🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

САЩ и ЕС - игра на протекционизъм

Брюксел трябва да отговори бързо на Вашингтон, тъй като компаниите вече вземат решения къде да изградят бъдещите си заводи

Темата накратко
  • Вашингтон и Брюксел влизат в спиралата на все по-големи субсидии, което ще затрудни свободната търговия.
  • Основният спор е Законът за намаляване на инфлацията, който включва финансиране на проекти, свързани с енергетиката, в размер на близо 400 млрд. долара.
  • В Европа и Азия се притесняват, че щедрите помощи на САЩ ще привлекат техните компании и те ще предпочетат да не инвестират в своите страни.

Субсидии - стоки - субсидии прим. В тази посока и с все по-висока скорост се движи свободната търговия. Последният й голям защитник - Европейският съюз (ЕС), е на път да се предаде, а това ще засегне цялата световна икономика. Такъв изход изглежда все по-вероятен, тъй като Европейската комисия (ЕК) е подложена на силен натиск от Франция и Германия да се присъедини към САЩ и Китай в играта на протекционизъм.

Провалът с Китай

За да разберем какъв е проблемът сега, е важно да се върнем към проваления опит за свободна търговия с Китай. През последните десетилетия Западът се опита да привлече Пекин в многостранната търговска система, но в крайна сметка Китай само засили своя държавен икономически модел. Бързият растеж и доминиращата позиция на Пекин в ключови технологични области принудиха и Вашингтон, и Брюксел да преосмислят търговските си стратегии през последните години.

Джон Кланси, бивш търговски служител на ЕС, който сега е консултант, много красноречиво описва сегашната ситуация пред Politico. Тъй като Западът се провали в опитите си да привлече Китай към свободната търговия, САЩ минаха в режим "ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях". А "ЕС, който винаги се е опитвал да балансира между двете страни, сега открива, че това е трудно", обяснява експертът.

Под натиска на Франция и Германия Брюксел бавно започна да изгражда своя арсенал от оръжия за търговска защита, за да се бори срещу нелоялните практики както от страна на Китай, така и от страна на САЩ. Сега ЕС смята да се включи в надпреварата за протекционизъм, включваща държавни субсидии. Причината не е китайската икономическа агресия, а САЩ, и по-конкретно Законът за намаляване на инфлацията (IRA) - централният елемент от стратегията на демократите за промишлеността и климата. На практика, вместо да се опитва да накара другите страни да намалят субсидиите, администрацията на президента Джо Байдън се фокусира върху изграждането на собствена архитектура на субсидиите, допълнена с такива правила за местно производство, срещу които Америка някога беше против.

IRA включва финансиране на проекти, свързани с енергетиката, в размер на близо 400 млрд. долара, като голяма част от тях зависят от това дали стоките се произвеждат в САЩ или в близост до страната. Предвидени са субсидии за производителите на автомобили, които купуват батерии местно производство, данъчни облекчения за местните производители на възобновяеми горива и за потребителите, които купуват електромобили, съдържащи достатъчно северноамерикански компоненти.

Белият дом вярва, че тези стимули са необходими за развитието на американската зелена икономика. В отрасли като електромобилите САЩ изостават. В Европа и Азия обаче се притесняват, че гигантският пазар на Америка и щедрите помощи ще привлекат техните компании и те ще предпочетат да не инвестират в своите страни. Само през изминалата година международни производители на автомобили - от BMW и Toyota до Mercedes и Stellantis, обявиха големи инвестиции в САЩ. Последиците от нахлуването на Русия в Украйна допълнително утежняват обстановката - отказът от руски енергийни доставки повиши разходите в Европа, което допълнително удари промишлеността й.

Политици от ЕС обвиняват Вашингтон, че следва стъпките на Китай, удобно спестявайки, че Брюксел щедро раздава безвъзмездно финансиране, без особено да се интересува от икономическия ефект от проектите. В същото време не бива да забравяме, че става дума за много пари, а ЕС трудно ще се конкурира в това отношение със САЩ и Китай.

