Американска трагедия. Продължението предстои

По магистралата няколко пъти ме задминаваха линейки с виещи сирени, нагнетяващи чувство на тревожност. Обстановката в самото училище обаче беше спокойна, само дето децата не чакаха както обикновено в голямото фоайе, а ги извикваха едно по едно, когато родителите им пристигаха. Пред входа дежуреха двама полицаи с каски и куршумонепробиваеми жилетки от кевлар. И двамата стискаха в ръцете си AR-15 - същият модел карабина, с който три часа по-рано 28-годишната Одри Елизабет Хейл е разстреляла в упор три 9-годишни деца и трима от техните възпитатели в католическото начално училище Covenant. В напоената с кръв и масови убийства съвременна история на САЩ това беше първият случай, в който разстрелите на невинни хора бяха извършени от трансджендър - лице, което психологически се отъждествява с пола, противоположен на биологическия си. Хейл е била жена, но се е смятала за мъж и е използвала спрямо себе си личните местоимения "той/него" вместо "тя/нея".

От началото на 2023 г. в САЩ са се случили 22 масови убийства - всички с използване на огнестрелно оръжие - които са отнели живота на поне 115 души, по данни на AP, USA Today and Northeastern University. Което до момента е най-високият брой, регистриран от 2006 г. насам, когато започва да се води статистика за подобни инциденти.

Добре дошли в страната на AR-15

Във видео от камерите за наблюдение в училището се вижда как 10-милиметровите стъкла на заключената входна врата се пръсват като въздушен балон след няколко изстрела от карабината на убиеца. Разследването установява, че за 15-те минути от проникването на Хейл в сградата до неутрализирането й от полицията тя е успяла да изстреля 152 куршума.

В интернет се появиха рисунки с обяснения какво прави куршум от карабина AR-15, когато порази човешко тяло. С калибър 5.56 мм куршумът от този популярен в САЩ инструмент за отнемане на човешки живот е по-малък от куршума на автомат "Калашников", но затова пък излита от дулото със значително по-голяма скорост - почти километър в секунда. Тъй като жертвите на Хейл са били в непосредствена близост до нея, куршумите са пронизвали телата им с пълно ускорение.

По зла ирония на съдбата на следващия ден след кървавата трагедия в щатския парламент на Тенеси (Нашвил е столица на щата) предстоеше да се обсъжда проектозакон за понижаване на възрастта за правото да притежаваш и носиш огнестрелно оръжие от 21 на 18 години. Тенеси е в групата американски щати, които позволяват на жителите си да купуват, притежават и открито да носят огнестрелно оръжие. Щатът е на едно от първите места в САЩ по количество регистрирани единици огнестрелно оръжие на глава от населението.

Когато се преместихме тук през 2017 г., няколко пъти станах очевидец в покрайнините на Нашвил на хора с препасани около тялото им AR-15 спокойно да влизат в супермаркета и да се нареждат на опашката. За мен - по това време с тригодишно момче за ръка и с бебешка количка в другата - това беше кошмарно откритие, макар теоретично да знаех, че е възможно.

Един от парламентаристите - поддръжник на въпросния проектозакон, "разясни" в медиите, че трагедията предишния ден нямала нищо общо с тяхното предложение. Доводът му беше, че убиецът в училището бил на 28 години, докато техният проектозакон се отнасял само за 18-годишни.

За оръжията и хората

Отвъд сухите статистики за убийствата са усещанията ми на баща на две малки деца, израснал в общество с радикално различни представи за използване на огнестрелно оръжие, но по стечение на обстоятелствата живеещ в съвременна Америка. Когато слушам обясненията на споменатия законодател в Тенеси, се сещам за пословичния слон в стъкларски магазин. Слонът от десетилетия вече се е разположил в средата на стъкларския магазин (САЩ). От време на време огромното животно се изправя, размахва заплашително я опашка, я хобот, при което се разлетяват и трошат скъпи сервизи. Никой не обръща внимание на самия факт, че в стъкларския магазин се намира слон, но законодателите в различни щати предлагат най-различни решения на проблема. Едни казват дайте да сложим голяма предупредителна табела пред магазина, че вътре има слон. Други предлагат табелата да е с големи червени букви. Обаче, казват трети, буквите трябва да са не само червени, но и релефни. Ама това не е достатъчно, провикват се четвърти - трябва да сложим табела не само пред магазина, но и вътре. Чакайте, обаждат се пети, как не се сетихте, че освен табела трябва да поставим и високоговорители, които периодично да предупреждават посетителите, че в магазина има слон.

Ето такъв тип "решения" на ситуацията с огнестрелните оръжия се предлагат вече от десетилетия в САЩ. И нищо не помръдва. А иначе сценарият е вече многократно изиграван на живо и повтарян в различни точки на страната с кошмарна честота. По екраните се появяват за няколко дни покрусените лица на хора, чиито близки са били разстреляни от поредния психопат. Шерифи и полицейски началници си придават трагично-театрално изражение, хапят устни пред телевизионните камери и се заричат, че "никога повече" това няма да се случи в тяхната община, град или каквото е там населеното място. Докато началниците дават публични обяснения, близките на жертвите се опитват да разпознаят останките на загиналите, които невинаги са разпознаваеми след среща с куршум(и) от AR-15 или от други нападателни огнестрелни оръжия с висок коефициент на поражение.

Ужасът за родители като мен или за хора, за които идеята за свободен достъп до огнестрелно оръжие е недопустима в мирно време, е, че в САЩ официално са регистрирани над 300 милиона единици такова оръжие - горе-долу по едно на калпак, включително и бебетата. Това са само официално регистрираните оръжия.

Съобщенията за масови убийства на невинни хора са част от американското ежедневие, също толкова обичайни, колкото новините за снеговалеж или поройни дъждове. Концепцията за правото да се носи и употребява огнестрелно оръжие е не само узаконена във втората поправка към Конституцията на САЩ, но е дълбоко вкоренена в американското обществено съзнание. Това е политически експлозивен проблем, който не само разединява, но и разяжда отвътре американското общество. Освен ако не се мине през някаква особено голяма трагедия - по-голяма от всичко, което се е случило досега - не изглежда да е възможна качествена промяна. Никой не желае да говори за слона в стъкларския магазин, а само как да се предупредят посетителите, че в магазина има слон.

На 27 март трагедията се разигра на два километра от училището на децата ми, но кой може да предскаже къде ще е поредният епизод на тази кървава лотария? Всички знаят, че въпросът не е дали, а кога. Както повечето семейства в Нашвил, се опитваме да придаваме нормалност на живот, който определено не е нормален, държим децата далеч от телевизионния екран и вътрешно се надяваме следващият път пак да ни подмине. А следващият път беше само дни по-късно в Луисвил (на 2 часа и половина с кола от Нашвил), където 5 души бяха убити и 8 ранени. Отново с автоматична карабина AR-15.

* Никола Кръстев живее със семейството си в Нашвил. Текстът е негова лична позиция.