Новият път между Китай и Европа минава през България

Транспортният коридор през Централна Азия расте като важност и обеми заради пандемията и войната в Украйна

Варна видя голям ръст на товари от началото на тази година, но са нужни още много работа, подобрения и инвестиции, за да се превърне в истински хъб за китайското карго към Европа

Огнян Георгиев

Варна видя голям ръст на товари от началото на тази година, но са нужни още много работа, подобрения и инвестиции, за да се превърне в истински хъб за китайското карго към Европа © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Транспортният коридор от Китай през Централна Азия до Европа расте като обеми
Пандемията и войната в Украйна направиха този път все по-важен и перспективен
България е на него, но изостава

Вечерта на 27 май товарен влак с 54 контейнера, превозващи авточасти, текстил и други продукти от Китай, пристигна на пристанището в Баку, транспортиран през Каспийско море с два ферибота от казахстанския порт Курик. Разтоварването на контейнерите и поставянето им на жп линията отне малко под 2 часа, съобщиха властите в азербайджанското пристанище. От там влакът пое към грузинското черноморско пристанище Поти, където отново ще бъде натоварен на кораб и изпратен към румънското пристанище Констанца. След това контейнерите заминават за финалната си дестинация - Финландия.

Това е доста бързо и доста различно от обичайното. Обикновено китайското карго пристига в Европа по два начина - от юг с кораби до големите пристанища или от север с влак през Русия и Беларус. Пандемията обаче унищожи предвидимостта в корабните доставки, а войната в Украйна блокира руските жп линии заради санкциите.

Така бавно, но видимо част от този оборот на стоки между Азия и Европа започна да се пренася по т.нар. среден път - през Централна Азия и Югоизточна Европа.

Ръстът на средния път

Контейнерите по този път са се увеличили с 28% в първото тримесечие на тази година, сравнено с миналата, според Ady Conteiner - дъщерна компания на азерските железници. В интервю за Rail Freight директорът на компанията Натиг Джафаров казва, че това увеличение още не включва поръчките за товари, които са започнали да пристигат след началото на войната в Украйна. "Имаме поръчки за 1000 влака тази година и очакваме трикратно увеличение спрямо 2021", заявява Джафаров. Досегашният път през Русия очевидно губи трафик, защото САЩ и ЕС включиха руските железници в списъка със санкционирани дружества.

Според Крис Девоншър-Елис, директор на консултантската група Dezan Shira, базирана в Китай, само през март транзитният превоз през Иран се е увеличил с 52%. "Очакваме това да е устойчива тенденция, защото доставчиците осъзнаха, че веригите трябва да имат резервни варианти", казва Девоншър-Елис, според когото Варна и Констанца ще са големите печеливши (виж цялото интервю с него тук).

Трябва да се отбележи, че това все още е много малка част от целия обмен на стоки между Китай и Европа - едва 4% от товарите са дошли с влак през 2021 г. според консултантската компания Bain&Co. Причината е в цената - морският транспорт е почти двойно по-евтин. Хаосът около пандемията, в който пристанища затвориха, корабите се задръстиха и веригата на доставки пропадна, обаче обърна повече внимание върху железопътните превози, констатира анализ на DHL. През 2020 г. например беше регистриран 50% ръст на товарните влакове от Азия към Европа.

Нов път, нови играчи

За т.нар. Нов път на коприната се говори отдавна и Китай инвестира много пари в инфраструктура по него. Тъй като досега той беше доста назад в логистичните вериги, големи обеми товари не са минавали по него, а капацитетът му има нужда от увеличаване, констатира Rail Freight. По това обаче изглежда се работи активно.

Бяха пуснати нови две линии през Каспийско море, а през септември се очаква те да нараснат с още три. На 24 май тръгна и първата нова линия през Черно море от Поти до Констанца, оперирана от ADY. Азерската компания подписа и меморандум с Rail Cargo Group за поемане на каргото от Констанца и от Капъкуле, на българско-турската граница, през жп линията Баку - Тбилиси - Карс до китайска граница.

Датският контейнерен гигант Maersk също се включи, като пусна жп услуга от няколко китайски града до Европа през Поти и Констанца.

Средният коридор е опериран от Транскаспийския транспортен консорциум ITTC, в който влизат жп операторите на Азербайджан, Казахстан и Грузия. Към тях се присъединиха турската Pasific Eurasia и румънската Grampet.

Българската брънка от веригата

Както се вижда на картата, част от тази верига би трябвало да минава през България. ЖП линията Баку - Тбилиси - Карс се връзва с турската мрежа и от там през Босфора стига до българската граница при Капъкуле. От там влиза на територията на ЕС по модернизираната (но единична) жп линия от границата до Пловдив, където е и единственият интермодален терминал, опериран от транспортната ПИМК.

Данните сочат, че пандемичната 2020 г. се е отразила добре на жп превозите в страната - България е една от едва петте страни - членки на ЕС, в които товарните влакови превози са се увеличили, при това значително. Ръстът спрямо 2019 г. е бил с 15% (виж таблицата), като 2020 г. е годината с най-голям брой товарни влакове от 2008 г. насам.

Дали този ръст е продължил и през 2021 г. и какво е станало със започването на войната не може да се каже категорично, тъй като данни още няма. Но от едно съобщение на пристанище Варна преди месец стана ясно, че само до началото на май пристанището вече е обработило с почти 40% повече товари от същия период миналата година. Това вероятно е свързано и с пристигащи товари от север, които не са могли да бъдат обработени на затворените украински пристанища.

Варна отдавна страда от конкуренцията на далеч по-модернизираното и голямо Констанца, което освен това е вързано с бърза жп връзка. Както е видно, договорите за новия коридор вече се подписват и циментират основния поток през Румъния. Според Любомир Гарчев, управител на товарните превозвачи "Ди Би Шенкер рейл", транзитните превози определено имат увеличение. "Ние превозваме 35-40 влака месечно, "Рейл карго" и те." Но Гарчев твърди, че като цяло "България спи" по отношение на влаковия транспорт и случващото се около нас. А моментът изглежда удобен за събуждане.