Козметични промени в Александровска болница

Сливането обаче означава, че проф. Богов, предишният директор, който оглавява едната от нефрологичните клиники, ще трябва да работи под ръководството на проф. Паскалев, когото шумно освободи.

Другите две промени са обединяването на две от трите хирургични звена. Според решението клиниката по пластична хирургия се влива в първа хирургична клиника, която ще бъде преструктурирана в Клиника по обща и оперативна хирургия. Двете хирургични клиники имат нови временни ръководители, а досегашният ръководител на втора хирургия проф. Георги Тодоров е освободен поради навършване на пенсионна възраст с предложение да продължи да практикува в болницата. На негово място клиниката оглавява завеждащият катедрата по хирургия в Медицинския университет доц. Манол Соколов.

В плана за оздравяване на болницата се предвижда разкриването на нови клиники и съкращаване на стотина легла, част от тях бездействащи заради използваемостта на леглата в болницата под 50%, а част от тях - по 2-3 до 5 легла на клиники, които по принцип работят на загуба.

Примирие с университета

Изминалата седмица беше осеяна с отворени писма и декларации от "Александровска" и Медицинския университет - София. След като първоначално ректорът на Медицинския университет академик Лъчезар Трайков заплаши болницата, че ще загуби университетския си статут, ако предприеме оздравителни мерки и съкращения, ръководството на "Александровска" информира за това институциите и медиите.

В отговор ректорът заяви в декларация, че на нито една среща не е било обмисляна отмяна на университетския статут на болницата, но пък университетът се тревожи за гръбнака на обучението на 3700 бъдещи медици, както и за 241 преподаватели, 245 специализанти и 77 докторанти, които работят в болницата.

От "Александровска" пък публикуваха протокола от проведеното заседание, на което ректорът в присъствието на декана на Медицинския факултет проф. Димитър Буланов (бивш председател на борда, директор и заместник-директор на "Александровска" през последните 8 години) изразява съмнение, че болницата ще продължи да бъде база на университета след извършването на реформи и че има и други болници, където могат да се обучават студенти и специализанти.

Явно след взаимната размяна на декларации и открити писма, а и след бурния протест на преподавателите, работещи в "Александровска", двете страни са стигнали до съгласие, тъй като в уведомлението за сливането на клиниките е посочено, че ректорът и директорът на болницата Атанас Атанасов са провели среща, на която станало ясно, че Медицинският университет - София, подкрепя оздравителните мерки в "Александровска" и че работещите в него са съмишленици на плана за спасяването ѝ.

Кой ще протестира

По време на медицинските съвети, на които се е обсъждало преструктурирането на болницата, на заседанията се появили представители на синдиката "Защита", които казали, че не са получили писмени документи какво ще се случва. Те казали, че държавните и общинските болници по принцип работят на загуба, да не обвиняват предишното ръководство за състоянието на болницата и да поискат пари за покриване на дълговете от здравното министерство, което е принципал на болницата. Оказало се, че от 1502 души в болницата само 14 членуват в този синдикат. "Защита" се смята за близка до БСП, по принцип няма национално представителство, но има организации в заводите "Аркус", "Стомана" - Перник, и "Солвей Соди". Представителите на синдиката обаче обявиха пред медиите, че заради случващото се в "Александровска" подготвят протест. По принцип БСП излезе с декларация срещу Стойчо Кацаров в защита на проф. Тодор Кантарджиев, предишния директор на "Александровска" проф. Борис Богов и предишния директор на ИСУЛ проф. Бойко Коруков.

Защо промените са меки

Александровска болница е една от най-трудните за управление болници, защото е разположена на павилионен принцип, а не в една сграда, както повечето болници. Тя се помещава в общо 24 сгради, някои от които са строени в края на XIX век, други пък са паметници на културата и не могат лесно да бъдат ремонтирани заради изискванията на културното министерство. В допълнение, както и в останалите държавни болници, персоналът е изключително раздут, като на места има назначени служители на по няколко длъжности, като някои от тях са на практика мъртви души и не ходят на работа. Заплатите пък са определяни на око и затова в болницата съществува дисбалансът едни лекари да получават между 10 и 30 хил. лв. месечна заплата, а други - 1000 лв. Козметичното съкращение засега не решава въпроса как болницата ще изплати огромните си задължения, без да получи финансиране от кредитна институция и принципала си.

"Нашият стремеж не е да рушим, а да положим основите на едно ново възраждане на нашата болница с ясната представа пред какви трудности сме изправени. Медицината е сфера, която всяко едно рязко движение може да доведе до непредвидими последици и всички действия трябва да бъдат обсъдени и професионално адекватни, за да имат необходимия резултат. В момента обсъждаме с всички как най-безболезнено да спасим "Александровска" и да продължим да сме в помощ на нашите пациенти", коментира д-р Петър Грибнев, заместник-директор по лечебната дейност на "Александровска".