Какво защитава партия ГЕРБ в модела "Автомагистрали"

- превъзлагането на дейностите, което достига 90% от обема на работите, към подизпълнители, които уж не са подизпълнители, заобикаля ако не буквата, то със сигурност духа на закона и морала

- липсва всякаква прозрачност и обективност как се харчат тези пари - практиката у нас няма нищо общо с практиката за подобни механизми на възлагане в други европейски страни

- за да се заобиколи ЗОП и да се раздадат огромни поръчки на конкретни хора под формата на "рамкови" договори за "наем", "съвместна дейност", доставка на стоки и услуги" и т.н., за да не се нарушава ЗОП и изискването да няма превъзлагане на строително-монтажни работи, държавата - в лицето на държавната фирма "Автомагистрали" ЕАД, е жертвала гаранцията на фактическите изпълнители върху качеството на изпълнението, както и възможността да търси отговорност за забавяне на работите по строителството на пътищата и съоръженията.

Ясно е също, че са се плащали огромни аванси (тоест държавата е финансирала 100% подизпълнителите, за да не им се налага да си говорят с банки) без обезпечения или насрещни гаранции, дори в някои случаи - преди да се дефинират техническите задания на проектите. Необичайно високият размер на авансите прави вероятно от тях да са се отчитали суми на правилните хора след подписване на договорите.

Ясно е, че ръководството на "Автомагистрали" ЕАД не е правило детайлно проучване за собствеността и свързаността на своите "контрагенти" въпреки огромните размери на договорите и изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и подзаконовите му актове. Банките биха правили такива проучвания, ако на "подизпълнителите" им се налагаше да се финансират от пазара, а и контролът върху паричните потоци щеше да е по-сериозен. Тоест подписвани са договори по списъци, спуснати "отвън".

Държавата е финансирала 100% подизпълнителите, за да не им се налага да си говорят с банки.

Ясно е, че някои от обектите вече дават "фира" и ще се (по)правят отново с държавни пари. Не е ясно защо народните представители от ГЕРБ отказват да заемат страната на обществения интерес, дори "от кумова срама". Едва ли лично те са се облагодетелствали от тези схеми, но срамът от позицията им и загубата на репутация от неистовата публична защита на всяка цена на откровените далавери си е за тяхна лична сметка.

Злоупотребата с публични средства не може и не трябва да е партийна политика. Затова защитата на такива практики не може да става под партийните знамена на ГЕРБ или на която и да е друга политическа партия. Редно е, когато има достатъчно индикации за злоупотреби с публичен ресурс (както е в случая с "Автомагистрали" ЕАД), българските народни представители от всякакви цветове да се дистанцират от потенциалните отговорни физически лица извършители, да заклеймят ясно и принципно порочността на деянието и да настояват за цялостно и публично разследване на случаите, а не да ги защитават с цената на собственото си политическо оцеляване. Търсенето на отговорност за престъпления - особено такива, засягащи публични пари, не е политически акт, а задължение на всеки почтен политик и гражданин, независимо от партийната му принадлежност.

Ако има нещо, в което повечето българи са убедени, това е, че от държавните пари се краде здраво. Затова да се защитава неистово и шумно в ефир обратната теза - особено пред фактите, които са известни за схемите с "Автомагистрали" ЕАД, едва ли помага за имиджа на политическа партия ГЕРБ и народните й представители в предизборната ситуация.