Икономиката на България при ГЕРБ (2009 - 2021 г.)

Първи период (2009 - 2013)

Този период се характеризира с опита на българското правителство да реагира на последствията на световната икономическа и финансова криза, позната още като Голямата рецесия. Беше назначен за финансов министър твърд последовател на консервативната икономическа политика, която издига в култ балансирания бюджет и прилага рестриктивна разходна политика (austerity) за постигане на този баланс. По принцип тази политика се прилагаше в целия Европейски съюз, която в крайна сметка забави възстановяването, разклати еврозоната и наложи промяна в политиките на ЕЦБ, за да бъде еврозоната спасена.

У нас рестриктивната политика допълнително влоши бизнес средата и доведе много малки бизнеси до фалит, а средни и големи фирми в затруднения. Ключова причина за това беше неудачната финансова политика да се покриват в този момент критериите от Маастрихт, за да влезе България в еврочакалнята. За целта ДДС не беше възстановяван в срок и лиши от критично важен оборотен капитал българските фирми. Нито пък България влезе в чакалнята. Но знакът за враждебност към бизнеса беше даден.

Друга специфична последица от влошената бизнес среда беше оттеглянето на много чуждестранни инвеститори, чиито инвестиции и тяхната възвращаемост бяха свързани с вътрешния пазар. Трябва да се подчертае, че тази тенденция беше характерна за всички страни в Източна Европа: финансовата криза смени навсякъде модела на икономически растеж, базиран на масиран банков кредит към вътрешните пазари. С пресъхването на кредита тези сравнително малки пазари с неатрактивна демография станаха безинтересни за чуждите инвеститори. Тяхното място беше заето предимно от местни играчи. В България станаха знакови сделки в банковата сфера: бяха продадени Юнионбанк, Банка Пиреос, Емпорики банк, малко по-късно Експресбанк; в недвижимите имоти се оттеглиха почти всички фондове със западен капитал; в търговията на дребно пазара напуснаха Mercator, Carrefour, Delhaize, "Пикадили", Baumax и др. Същевременно много от бизнесите на чуждите инвеститори бяха придобити от български бизнес групи, чийто почерк в правенето на бизнес и концентрация на пазарен дял повлияха и на бизнес средата в съответния сектор.

Трета съществена черта на този период е засилената намеса на държавата в икономиката. Този процес беше силно изявен в сектора на ВЕИ, където под предлог на изпълнение на директива на ЕС се създаде законодателство, с което беше злоупотребено в интерес на фирми, свързани с български политици, и в ущърб на по-късно появилите се световни брандове в този бизнес. Последните пострадаха сериозно от рязката и със задна дата промяна на законодателството, която допълнително накърни вече повехналия образ на България като атрактивна инвестиционна дестинация.

Така този период на изчезващ либерален капитализъм се характеризира най-вече с влошаваща се бизнес среда, намаляване и дори прогонване на чуждите инвеститори и засилващата се намеса на държавата в икономиката в полза на близки до властта бизнес кръгове.

Втори период (2014 - 2017)

Този период се характеризира с огромното влияние на български олигарх върху почти всички сектори в икономиката. За неговия възход след фалита на КТБ работеха всички български институции в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Самият фалит на КТБ последва ключово геополитическо събитие: нахлуването на Русия в Крим. Последва блокиране на проекта "Южен поток" от ЕС и САЩ. А КТБ, която финансираше проекта и в която акционер беше руска банка, фалира. (Случайно или не, банковите фалити през 1996 г. бяха предшествани от провала на друг руски газов проект.) Вероятната намеса на друга мощна държава може да обясни ступора, в който изпаднаха българските институции, и раболепието, с което обслужваха въпросния олигарх.

Друго мощно геополитическо събитие беше мигрантската криза в Европа, последвала войните в Близкия изток. Затварянето на Европа и обезсилването на Шенген повлияха икономически и върху нашите износители и прекъснаха процеса на частична стабилизация на икономиката след голямата рецесия. Тази криза затвори страните от ЕС в собствените им проблеми, но представляваше идеална среда за нарастване значението и злоупотреба с еврофондовете в страни като България и Унгария. Концентрацията на още по-голяма политическа власт на практика доведе и до свръхконцентрация на икономическа власт. Почти всички проекти по еврофондове и обществени поръчки отиваха у приближени до властта: с право на просперитет се сдобиха няколко бизнес групи, постоянни абонати на държавна помощ под всякаква форма: еврофондове, поръчки, концесии, държавна и общинска собственост, неплащане на данъци и акцизи и др. Това беше особено видно в секторите строителство, енергетика, производство и търговия с акцизни стоки.

