Съвременни аспекти в лечението на шизофрения
Д-р Аделина Джорджанова, главен асистент в Катедрата по психиатрия и медицинска психология към МУ – Варна
Съдържание от Gedeon Richter
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Д-р Аделина Джорджанова е завършила медицина в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" през 1995 година. Работила е като ординатор психиатър в ДПБ за лечение на туберкулозно болни - сп. Равна, като ординатор-психиатър и като началник Мъжко отделение в ДПБ - Карвуна. Била е лекар експерт към СПТЕЛК "Света Марина" - Варна. От 2010 година е работила като психиатър в Отделение по геронтопсихиатрия, впоследствие в Трета психиатрична клиника и в Отделение по съдебна психиатрия като съдебен психиатър. Придобива специалност "Психиатрия" през 2005 година и специалност "Съдебна психиатрия" през 2011 година. След защита на дисертационен труд на тема "Анализ на съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи в гражданския процес по описа на Окръжен съд - Варна, за периода от 2007 до 2012 година" през 2016 година придобива образователна и научна степен доктор по научна специалност "Психиатрия" (съдебна психиатрия). Понастоящем е главен асистент в Катедрата по психиатрия и медицинска психология към МУ - Варна.Автор е на монографията "Съдебно-психиатрична експертиза в гражданския процес", има 30 публикации като самостоятелен автор и в съавторство в наши и международни издания.
Шизофренията е актуално социално значимо заболяване. Актуалността е свързана с честотата на заболяването в човешката популация, неясната патология и оттам - с неясните граници на болестта.
По данни на Световната здравна организация шизофренията засяга около 1% от общата популация. В световен мащаб от шизофрения страдат около 30 милиона души. Заболяването може да се прояви във всяка възраст, като средната възраст на първия психотичен пристъп е 21 години за мъжете и 27 години за жените. За възникването на болестните прояви влияние имат както генетичните фактори, така и факторите на околната среда.
Шизофренията е хронично психотично разстройство, което засяга почти целия спектър от психични функции - мислене, поведение, внимание, емоции, воля, памет и перцепция.
Симптомите при шизофренията се делят на такива, явяващи се по време на болестен епизод във вид на изкривяване на нормалното функциониране на мозъка - т.нар. позитивни симптоми (халюцинации, налудности, дезорганизация на мисленето), на такива, които липсват в амплитудата на нормалните функции - негативни симптоми (аволиция, алогия, анхедония, плосък афект, амбивалетност), и на неврокогнитивни симптоми (нарушения на вниманието, паметта и екзекутивните функции).
Около 15-20% от болните се възстановяват след първи психотичен пристъп, 52% са без психотични симптоми през последвалите две години след преживян първи психотичен епизод. Трайно инвалидизирани са 25% от пациентите.
Шизофренията е тежко, инвалидизиращо и хронично мозъчно заболяване, което съществено засяга качеството на живот на пациентите, като води до инвалидизация, повишена смъртност, социална изолация и безработица. Смъртността сред лицата с шизофрения е с около 50% по-висока спрямо общата популация. Висока е и честотата на самоубийствата и насилствената смърт при шизофренни пациенти.
Шизофренията е хронична болест, чиито симптоми се подобряват от прилаганото лечение, но могат отново да се появят. Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. Медикаментите, които копират шизофренните симптоми, са известни като невролептици и антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и предлагат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефективност и безопасност в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения. Медикаментите от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици. Атипичните антипсихотици са подходящи както за овладяване на симптомите по време на обостряне на заболяването, така и за предотвратяване на последващите влошавания (рецидиви), и за дългосрочно контролиране на симптомите (поддържащо лечение).
Провеждани са изследвания спрямо активна контрола, чиито резултати са публикувани в медицински издания с висок импакт фактор и доказват, че някои от новите антипсихотици като Карипразин са ефективни и по отношение на първичните, персистиращи, преобладаващи негативни симптоми в хроничните стадии на заболяването. Негативните симптоми са най-голямото бреме както за пациента, така и за неговите близки и е от изключително значение да има медикаменти като Карипразин, които да подобряват цялостното личностно и социално функциониране. Доказана е и способността на новото поколение антипсихотици да влияят на когнитивните функции при лица с шизофрения - Карипразин и Луразидон. Тези медикаменти демонстрират ефективност в целия спектър на симптоматиката при шизофренията с ограничаване на страничните ефекти. Карипразин и Луразидон са ефикасни както при лечението на острата фаза, така и като поддържаща терапия като намаляват риска от възникване на нови психотични епизоди с 27% и повторни хоспитализации с 56.7% за период от 12 месеца.
Протичането на заболяването зависи от ефективността на провежданата терапия. Поддържащата антипсихотична терапия във фазата на ремисия предотвратява психотичните рецидиви. При нередовна или неефективна поддържаща терапия, както и при нейното прекратяване се стига до поредния психотичен рецидив.
В съвременната психиатрия помощта за лица с шизофрения се състои освен от медикаментозно лечение и от психологическа подкрепа. Пациентите би трябвало да бъдат включвани в различни програми за психосоциална рехабилитация, психологическо консултиране и психообучение, когнитивна психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните. Често интервенции, свързани с подкрепа за осигуряване на подходяща работа или друга възможност за пълноценно участие в живота на общността, могат да играят ключово значение за пълноценното възстановяване на пациентите.
Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми. То следва да бъде насочено към възстановяване на социалното функциониране на пациентите до ниво, максимално близко до предболестното, а също така постигане на висока удовлетвореност и качество на живот. Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психосоциална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на пациентите, свързани с осигуряване на достатъчен доход, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други.
Важна предпоставка за успешното лечение на заболяването е изграждане на връзка на доверие с пациента. Доверието се гради на основата на преживяването за разбиране, зачитане и оказване на подкрепата от страна на помагащите професионалисти и близките. За да могат пациентите с шизофрения по-активно да търсят специализирана психиатрична помощ, без да се срамуват от това, е необходимо да се промени нагласата на цялото общество към страдащите от това заболяване.
