🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Д-р Иван Маджаров: Трябва да вървим в посока висока единична цена за лечение в болница и ограничаване на ненужните хоспитализации

Председателят на Българския лекарски съюз пред "Капитал Здраве"

Д-р Иван Маджаров    ©  Надежда Чипева

Визитка

Д-р Иван Маджаров е избран за председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз на 68-ия редовен отчетно-изборен събор на БЛС през юни 2018 г. Преди да оглави БЛС, е бил управител на МБАЛ "Пълмед" в Пловдив и председател на управителния съвет на Българската болнична асоциация. От 2013 до 2014 г. е директор на РЗОК - Пловдив. От 2008 до 2013 г. е управител на МБАЛ "Първомай" ЕООД. От 1994 до 2008 г. е ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ "Пловдив" в Пловдив. Д-р Иван Маджаров е завършил Медицински университет - Пловдив. Притежава специалност "Ушни, носни, гърлени болести" и магистратура "Здравен мениджмънт".

В какво състояние посреща българската здравна система средата на четвъртата ковид вълна?

- Мисля, че в същото състояние, в което беше и през миналата година. С тази разлика, че колегите вече имат по-голям опит, изморени са, но емоционално приемат нещата около COVID-19 по-спокойно, без онова напрежение, което се усещаше през миналата есенна вълна, която аз приемам за първа, защото през пролетната практически все още вирусът не беше дошъл до България. За щастие през тази вълна броят на загиналите колеги е драстично по-малък в сравнение с предишната. Тогава на сайта на БЛС почти всеки ден публикувахме информация за лекари, изгубили битката с болестта. Тогава нямахме оръжието, което сега имаме - ваксините.

Вашите колеги, както и вие многократно сте повтаряли, че тази вълна е вълна на неваксинираните, така ли е?

- Да, точно така е. Самият факт, че значително по-малко колеги загиват в тази вълна на фона на иначе огромния брой починали от COVID-19, е показателен. Над 75% от лекарите са ваксинирани и като добавим и преболедувалите, този процент става още по-висок. Колегите са всекидневно на терен, изложени са на голямо вирусно натоварване и в същото време процентът на заразените и загиналите е изключително нисък. Реално те са представителна извадка и практически не само дават пример, но и показват на обществото по категоричен начин какво би се случило, ако постигнем голямо ваксинационно покритие.

Имате ли етични казуси в етичната комисия за ваши колеги, които призовават пациентите си да не се ваксинират или пък обясняват, че няма такъв вирус, или пък фалшифицират зелени сертификати?

- Това са казуси, за които дори не е необходимо да бъдем сезирани. Тук имаме проблем, който трябва да бъде решен в първите месеци на новия парламент. Ние многократно сме казвали, че етичната комисия трябва да бъде органът, който отговаря пред обществото за спазването на етичните норми от страна на лекарите. Тя обаче е с орязани функции, работи с противоречащи си законови текстове и това трябва да бъде поправено. Засега ние се възползваме от правото си да излизаме и да осъждаме подобни действия на колеги с декларации. Истината е, че към момента отделните случаи на лекари, които говорят против ваксините, се разглеждат от регионалните колегии, в които те членуват. За съжаление част от тези колеги лекари бяха и кандидат-депутати, което ни постави в деликатна ситуация: от една страна, можехме да бъдем обвинени в това, че се опитваме за "запушим устата" на политик, а от друга, че лишаваме професионалист от право на мнение. Да, всеки има право на мнение по даден въпрос, но когато е експерт, неговото мнение може да доведе обществото до заблуждение. Когато пред името си изказващият се публично има титлата доктор или доцент, неговото мнение тежи по друг начин. И би трябвало и да се оценява по друг начин. Така че се надявам ние като организация с волята на бъдещия парламент да успеем да променим и да дадем по-големи правомощия на Етичната комисия на БЛС.

Заради липсата на редовен парламент закъснява приемането на бюджета на здравната каса, лекарският съюз има традиция преди неговото излизане да предлага оптималния проектобюджет. Колко още средства са необходими следващата година, за да посрещнем евентуална следваща вълна и да се случи очакваното увеличение на клиничните пътеки?

