Проф. Асена Сербезова, дф: Фармацевтите знаем колко трудни ще бъдат истинските реформи в здравния сектор

На фона на това през последните две години бяха въведени редица изисквания, с които ние се съобразихме - СУПТО, СЕСПА, верификация и НЗИС, и които изискваха значителни инвестиции от страна на аптеките, за което те не получиха никаква дотация. Фармацевтите не получиха и заплащане за медицински специалисти на първа линия, нито някаква друга подкрепа или признание за усилията им като най-достъпните медицински специалисти, особено по време на пандемия. Ние не поставихме табелки, че само здрави хора влизат в аптеките, боледувахме тихомълком, като не е получен нито лев компенсация за затворена поради болест на персонала аптека, за разлика от възприетата практика за други здравни заведения. Всичко това ни даде основание за завеждането на колективния иск, който вероятно визирате във въпроса (към СГС за установяване на неравноправно третиране спрямо другите медицински специалисти), както и логично доведе до подписването на меморандум с Надзорния съвет на НЗОК. В този меморандум се предвижда финансова подкрепа за фармацевтите като медицински специалисти на първа линия, но тя все още не е факт. Разбира се, очакваме позитивно развитие на събитията. За да стигнем дотук, проведохме десетки срещи, на които консултирахме нашите искания с възможностите на държавния апарат в няколко аспекта - финансов, времеви и политически нагласи, както и с нагласите на БЛС и представители на производители на лекарства и пациентски организации. Дори на най-високо ниво в държавата - в президентството, бяха обсъдени проблемите на фармацевтичната професия в България. БФС доказа последователност и практичност в исканията си през всички тези години и пред всички институции. Не сме променяли позицията си, не сме се "качвали" на ничий друг влак. Исканията ни са скромни, дори закъснели, и това, че те може да са повод за такова "джедайско" упражнение и усилия, ме изумява... Това, което ние искаме, е нещо, което здравият разум го изисква, а пациентите отдавна очакват. Ако за приемането на такива малки, разумни неща, приети и очаквани от всички заинтересовани страни, се полагат такива усилия, представете си колко трудно ще бъде въвеждането на истински реформи. Срещу какво ли ще се изправят хората, които искат промяна и ще нарушат статуквото на онези, които отдавна са превърнали здравеопазването предимно в бизнес.

Какво би могло да се направи за облекчаване на работата на фармацевтите на първа линия?

- Това, което може да се направи в спешен порядък, се съдържа в меморандума, който бе подписан между надзорния съвет на НЗОК и БФС. По своя смисъл меморандумът е дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становищата на различните страни на спора по него. Подписва се с цел за сътрудничество и разбирателство. Това е документ, който не задължава страните по него в юридически, а в морален аспект. Считаме, че след като е подписан, би следвало да се изпълни, още повече че бяха поети гаранции за това и на срещата при президента. Ние сме водени от желанието за осигуряване на сигурен и редовен достъп на пациентите до лекарствени продукти и други продукти, заплащани напълно или частично от бюджета на НЗОК, както и за постигането на достойни и равнопоставени условия на работа на магистър-фармацевтите като висококвалифицирани медицински специалисти, което не знам защо се оказа толкова трудно... В този меморандум сме заложили финансовата подкрепа, за която споменах в отговора на първия въпрос, но тя все още не е факт.

Облекчението на работата на фармацевтите може да се постигне и чрез оптимизирането на контрола на електронното предписване и отпускане на лекарствени продукти - това е също нещо, около което консенсусно уж се обединихме в меморандума, но на практика преговорите с експертите от НЗОК не вървят гладко. Всичко, което искаме, е и в полза на пациентите. Въпреки че мерките са скромни, те са знак за положителна тенденция, защото така повече аптеките ще бъдат стимулирани да работят с НЗОК и да отпускат повече продукти, реимбурсирани напълно или частично. Няма да бъдат връщани пациенти заради грешки и несъответствия в предписанията, защото това, което искаме да бъде заложено в електронното предписване, е контрол още на входа на процеса. На лекарите и фармацевтите, ако това, около което се обединихме в меморандума, бъде приложено на практика, ще им бъде гарантирано, че рецептата, която е "стигнала" до етапа на отпускане, е коректно предписана и проверена от системата.

