Мисия незапочната

Според Роман Сон, активист и журналист, пишещ за "Украинска правда" и EUobserver, има два сценария, които вероятно Кремъл обмисля за останалата част от Украйна. "Първият е да бъде спряна евроинтеграцията чрез инсталирането на лоялен към Кремъл президент и превръщането на Украйна в слаба, неутрална, федерална държава, която може да бъде дестабилизирана и контролирана отвътре от проруски политически фракции. Има силни доказателства, че този сценарий вече е в ход. Крайно колебливата политика на изпълняващия длъжността президент Олександър Турчинов по отношение на кризата в Крим е смятана от много хора за част от това", казва Сон пред "Капитал". Сигнал в посока към реставрация е и заявката на бившия премиер Юлия Тимошенко, че ще се кандидатира за президент на изборите на 25 май. Опетнената някогашна героиня от Оранжевата революция е подозирана в задкулисни връзки с Москва и не е човекът, който би могъл да донесе промяна и откъсване от орбитата на Кремъл.

Вторият сценарий е военно нахлуване в континенталната част на страната. "В изявлението си по повод подписването на договора за присъединяване на Крим Путин публично заяви, че източната и южната част на Украйна принадлежат на Русия. Има все повече индикации, че този сценарий може да бъде изпълнен в следващите дни", смята Роман Сон. Според него, ако Москва не получи политически отстъпки от украинския елит, военната инвазия е почти сигурна. "Но все пак независимо какво ще решат някои от политическите лидери в Киев, очевидно е, че мнозинството украинци няма да се примирят с руските условия. Според мен Путин все повече осъзнава това. И това увеличава шансовете за военна инвазия, защото мисленето на Путин е, че ако не може да спечели контрол над цяла Украйна, поне ще заграби немалка част от нея като източните региони около Луганск и Донецк и южните около Одеса, Николаев и Херсон", смята руският журналист.

В тази полуобсадна ситуация правителството на премиера Арсений Яценюк успя да постигне договорка с Международния валутен фонд (МВФ) за стендбай програма в размер на 14-18 млрд. долара. Тя трябва да бъде одобрена в спешен порядък на заседание на управителния съвет на МВФ през април заради опасенията, че Киев може да изпадне в неплатежоспособност. Но помощта ще дойде с условия за реформи, които правителството трудно ще "продаде" както на парламента (където подкрепата може лесно да се пропука), така и на обществото. Шоковата терапия за икономиката ще е болезнена и управляващите трябва да обяснят на украинците какво не е наред, как може да се оправи и колко време ще е нужно. А също и как това ще ги засегне, като например реформирането на политически чувствителния енергиен сектор, където е очевидно, че субсидираните цени ще трябва да скочат, и то с много. Киев вече обяви, че газът за крайните потребители ще поскъпне с 50% от 1 май, и това е само началото.

С много помощ от приятели

"Трябва да сме наясно, че това е правителство, ръководено от партията "Баткившчина" на Тимошенко", казва Роман Сон. И припомня, че някои от министрите, т. нар. стара гвардия на Тимошенко, влачат след себе си сянката на корупционни обвинения и вече има сигнали, че се опитват да овладеят сенчестите схеми, наследени от предишния кабинет. "Правителството страда от липсата на ясен демократичен мандат от избирателите. Така че има граници на това, което можем да очакваме от него, особено предвид несигурното му мнозинство в парламента", смята журналистът.

В подобна ситуация управляващите в Киев имат нужда от цялата външна подкрепа, която могат да получат, за да се справят. Защото, ако правителството се провали и икономиката имплодира, вероятността от руско настъпление в Източна Украйна скача.

Сергий Солодкий изрежда начините, по които Европа може да помогне. "Първо, нужна е нова европейска политика към Украйна. ЕС няма моралното право да мълчи за перспективата за членство. Второ, Европа трябва да е по-решителна във възпирането на Русия. И трето, Брюксел и Киев трябва да разработят план за реформи, които да бъдат предприети веднага", посочва зам.-директорът на Института за световна политика.

По ред причини обаче някои европейски страни, включително Германия, продължават да имат резерви да предложат за момента обещание за пълно членство. На церемония без много фанфари преди дни беше подписана само малка част от споразумението за асоцииране и свободна търговия между ЕС и Украйна (едва 21 страници от общо 1378, или около 2%, сред които преамбюл и общи принципи за двустранните отношения). Останалите 1357 страници, в които е същността, ще бъдат подписани на неопределена дата след президентските избори през май.

Очаквано новината предизвика разочарование в Киев, като в медиите имаше коментари за "ампутация на илюзиите" и как с подхвърлянето на "огризки" страната отново е била излъгана и изоставена. "Мнозина намират за подозрително защо Брюксел не даде ясно обяснение за тази стъпка и се страхуват, че украинските интереси могат да се превърнат в предмет на геополитическа търговия между ЕС и Русия", казва Роман Сон. Има много причини ЕС да предпочита да изчака - по-добре е споразумението да бъде подписано от новоизбрания президент, изчакването дава възможност за обсъждане на притесненията на Москва, Украйна ще има време да се подготви повече и т.н. Но рискът е, че ако ЕС не намери правилния баланс между поощряването и натиска, може отново да изгуби Украйна.