- Ще го кажа по малко по-различен начин. Всяка година ни питат колко още средства са ви необходими, без да се прави задълбочен анализ как са били разпределени средствата в предишните бюджети. Дали не са били неправилно предвидени и разпределени в брой случаи (прегледи или лекуване в болница на пациенти), или са насочени предимно за увеличаване на цените на дейностите. През тази година анализът показва, че сме работили в условия на надценени обеми и при изключително ниски цени на услугите, които касата купува от лечебните заведения. Затова ние не бихме искали да предпоставяме колко допълнително средства са необходими. Бюджетът вероятно ще бъде гласуван от парламента към края на януари-февруари и ще бъде съобразен с растежа на икономиката в България. Лично аз и управителният съвет на лекарския съюз имаме виждане, че има много резерви в досегашното разпределение на бюджета. Тези резерви могат да бъдат използвани рационално, като се намали изключително високият брой заложени обеми и по този начин се освободи ресурс за повишаване на цените. Така ще бъдат постигнати по-добри цени на медицинските дейности, които реално ще подпомогнат лечебните заведения, и ще се намали високият брой на хоспитализациите. Обществото няма нужда от тази индукция на свръххоспитализации и това обвинение, че, видите ли, лекарите умишлено приемат пациенти, защото такава е системата. Не, не е такава системата, просто системата е с изключително ниски цени. Трябва да вървим в посока висока единична цена на клиничните пътеки с ограничаване броя на ненужните хоспитализации. Това ще ни даде възможност, дори и без да искаме голямо увеличение на бюджета, да дадем една добра оценка на труда на колегите и изобщо на услугите, които се предлагат в лечебните заведения. Ние ще вземем нашите решения на предстоящия на 10 декември събор. Вероятно ако няма гласуван бюджет, ще трябва да работим декември и януари с 1/12 от сегашния. Може би ще трябва да подпишем анекс, който ще действа до приемането на бюджета на НЗОК за 2022 г.

Иначе пред новия парламент, бъдещата здравна комисия и следващото ръководство на здравното министерство ще изложим своите виждания, защото не може да продължаваме по същия начин. Ще дам един пример, който пациентите трябва да знаят. Всички чуват за едни огромни милиони, разпределени в здравния сектор, но никой не смее да каже единичните цени на дейностите. Не смее да каже колко заплаща касата, за да може пациентите да получат безплатно лечение. Например ежедневната физиотерапевтична процедура, чието народно название е нагрявка и която се прави в медицински център и много пациенти ползват, се заплаща от НЗОК на стойност 3 лв.

Три лева?

- Да, всъщност е това е цената - 3 лв., и аз бих попитал при това здравеопазване каква качествена услуга очакваме. Изобщо спрях да говоря за цените на клиничните пътеки в болница, при които има огромни диспропорции. Ние сме изготвили пътна карта как да премахнем диспропорциите през следващите пет години с ежегодно актуализиране на цените. Но давам пример за нещо елементарно, нещо, с което всеки би се сблъскал. Влиза в сектор физиотерапия, трябва да му се направят процедури, за да се възстанови. Самият преглед при лекаря се заплаща с 12 лв. от касата, а ежедневната процедура, която се изпълнява от лекар физиотерапевт, рехабилитатори и друг квалифициран персонал, е оценена на 3 лв. Толкова получават колегите за своята работа. Какво можем да си купим за 3 лева? Един хляб и билетче за градския транспорт.

Това не е единственият фрапиращ пример - има и други и ние ще ги покажем, за да докажем, че гордото и високопарно твърдение, че няма проблеми, че всичко е наред в нашата система, че всичко е безплатно и че ще накажем строго нарушителите, не отговаря на истината. Всъщност хората разчитат да получат качествена услуга от едни нископлатени лекари, медицински сестри или рехабилитатори и в това се корени всичко, което наблюдаваме, например олющените стени на общинските и областните болници и ДКЦ-та. Всеки, който посещава здравно заведение, знае, че цената, която гражданите плащат, е между 40 и 50 лева за преглед. Здравната каса за съжаление обаче е приела, че ще плаща 24 лева, и на този фон е предвидила много висок брой прегледи, които в крайна сметка никой не използва. Да не говорим за случаите, в които не достигат средства, за да може пациентите да си направят скенер, рентгенова снимка, изследване в извънболничната помощ, и влизат в болница, за да им направят безплатно тези изследвания.

