Доц. д-р Развигор Дърленски, дм: Здравната каса трябва да покрива лечението на атопичен дерматит

Атопичният дерматит масово се приема за обикновена кожна екзема. Какво представлява и защо се смята за системно заболяване?

Атопичният дерматит (АД) представлява енигматично заболяване, което вълнува както пациентите, така и лекарите, ангажирани в лечението и диагностиката му - дерматовенеролози, алерголози, педиатри. Доскоро той се приемаше само като хронично възпалително кожно заболяване, което се характеризира със сърбящ обрив с типична локализация, генерализирана сухота на кожата и фамилна обремененост. В последните 10 години много от хроничните възпалителни заболявания на кожата като витилиго, псориазис, атопичен дерматит се оказа, че не протичат изолирано със засягане само на кожата. Често имат т.нар. коморбидности, или съпътстващи заболявания на други органи. Така например АД често се асоциира с астма, сенна хрема (алергичен риноконюнктивит) и еозинофилен езофагит, т.нар. атопична диатеза. Общото между тези болести е интимният механизъм на възникване на имунологичните нарушения в различните органи и системи.

Кои са най-характерните симптоми? Каква е честотата на заболяването в България?

Заболяването има разнообразни клинични симптоми в зависимост от възрастта и други фактори. По време на кърмаческия период кожните обриви са сърбящи и са с характер на екзема. Ангажират кожата на лицето, тялото и крайниците. Обикновено кожата под пелените е пощадена. Характерна е и сухотата на кожата като цяло. През детството обривите се ограничават най-често до задколенните и лакътните гънки, по кожата на врата, чиято сухота е генерализирана. При възрастните водеща е сухотата на кожата. Обривите често се разполагат по дланите, както и по свивките на крайниците. В България всяко пето дете се ражда с атопично предразположение.

Увеличават ли се болните през последните години и защо?

Над 150 милиона души в Европа страдат от заболявания от атопичния спектър. Заболеваемостта от АД нараства през последните десетилетия, като честотата на болестта варира между 15 и 30% при децата и между 2 и 10% сред възрастните. Всяко четвърто-пето дете в индустриализирания свят се ражда със заболяване от атопичния спектър и с атопичен дерматит. Очаква се до 2050 г. всяко второ дете в тези държави да бъде с това заболяване.

Сезоните, средата, която ни заобикаля, храните - всички тези фактори ли влияят на заболяването?

Единствена причина за появата на дерматита не може да се открои. Причините за възникването му са комплексни и включват генетични фактори - отдавна е установена наследственост при атопичния дерматит. Факторът фамилност играе роля дотолкова, че ако единият родител има атопичен дерматит, шансовете за детето са около 30%. Ако и двамата родители имат атопичен дерматит, този риск нараства до 70%. Другата причина е нарушението на кожната бариера - при голям процент от болните се открива мутация в гена за филагрин - белтък, участващ при изграждане на кожната бариера. Оттук и непълноценната кожна бариера е причина за сухотата на кожата. Наши проучвания от 2009 г. показаха, че нарушената кожна бариера води и до по-лесното проникване на иританти (детергенти, сапуни, перилни препарати) и алергени през кожата и следователно е в основата на развитието на контактен дерматит при пациентите с атопичен дерматит.

Друга причина са имунологичните отклонения, свързани с увеличени нива на имуноглобулини от клас IgE, които обуславят алергичните реакции към храни, лекарства, акарите от домашния прах, полени и др. Важен фактор са инфекциите - доказано е, че върху кожата на болните лесно може да се засели микроорганизъм - стафилококус ауреус. Това влошава хода на заболяването и може да доведе до поява на нов тласък, когато заболяването е в ремисия.

Ролята на пробиотици остава противоречива. Според някои проучвания децата на майки, консумирали пробиотици по време на бременността, развиват по-рядко атопичен дерматит през първите години на детството. Така че пробиотиците нямат доказан лечебен, а профилактичен ефект.

За кого е по-характерно заболяването - за децата или за възрастните?

Класически АД се приема за болест в детска възраст, но последните данни показват, че над 20% от възрастните пациенти имат симптоми и след излизането от юношеството. Основният симптом при атопичния дерматит е сърбежът на кожата. И всъщност първопричината за тази болест в много голям процент от случаите е липсата на белтъка филагрин в роговия слой на кожата. Това води до загуба на вода, съответно тя става суха и сърбяща. Потенциално алергени отвън навътре могат да проникнат през кожата и да доведат до развитието на алергична астма, алергичен конюнктивит и т.н. Така че първичният проблем е в дефекта на кожната бариера.

Как протича лечението? Какъв е месечният разход на семейство с дете с атопична кожа?

Лечението е комплексно, изисква ангажираност от страна на лекаря и пациента. Основният водещ критерий за избор на лечение е тежестта на симптомите, които могат да варират от сухота на кожата до обриви, ангажиращи цялото тяло на пациента. Задължителен елемент, независимо от тежестта, е постоянното, ежедневно приложение на емолиенти - средства, възстановяващи бариерната функция на кожата и поддържащи хидратацията й. Основната цел на лечението е постигането на продължителна ремисия. Във връзка с това отскоро се възприе нова стратегия в терапията - проактивно лечение. Същността на този метод е продължаването на локалното лечение, дори и след преминаването на видимите клинични промени, но с много по-рядко приложение на лекарствата. Например само два пъти седмично.