IRA доведе до стремеж първо от страна на Париж, а след това и от Берлин, да се разработят нови мерки за субсидиране, които биха могли да включват изискване европейските производители да използват местни продукти или технологии, за да могат да се възползват от държавните субсидии на ЕС. Това е концепция, която френският президент Еманюел Макрон нарече "Купувайте европейско".

Подобен френско-германски стремеж засилва натиска върху ЕК, която е в много трудна ситуация, защото политическите настроения в Европа се променят. Според председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен е време Брюксел да преразгледа правилата си за държавните субсидии за европейските индустрии.

Опасна игра

Това няма да е лесно. Председателят на ЕК смята, че може да се наложи и допълнително финансиране от ЕС, което със сигурност ще предизвика разгорещен дебат между 27-те държави за това откъде ще дойдат парите. Но ако ЕС, един от най-големите и последни привърженици на отворената и свободна търговия, се включи в глобалната надпревара за субсидии, това ще подкопае световните търговски правила и ще отслаби още повече Световната търговска организация. А и би било и ключов сигнал за другите държави: забравете за правилата, просто се погрижете за себе си.

По-либералните страни от ЕС, които търгуват свободно, се опитват да запазят идеалите си. "Надпреварата със субсидиите е много опасна игра", посочва чешкият министър на търговията Йозеф Сикела, като предупреждава, че победител може да бъде Пекин.

Самата Европейска комисия също не е единна. Комисарят по търговията Валдис Домбровскис нарече надпреварата за субсидии "скъпа и неефективна", а този по конкуренцията - Маргрете Вестагер, заяви, че никой не желае война за субсидии.

Байдън изрази надежда, че е възможен компромис, като обеща да търси начини за постигане на напредък, които да не навредят на американските съюзници в Европа. Въпреки това досега не са се появили никакви конкретни подробности.

"В един момент трябва да се погледне реалността, обяснява Холгер Хестермайер, експерт по търговията в Кралския колеж в Лондон. Дори и да защитавате системата, не можете да живеете в илюзията, че светът е същият като преди."

Потенциалните проблеми

Представителите на ЕС се опасяват, че сега предприятията ще бъдат изправени пред почти непреодолим натиск да пренасочат нови инвестиции към САЩ, а не към Европа. Според високопоставени служители ЕС вече работи по спешна схема за насочване на средства към ключови високотехнологични отрасли. Предварителното решение, което се подготвя в Брюксел, цели да се противодейства на американските субсидии със собствен фонд на ЕС. Това ще бъде Европейски фонд за суверенитет, вече споменат в речта за състоянието на съюза на Урсула фон дер Лайен през септември, чрез който да се помогне на предприятията да инвестират в Европа и да изпълняват амбициозни екологични стандарти.

ЕС трябва да действа бързо, тъй като компаниите вече вземат решения къде да изградят бъдещите си заводи - от такива за батерии и електрически автомобили до вятърни турбини и чипове. Друга причина, поради която Брюксел трябва да бърза, е да се избегне възможността отделните държави от ЕС да се справят сами със спешното финансиране. Хаотичната реакция на кризата с цените на газа, при която страните от ЕС реагираха с всевъзможни национални мерки за подпомагане, които заплашваха да подкопаят единния пазар, все още е болезнена тема в Брюксел.

IRA е сериозен проблем за страните от ЕС, произвеждащи автомобили, като Франция и Германия. В ЕС смятат, че това подкопава световната свободна търговия, и искат да сключат споразумение, с което европейските компании да могат да се възползват от същите американски предимства.

Ответна реакция

Тъй като дипломацията между съюзниците по темата за протекционизма е трудна, правителствата в други страни са изправени пред нелекия избор дали да се включат в надпреварата за субсидии. Има икономическа логика да останат настрана. Когато САЩ плащат за технологии, които струват скъпо на американските данъкоплатци, с времето тези технологии трябва да станат по-евтини за всички. Но гласовете за повече субсидии надделяват.