И за всичко това отново са набедени за виновни лекарите. Не е вярно. Истината е, че системата е принудила нашите колеги да работят по този начин. Те трябва да получат достойно заплащане за труда си. Още повече че в лечебните заведения за болнична помощ всички знаем, че има месечни лимити. Ясно е, че никой не може да застраши сигурността на държавата или здравната каса, тъй като болниците в крайна сметка спират приема в момента, в който наближат своя месечен лимит. Има много казуси, които трябва да се обсъдят на експертно ниво, но това е посоката, в която ние ще говорим. Ще показваме истината на българските граждани, на пациентите, за да разберат, че в крайна сметка срещу себе си имат всеотдайни лекари и медицински сестри, които работят за жълти стотинки.

В допълнение, през тази година COVID-19 нанесе поражения върху дейността, финансите на лечебните заведения, защото лечението беше недофинансирано, а освен това пострада и лечението на останалите заболявания.

- Последното е най-страшното. Изправени сме пред една скрита вълна от пациенти, които са изоставили своята диагностика заради ковид, която ще ни залее през следващата година. Иначе от първия ден на пандемията ние твърдяхме, че лечебните заведения трябва да получат било то от държавния бюджет, било то от касата месечните си суми, за да работят спокойно. В крайна сметка мнението ни беше чуто и лечебните заведения получаваха 85% от бюджетите си. През тази есен повдигнахме въпроса за огромната сума икономисани средства в областта на болничната помощ в ръцете на касата. След дълга борба в крайна сметка здравната каса взе решение всички, които лекуват ковид болни, да получат за септември, октомври и ноември пълните си бюджети, без оглед на дейността, която са отчели. С тази стъпка донякъде ще се подсигури краят на тази година. Какво ще правим обаче след това? Лечението след 1 декември се заплаща от новия бюджет. Аз не мисля, че трябва вечно да вървим по пътя да даваме едни средства, без насреща да има работа, но не знам дали през декември болниците ще успеят да излязат от опашката на вълната. Така че най-вероятно ще се наложи надзорният съвет на здравната каса отново да вземе решение за изплащане на пълните бюджети и едва след отминаването на вълната да се върнем към плащане за дейност според преминалите пациенти. Не можем да плащаме за структури, които просто стоят, без да приемат пациенти. Трябва да вървим към добро заплащане за отделната дейност и лекуване на всеки, който има необходимост. Притеснително е, че нямаме голяма предвидимост към момента.

Според вас кои трябва да бъдат първите стъпки на новия парламент и здравното министерство, ако се създаде правителство?

- Първите стъпки трябва да бъдат краткосрочни и да гарантират функционирането на системата през следващите месеци. В тях трябва да бъдат заложени и бъдещите промени, които се предвиждат. Важно е да бъде осигурено спокойствието в сектора чрез добри цени за дейности, трябва да бъдат насочени и повече средства в извънболничната помощ. Като казвам повече, имам предвид драстично повече, а не както в момента - около 13% от бюджета на касата. В следващите години ние трябва да постигнем дял на извънболничната помощ около 40%. Не можем да седим на това ниво за извънболничната помощ и да очакваме, че с тази обърната пирамида ще има добро здравеопазване. Постепенно трябва да се стимулира изместването на тежестта от болничната помощ. Ние знаем, че в повечето случаи се нуждаем от диагностика и предписване на терапия, без да влизаме в болница. Когато се наложи да стигнем до болница, една огромна част от случаите, за щастие, разбира се, не са толкова тежки. Пациентите могат да бъдат обслужени за един ден и да се приберат вкъщи, без да стоят 3 дни в болницата, защото трябва да се отчете клиничната пътека. Но това се случва, защото тези еднодневни дейности и операции в болницата са заплатени със смешни суми от порядъка на 40 - 50 лева. Това е посоката, в която трябва да вървим: стремеж към ограничаване на свръххоспитализациите и предоставяне само на високотехнологична болнична помощ, а не изостанало 30 - 40 години назад обслужване, което представлява пролежаване на пациент в сграда, която се нарича болница. Трябва да се предоставят все повече и по-добри услуги, профилактични и скринингови програми в извънболничната помощ.

Надявам се да бъдем здрави. Да има разум и по-малко фойерверки и популизъм сред новите управляващи. Не бива да забравяме, че българските лекари и българските специалисти по здравни грижи все пак работят в ЕС във времената на свободно придвижване на хора, стоки и услуги, и всеки, който се опитва да прилага административно-командно разпределение и ограничение, ще се сблъска незабавно с огромен отлив на лекари и сестри, които ще отидат да търсят своето бъдеще в друга държава.

Интервюто взе Десислава Николова