Балтийски лидери призовават членовете на НАТО да върнат наборната военна служба

През последните месеци западни служители многократно предупредиха, че в близкото бъдеще Москва може да тества ефективността на клаузата за взаимна отбрана на НАТО с хибридни или военни атаки срещу Литва, Латвия и Естония - трите балтийски държави, разположени на източния фланг на алианса.

Ринкевичс призна, че военните ръководители предпочитат да имат напълно професионални сили и задължителната служба може да се окаже непопулярно решение на недостига на войници. Но въоръжените сили в цяла Европа са изправени пред трудности при набирането на персонал и наборната служба ще помогне за изграждането на по-способни резервни сили за възпиране на Русия, добави той.

"Никой не иска да се бие, коментира президентът. Но проблемът е, че и никой не иска да бъде нападнат, нито случилото се с Украйна да се повтори."

В друго интервю неговият естонски колега Алар Карис заяви, че си струва да се обмисли специален данък за финансиране на покупки на военно оборудване. Според него Старият континент трябва да харчи поне колкото САЩ за отбрана, което би означавало повече от двойно увеличаване на сегашните разходи.

Трите балтийски държави увеличиха бързо собствените си разходи за отбрана през последните години, след като многократно предупреждаваха останалата част от Запада за нарастващата руска опасност. И трите страни харчат повече от целта на НАТО от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) и се стремят да достигнат 3%.

"Тук, в тази част на Европа и света, разбираме, че трябва да стигнем до 3%... Финансирането в отбраната трябва се върне на нивата от студената война", смята президентът на Латвия.

Карис добави, че 68% от всички средства за отбрана в рамките на НАТО идват от САЩ, като Вашингтон е похарчил 860 млрд. долара миналата година срещу 404 млрд. долара от европейските членове и Канада. По думите му за Европа ще е по-добре, ако разходите се поделят поравно между Стария континент и Съединените щати.

Правителството на Естония издигна идеята за хипотетичен "данък за отбрана", който да финансира увеличаването на военните разходи до 3% от БВП, но е малко вероятно такъв да влезе в сила преди 2026 г. "Това е един от начините директно да се влагат пари в отбрана и хората разбират къде отиват тези пари", казва Карис.

Според него бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е бил прав да призовава Европа да харчи повече: "Това е нашата защита и ние трябва да го направим за себе си."

Задължителната военна служба се завръща в Европа

През 2023 г. Латвия върна военната служба, а Литва и Швеция също наскоро го направиха. Естония, Финландия и Норвегия не се отменяли казармата от студената война насам, докато миналия месец Дания предложи да се набират както мъже, така и жени.

В Обединеното кралство генерал Патрик Сандърс, началник на генералния щаб, през януари призова за "гражданска армия", въпреки че британското правителство отрече да има подобни планове. Президентът на Латвия от своя страна поясни, че военната служба е върната поради две причини - обучаването на повече хора във време на геополитическа турбуленция и демографския проблем в много от страните.

Балтийските лидери са силни привърженици на по-строги санкции срещу Русия, но същевременно самите те са подложени на строг контрол за прилагането на договорените от ЕС търговски ограничения. Износът от трите държави за централноазиатските страни се е увеличил драстично след пълномащабното нахлуване в Украйна на фона на подозренията, че стоките всъщност са предназначени за Русия.

Ринкевичс каза, че са необходими повече действия на ниво ЕС за забрана на определени стоки и налагане на санкции, а не на национално ниво. "Един по-централизиран механизъм за надзор в ЕС ще е добре дошъл", допълни той. Президентът също така заяви, че блокът трябва да обмисли налагането на т.нар. вторични санкции спрямо трети страни и бизнеси, които не спазват наложените забрани да износ за Русия.