Живеещите с ХИВ страдат повече от предразсъдъци, отколкото от вируса

- но стигмата - категорично да, коментира Елена Биринджиева от сдружение "Здраве без граници", което вече 21 години предлага безплатни и анонимни тестове за ХИВ, както и грижа след положителния резултат. Освен стигмата другият огромен проблем пред успешната превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България е липсата на постоянни държавни усилия. "Няма стабилна държавна политика за безплатни анонимни изследвания, за консултиране и придружаване за лечение", категорична е Биринджиева. Този проблем се вижда ясно след 2017 г., когато от България се оттегля

Глобалният фонд за борбата срещу СПИН

туберкулоза и малария, който дотогава е финансирал мрежа от граждански организации за работа с рисковите групи, както и държавни усилия за превенция и контрол на вируса. Според експертни оценки след изтеглянето на фонда 25% от гражданските организации, работили "на терен", изцяло са прекратили дейността си. Останалите запазват частично услугите, които предоставят на кампаниен принцип, най-вече благодарение на останали от преди това материали и ресурси.

Междувременно държавата в лицето на Министерството на здравеопазването прие и тази година

Националната програма за превенция и контрол на ХИВ

и сексуално предавани инфекции със срок до 2025 г. Според експертите обаче тя е само на хартия и ще се окаже не особено работеща, докато не се реши въпросът с финансирането на дейностите за превенция сред уязвимите от ХИВ общности. Към момента това финансиране според чиновниците може да става само чрез обществени поръчки. Участието в тях обаче е непосилно за неправителствените организации, тъй като е съпътствано с редица административни и финансови тежести. Те трябва да имат достатъчен финансов ресурс, за да изпълнят първоначално дейностите, да осигурят пари за банкови гаранции и др. "Условията са разписани като за търговски дружества и гражданските организации нямат шанс да се включат ефективно", коментира Елена Биринджиева. Така финансирането от Глобалния фонд остава без алтернатива у нас вече 5 години. Освен факта, че работата с рисковите групи е социална, а не търговска, от стартирането на процедурата до подписването на договорите с избраните изпълнители минават повече от седем месеца. Това е една от причините да има големи периоди, в които

Няма достъп до безплатно и анонимно тестване

и грижи след положителния резултат сред нуждаещите се.

Лошото планиране и провеждане на обществените поръчки е причина и за нередовните доставки на медикаментите за контрол на вируса. Крачката според медици в правилна посока за контрол на инфекцията е достъпът до терапия за всички засегнати веднага. Но отново заради административни пречки, недобро планиране и липсата на ритмичност на договарянето с обществени поръчки има групи от пациенти, които остават с месеци без основни медикаменти. По данни на Националната пациентска организация (НПО)

Всеки трети пациент с ХИВ е прекъсвал терапията си

за повече от две седмици заради липса на лекарства поради провалени обществени търгове. "Преди 2-3 години едно от лекарствата, което е гръбнак за лечението за ХИВ, липсваше за 700 пациенти за повече от месец. През 2020 г. 200 пациенти останаха без друго важно лекарство. Това е опасно за пациентите, защото може да доведе до прогресия на инфекцията или резистентност към терапията", коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО.

През 2021 г. най-големият проблем за ХИВ позитивните у нас е липсата на изследвания за т.нар. вирусен товар, които показват до каква степен е под контрол вирусът. Вече половин година за голяма част от пациентите у нас това изследване е мираж и не се прави регулярно, както го изисква медицинският протокол, коментира Хасърджиев.

Според различни данни установените

С ХИВ през годините са около 3600 - 4000 българи

от които повече от 80% са мъже. Наблюденията на специалисти показват обаче, че инфектираните са поне два пъти повече от официално регистрираните.

Всяка година се установяват средно 250 нови случая, като в страната се правят повече от 200 000 теста. През 2020 г. обаче всеки пети от новите случаи е установен при изследване на едва 3000 души от рискови групи в здравния център на сдружение "Здраве без граници". Това доказва, че работата конкретно с рисковите общности има много по-висока ефективност за навременното идентифициране на носителите на вируса и съответно за превенция на разпространението му, отколкото да се разчита на случаен скрининг сред масовата популация. В същото време точно неправителствените организации, които работят с рисковия контингент, в момента нямат достъп до държавно финансиране за превенция на ХИВ/СПИН. От това държавата само губи, тъй като ако не бъдат установени навреме и не бъде осигурена терапия за носителите на вируса, те ще разпространяват вируса и неминуемо ще имат усложнения, които струват скъпо на здравната система и създават тежест на социалната и осигурителната система у нас.

При правилна държавна политика, която достига до тези, които имат нужда, прогнозата на специалистите е, че случаите ще започнат да намаляват. Причините за това се крият в навременното стартиране на терапия на живеещите с ХИВ, които благодарение на лекарствата "прекъсват" пътя на вируса и не го предават. Не са малко и българите, които приемат PrEP против ХИВ - таблетка, която предотвратява инфектирането с ХИВ, ако се приема по схема преди и след рисков сексуален контакт. Осигуряването на терапия за предпазване от ХИВ също е мярка, която ще има добавена стойност за намаляването на ефектите от СПИН пандемията у нас. Въпреки ползите от тази терапия лекарството против ХИВ все още е финансово непосилно за онези, които искат да го приемат.

Данните показват още, че именно поради липсата на адекватна държавна политика у нас все повече

Пациенти с ХИВ се откриват във влошено състояние

когато инфекцията вече е преминала в СПИН. Затова съветът на експертите към уязвимите от ХИВ рисковите общности е да намерят начин да се изследват регулярно. А към държавата - да намери разумния начин за финансиране на дейности за анонимно и безплатно изследване, както и да гарантира предвидимост в обществените поръчки за осигуряването на медикаменти и изследвания на вирусния товар, които да гарантират стабилност в лечението и контрола на ХИВ у нас.