Постепенно с помощта на институциите бяха завладявани бизнеси както с български, така и с чужди собственици. България се сдоби с имиджа на държавен рейдър. В този период единственият пристан за чуждите инвеститори останаха инвестициите на зелено, като те се възползваха от най-ниските цени в ЕС на земя, строителство и квалифицирана работна ръка, както и най-ниски преки данъци. Но това беше възможно и защото техният продукт отиваше изцяло за износ и нямаха много вземане-даване с държавата. А ако имаха, разчитаха на своите посолства. Така постепенно либералният капитализъм се превърна в олигархичен капитализъм.

Икономическият растеж на БВП през този период беше в рамките на полученото еврофинансиране, което създаваше индулгенция за лошото управление и на практика го крепеше.

Трети период (2017 - 2021)

Третият период се характеризира с промяната на международната обстановка с Брекзит и идването на Тръмп в Белия дом. В България моделът на т.нар. социално-консервативен капитализъм на Тръмп беше радушно приет, защото у нас така или иначе демократични ценности като върховенството на закона, свободата на медиите и правата на човека вече бяха на дъното на управленските ценности. На практика българският модел на капитализъм копираше каквото му допадне от "братските режими" на Путин, Орбан и Ердоган. Но по ролята на съдебната власт в икономиката стана почти перфектен аналог на руския държавен капитализъм.

Единствената осезаема разлика беше спазването на някакво външно приличие пред ЕС под формата на усвоен еврократски речник и партньорски потупвания, за да продължи европотокът към България - ключов фактор за оцеляването на българския олигархичен модел.

Този политологичен по същество анализ е необходим за разбиране на случващото се в икономиката. Продължаващата концентрация на икономическа власт във все по-малко ръце предполагаше относителна икономическа свобода за развитие само на чуждестранните инвеститори и някои български износители. Всички други български бизнеси над определен размер - както стана ясно от превръщането на публичната тайна в новина - бяха станали "оперативно интересни" за модела на държавен капитализъм, при който вече частните интереси се представяха изцяло за държавни. Дори светлият европейски лъч на помощ за създаването на екосистема за насърчаване на иновативни бизнеси беше помрачен от скандали, свързани с управлението на еврофондовете.

В резюме ето как икономиката на България растеше след 2009:

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Видно е, че след 2011 г. България постоянно отбелязва по-ниски темпове на растеж от Румъния, Централна Европа и Прибалтика, с изключение на периода 2015-2016 г. Същевременно в сравнение с Румъния България е отбелязала със 7 процентни пункта по-слаб растеж на ПБВ/глава за периода от 2010 до 2020 г. и продължава своето изоставане от северната ни съседка. На практика през 2020 г. българите са малко по-богати от румънците през 2010 г!

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Вместо заключение

През 2020 г. обаче се случиха три световни събития от типа game changer - които сложиха край на досегашния модел на управление в България.

Първо, пандемията изцяло разкри управленската неефективност на държавите с олигархичен или държавен капитализъм, които дадоха относително най-много жертви.

Второ, идването на Байдън в Белия дом беше ясен сигнал за смяна на политиката на толерантност на САЩ към тези режими. Само в рамките на няколко месеца САЩ дадоха недвусмислени послания към властта в България за нетърпимостта им към ендемичната корупция, а наказаните по закона "Магнитски" са знакови фигури за политиката и икономиката на България за целия разглеждан период след 2009 г.

Третото важно събитие през 2020 г. са Зелената сделка на ЕС и Планът за възстановяване и устойчивост, които трябва да положат основите на радикално нов тип икономика и модел на управление на България. И за който се изисква нов тип мислене.

Дали България ще поеме към устойчив капитализъм и модернизация на икономиката и държавата предстои скоро да разберем.