"Свободната търговия е мъртва" - това е откровената оценка на високопоставен азиатски дипломат във Вашингтон пред The Economist. Това е основната теория на игрите. Когато едната страна наруши правилата, скоро другите също ги нарушават. Ако стоите на едно място, ще загубите най-много."

Япония вече полага усилия за съживяване на производството на съвременни полупроводници. Осем местни фирми, сред които Toyota и Sony, наскоро обявиха създаването на нова фирма за производство на чипове - Rapidus. През ноември правителството обеща финансиране в размер на 70 млрд. йени (500 млн. долара) за изследователската дейност на фирмата в областта на полупроводниците.

Катрин Тай, търговският представител на САЩ, е твърд привърженик на субсидиите. Тя призова Вашингтон и съюзниците му да координират инвестициите си, за да увеличат максимално влиянието си. Теоретично това е разумна идея. САЩ искат съюзниците им в Азия и Европа да се присъединят към по-твърдата линия по отношение на Китай. В същото време съюзниците на Вашингтон искат да продължат да бъдат под чадъра на американската сигурност и подкрепата на страната в борбата с изменението на климата.

Такава координация обаче ще бъде трудна, защото и САЩ, и Азия, и Европа искат да са на върха в производството на полупроводници. Всички те имат национални шампиони. Но тъй като САЩ и техните съюзници предлагат повече помощи, тези фирми ще ги приемат. Експерти предупреждават, че ще се стигне до дублиране на усилията и разхищение на публични средства. Глобалната надпревара за субсидии може да доведе до раздробена международна търговска система, по-високи разходи за потребителите, повече пречки пред иновациите и нови заплахи за политическото сътрудничество.

Плановете на САЩ

Благодарение на приетия миналата година закон САЩ са готови да вложат потенциално над 1 трлн. долара през следващото десетилетие за полупроводници, възобновяема енергия и други екологични технологии (другите два важни закона са за инвестиции в инфраструктурата и работни места, както и за чиповете и науката). Някои от новите правила влязоха в сила на 1 януари.

Въпреки че субсидиите отдавна са част от американския икономически пейзаж, новите планове се отличават както с мащаба си, така и с акцента "Америка на първо място".

Поставянето на точна цена за тях е невъзможно, тъй като повечето субсидии ще бъдат под формата на данъчни кредити, чийто общ размер ще зависи от това колко произвеждат компаниите. Въпреки това общото въздействие ще бъде огромно. Ако инвестициите на федералното правителство достигнат 100 млрд. долара годишно през следващото десетилетие, както мнозина очакват, това ще бъде приблизително два пъти повече от общия размер на субсидиите през десетилетието преди пандемията. Швейцарската банка Credit Suisse смята, че скоро американските слънчеви панели могат да се окажат най-евтините в света.

Това пренастройване е източник на безпокойство. Морис Чанг, основател на тайванския производител на чипове TSMC, изчислява, че производствените разходи в САЩ са с 55% по-високи, отколкото в Тайван. Работата ще бъде дублирана, а не просто разпределена по различен начин. Гигантите в производството на чипове се притесняват, че ще разрушат мрежите от експертни познания в най-напредналите си производства и ще се откажат от технологичните предимства, които поддържат съществуването им.

Изследване на Boston Consulting Group, цитирано от The Economist, показва, че за създаването на множество самодостатъчни вериги за доставки на полупроводници по света ще са необходими инвестиции в размер между 900 млрд. и 1.2 трлн. долара, като годишните оперативни разходи ще нараснат с 45 до 125 млрд. долара. Малко успокоение е, че американските субсидии за полупроводници не се подчиняват на същите правила за местно съдържание като субсидиите за зелени технологии.