Работи ли системата за електронни рецепти и кои са основните затруднения пред отпускането на лекарства, които срещат вашите колеги и пациентите?

- Към настоящия момент има редица възможности за оптимизиране, които обсъждаме, но напредък се постига много бавно и той е променлив. Трудно е, когато се опитваме да правим дигитално здравеопазване с аналогово съзнание. Във всяко зряло общество процесите по употреба на лекарства са дигитализирани, така че се знае как хората употребяват лекарствата, каква е тяхната ефективност в реалния живот, какво е нивото на съгласие с назначената терапия, и когато се установят отклонения, се разработват успешни стратегии за справянето с тях. В момента контрол по предписването и отпускането на лекарствата се осъществява едва при отчитането на дейността по НЗОК на аптеките, което може да се случи дори седмици след като пациентът вече е започнал терапията. В контекста на дигитализацията това е недопустимо. Считаме, че най-ефикасният контрол е превантивният, който открива допускането на евентуални грешки още на ниво предписване. В момента обаче се разчита изцяло на контрол от фармацевта, който ако забележи административни или медицински отклонения от терапията, трябва да върне пациента при лекаря за корекция на предписанието, което не само е неприятно и неудобно за всички засегнати страни, но и излишно, защото контролът може да е още на входа, така както настояваме. Нещо повече - обобщените данни от лекарствената употреба трябва да бъдат достъпни за всеки и на базата на тях трябва да се вземат адекватни и навременни решения за изпълнението на модерна лекарствена политика.

Вие спечелихте заведеното от прокуратурата дело срещу вас, как протече за вас изминалата година и половина след това обвинение?

- Да, не само аз спечелих това дело. Спечелиха го хилядите хора, които ме подкрепиха. Спечели го правдата. Спечелиха го българските фармацевти, защото оттук нататък те знаят, че спокойно могат да говорят по въпросите на лекарствоснабдяването. Още повече след изказването на ръководителя на СГП, че това дело е било една грешка. СГС ме оправда на втора инстанция през лятото на 2021 г. - почти година и половина след повдигането на обвинението. За мен продължава да буди недоумение фактът, че по повод на две интервюта, в които в качеството си на председател на БФС съм споделила публично налична преди това информация за затруднения в снабдяването на активни субстанции и производството на някои лекарствени продукти, бях обвинена за престъпление, определена ми бе като мярка за неотклонение гаранция от 20 000 лв., направена ми бе полицейска регистрация и бях изпратена на съд. Изумително... В XXI век! В една държава, която е член на ЕС повече от 15 години... Това, разбира се, изуми и редица международни организации, които реагираха остро и своевременно. Случаят влезе като нарицателен за погазване на основни човешки права по време на пандемия и злоупотреба на власт. Не искам да прозвучи иронично, но благодарение на тази ситуация видяхме, че Българският фармацевтичен съюз може да бъде единен, че обществото вече не е толерантно към извращенията с правото, че хората припознават фармацевтите като медицински специалисти на първа линия и повече от тях научиха, че исканията на фармацевтите всъщност ще облекчат лекарствоснабдяването и следователно тяхното ежедневие. Започна по-открито да се дискутира недостигът на лекарства.

Разбира се, в резултат на обвинението (всъщност те бяха две) претърпях доста вреди в личен аспект, както аз, така и семейството ми, но не искам да акцентирам върху тях в това интервю. Само ще споделя, че предстои завеждане на иск за обезщетение, доколкото изобщо може да има финансов еквивалент на стреса, влошеното здравословно състояние, изгубеното време и пропуснатите възможности за по-продуктивни от събирането на документи за данъчна проверка доказателства за правотата на твърденията и явяването по съдебни заседания дейности. Важното е след един такъв опит всеки да си направи изводите и да продължи напред. Ние, българските фармацевти, продължихме по-обединени. Личният аспект е важен за мен и моето семейство, не за членовете на БФС или за обществото. В обществен план обвинението послужи за нещо полезно... Едва ли обаче това е била първоначалната цел на прокуратурата. Всъщност никой не разбра каква е била целта й... Но това вече не е важно. Нито е важно какво е искал "да каже авторът" (както едно време ни питаха в часовете по български език и литература), нито кой е бил той, т.е. поръчителят. Важното е, че този абсурд се случи и прокуратурата не се отказа да повдига обвинения до последно въпреки безспорните доказателства за правотата на твърденията ми. По-важното е това да не се случва с никой друг повече и това бе потвърдено от ръководителя на Софийската градска прокуратура, Илиана Кирилова, която официално, визирайки случаят с моето обвинение, каза: "Имаме мотивите на съда. Прочели сме ги, изучили сме ги, за да не допускаме бъдещи грешки." Нищо, че следващият, който трябваше да бъде обвинен, ако прокуратурата бе приложила същия аршин, трябваше да е бившият премиер на страната (за изказването му за прилагането на ваксини с изтекъл срок на годност). Оттук нататък всички очакват последователното поведение на прокуратурата и за други потенциални "обвиняеми".

