като малоимотни жители на града, за да получат апетитни парцели на първа линия и да си построят китни хотелчета. Времето мина, скандалът утихна, всичко се забрави, а съдиите хотелиери Андрей Икономов, Панайот Генков, Николай Урумов, се разминаха без санкции и продължиха да правораздават и да се радват на имотите си. Оказа се, че нямало как да ги накажат за действията на пълнолетните им роднини, които пък нямали нищо общо, че точно тия съдии са произнасяли важни решения, засягащи околните черноморски общини.

Ако тогава те бяха санкционирани, може би нямаше да има "Апартаментгейт", любезни кумове и изгодни оферти в спа курорти. Сигурно нямаше да го има и случаят с Чолаков.

Но същественият въпрос е какво ще направят ВСС, Инспекторатът към него, КПКОНПИ и куп други институции, за да изследват истинските подбуди на подобна сделка. Трудно може да се открие хипотеза, при която една подобна сделка да е напълно изрядна, освен може би ако става въпрос продажба между роднини, но в случая няма данни за подобно нещо. Детайлна проверка и правдоподобно обяснение е единственият начин да се изчисти съмнението от Чолаков в момента, проблемът е, че доверието в институциите, които трябва да направят тази проверка е спаднало катастрофално. А виновните за това са същите, които имат интерес от легитимация през институциите.