Инфлационният проблем на Източна Европа

Инфлацията в цяла Европа и по света започна да се катери нагоре заради дисбалансите между търсене и предлагане, които пандемията предизвика, както и заради паричните и фискалните стимули на правителствата и централните банки, които изляха големи суми пари в икономиките. Същинският ръст на цените обаче дойде с началото на руската инвазия в Украйна, а най-засегнати се оказаха именно държавите, които са географски по-близо до конфликта.

"За пръв път от 90-те, след колапса на комунизма, имаме толкова висока инфлация", каза в интервю за "Капитал" Ярослав Яворски, изпълнителен директор на групата за управление и застраховане на кредитен риск Coface за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-големият шок според него е дошъл от поскъпването на енергията, поставило пред истинско изпитаните бизнесите. "С толкова висока инфлация реалните заплати намаляха. Наемите също са много по-високи в сравнение с преди две години или преди година", обяснява той. Основен риск сега е нова инфлационна вълна и последствията от нея.

Ниските цени догонват

По-високата инфлация в Източна Европа се дължи на редица фактори и особености на местните икономики. Потребителските цени в региона поначало са по-ниски спрямо средните за ЕС - от около 45% надолу в Румъния и България и 40% в Полша до 10-12% в Словения и Словакия към 2021 г. Затова всеки трус на световните пазари за суровини, енергия, храни и различни стоки се пренася по веригата и отеква по-силно в региона, като процентово увеличението на цените е по-голямо заради по-ниската база. Високата инфлация сега до известна степен ускорява процеса на конвергенция на цените, но шоково и със загуба на покупателна способност.

"Настигнахме средното ниво на цените в Европейския съюз много бързо", казва управителят на Естонската централна банка Мадис Мюлер, цитиран от Bloomberg. Но доходите все още не са съвсем като средните за Европа. Резултатът е намаляваща покупателна способност, която трудно ще възвърне нивото си от 2021 г. преди 2024 г., според проучване на институцията.

В общия случай държавите от Централна и Източна Европа са малки отворени икономики, затова са силно уязвими за шокове от външната среда - както по отношение на икономическия растеж, така и на инфлационните процеси. Те в голяма степен разчитат на внос на стоки, който за много от страните надхвърля 50% от техния БВП. Сред държавите с най-голям внос спрямо размера на икономиката доминират именно източноевропейските - на първите места са Словакия, Унгария, Словения, а балтийските страни също са в горната част на класацията. Сравнително малкият размер на отделните страни означава по-ограничена пазарна сила за постигане на изгодни цени. А на местно ниво - че не във всички сфери конкуренцията е достатъчно развита.

Уравнение с много неизвестни

Повечето държави в региона също така бяха силно зависими от доставките на газ от Русия, която осигуряваше около 100% от вноса на суровината за Естония, България и Латвия, над 80% за Полша и Словакия и почти толкова за Унгария и Словения по данни на тинк-танка Bruegel за 2021 г. Несигурността изстреля цената на горивото след началото на войната, а Путин използва газа като политическо оръжие срещу Европа и ограничи доставките.

Проинфлационен фактор за целия континент са затегнатият пазар на труда и недостигът на работна сила, който оказва натиск за ръст на разходите за труд и съответно на цените. Според анализатори проблемът е още по-изострен в Източна Европа, включително заради големия поток преселници към западните страни, които предлагат по-високо заплащане и по-добър стандарт на живот.

Не на последно място е и психологическият фактор, свързан с очакванията. Ако изпитате хиперинфлация през живота си, както в Източна Европа през 90-те години, споменът остава с вас завинаги, което засилва рисковете очакванията да се окажат "самосбъдващи се", предупреждава главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик, цитирана от Financial Times. Тя е скептично настроена към прогнозите за бърз спад на инфлацията в региона, тъй като историята показва, че този процес обикновено отнема повече време.

Лихвите също са по-високи

Страни като Чехия, Унгария, Полша и Румъния, които имат собствени валути, виждат как те се обезценяват, което допълнително оскъпява вноса и повишава инфлацията. За да поддържат сравнително стабилни валутните курсове и да потискат инфлацията, техните централни банки вдигат лихвите доста над тези в еврозоната. Докато основната лихва на ЕЦБ (за операции по рефинансиране) е 3.5%, в Румъния, Чехия и Полша лихвите на централните банки са около 7%, а в Унгария - 13%.

В обратната ситуация пък са страни като Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия, за които важи единната парична политика на еврозоната. Тя обаче е обща за всички членки на еврозоната и вероятно не е достатъчна ефективно да пребори по-високата инфлация на някои места.

По-високите лихви в региона обаче означават по-скъпо и недостъпно финансиране за бизнеса, домакинствата и правителствата. Това ще е допълнителна тежест за държавните бюджети, които първо трябваше да подкрепят икономиките по време на ковид кризата, а после и да подпомагат бизнесите заради високите цени на енергията и да предпазват домакинствата от растящите разходи за живот. Страните в региона, който е в непосредствена близост до войната в Украйна, искат да инвестират повече и в отбрана, опасявайки се за своята сигурност.

В тежест на икономиката

Намаляващата покупателна способност, свиващото се потребление и високите лихви ще се отразят негативно на икономическия растеж в региона. След година на силен растеж от близо 5% Полша очаква рязко забавяне на икономиката тази година заради цялостно забавяне на еврозоната, както и по-слабо вътрешно търсене. Чешката икономика вероятно е влязла в рецесия през втората половина на 2022 г. в резултат на по-високите разходи по заемите. Правителствата нямат изобилие от полезни ходове, тъй като икономически спад може да се окаже неизбежното лекарство срещу инфлацията. Усилията на властите да стимулират растежа чрез по-високи разходи пък крият риск от подхранване на инфлацията, смятат експерти.

Така инфлацията се очертава като водещ проблем за обществата в региона. Социалните ефекти от нея са значително по-големи в държавите от Централна и Източна Европа и непропорционално засягат уязвимите групи, сочи проучване на Съвместния изследователски център към Европейската комисия от края на миналата година. Домакинствата с ниски доходи в тези страни отделят до два пъти по-голям дял от общия си бюджет за храна и енергия, отколкото техните сънародници с високи доходи или по-богатите домакинства в други държави членки.

Прогнозите

Британската консултантска компания Capital Economics смята, че общата инфлация в ЦИЕ може да нарасне от около 15% сега до 20% през следващите месеци, преди да се понижи до едноцифрени стойности към края на годината. Тя обаче няма да се върне към целта на централните банки преди 2025 г., смятат икономистите. Erste Bank очаква средна инфлация в региона около 12% тази година, като по-силна дезинфлация се предвижда да има към края на годината, водена от външни фактори. Затегнатите пазари на труда обаче ще продължат да действат проинфлационно. Рискове съществуват и по отношение на нарастване на цените на суровините след отварянето на икономиката на Китай, както и войната в Украйна, предупреждава Виенският институт за международни икономически изследвания.