Как си обяснявате високия брой лекарствени продукти, включени в забранителния списък поради недостиг? Смятате ли, че системата работи със 100% от необходимата информация, и кой контролира дали тя е коректна?

- Вероятно визирате факта, че Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) преди известно време спря временно износа на 297 лекарствени продукта. Този забранителен списък се генерира автоматично от специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), която се администрира от ИАЛ. Това, че тези лекарства са попаднали в този списък, означава, че към момента на генерирането му е имало количества по-малко от 65% от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец. Тези количества се изчисляват на базата на ретроспективни данни за средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца. Тоест системата регистрира автоматично риска от недостиг на базата на данните, които се подават от производителите и търговците. Аптеките всеки ден подават към тази система информация за доставените, отпуснатите и наличните лекарствени продукти. Гаранция за коректността на информацията са всички субекти, които я подават - притежатели на разрешения за употреба, търговци на едро и дребно с лекарства, както и, разбира се, Изпълнителната агенция по лекарствата. Агенцията е гаранция и за сигурността на данните, и за коректното им интерпретиране. Временното спиране на износа не означава автоматично, че засилен износ е причина за този недостиг, а означава, че количествата не са достатъчни за българските пациенти и че с ограничаването на износа ще се предотврати допълнително задълбочаване на ситуацията. Отделно е необходимо да се установят причините на този недостиг за всеки конкретен лекарствен продукт от този списък, защото причините може да са от различен характер, например производствени причини, маркетингови или др. Също така е необходимо да се използва целият инструментариум за справяне със ситуации на недостиг, а не само ограничаване на износа - например генерична замяна, улесняване на паралелния внос, използване на терапевтични алтернативи, връщане на баланса в лекарствената политика и пр. Няма универсално решение за справяне с недостига на лекарствени продукти, тъй като неговата специфичност се обуславя от вида на лекарствения продукт, наличието на терапевтичните алтернативи и конкретната причина/и за недостиг - едва ли причината за недостиг е еднаква за тези 297 лекарства. Ефективните решения са индивидуални, взети въз основа на достоверна информация, обсъждане с всички заинтересовани страни и при поставяне на интересите на пациентите в центъра. Генерирането на подобни списъци е първата крачка към ефективните решения. Далеч не единствената обаче... В този смисъл смятаме, че системата трябва да бъде надградена. Това, че според данните в СЕСПА има наличности от даден лекарствен продукт, не означава автоматично, че всички аптеки имат достъп до него. Системата трябва да позволява на аптеките да "виждат" в кой склад какво е налично. Това, че държавата в лицето на ИАЛ има информация, не значи, че тази информация е достъпна за аптеките. Това бе на практика една система, наложена от държавата, която аптеките платиха, за която дължат глоби, ако подадат грешна информация (независимо от причината за грешката) в размер на до 10 000 лв., а не могат да ползват. Реално тя не работи за аптеките и пациентите, но има потенциал това да стане с нейното усъвършенстване. Това може да стане с елементарни доработки, които не изискват значителни инвестиции, а само воля. Демонстрацията на воля обаче, както е поемането на отговорност от страна на институциите като резултат, се оказа много трудна, особено напоследък. В XXI век желанието за правене на добро без насрещен интерес се оказа по-ценно от финансовия ресурс, който всъщност е наличен. Трябва работещо чувство за общност, желание да оставиш нещо работещо след себе си и издигане над личния интерес и его, за да се оценяват и реализират такива възможности. Видяхме, че има такива хора и на ръководни постове, което е положително и обнадеждаващо. Надяваме се такъв тип овластени хора да станат повече в бъдеще.

Интервюто взе Десислава Николова