🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Доц. д-р Развигор Дърленски, дм: Здравната каса трябва да покрива лечението на атопичен дерматит

Всяко пето дете в България се ражда с проблеми от този спектър

Личен архив    ©  Личен архив
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Доц. д-р Развигор Дърленски, дм, е роден в Добрич през 1980 г. Завършва медицина в Медицински университет - София, през 2005 г. Специализира в Катедрата по кожни и венерически болести в София. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология и защитава докторска дисертация на тема "Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчувствителност и иритация на кожата". През 2014 г. е избран за доцент в Медицинския факултет на Тракийския университет. Специализирал е в Университетската клиника по кожни болести към LMU - Мюнхен, Германия, Университетската клиника по дерматология и алергология - Charite, Берлин, Германия, в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing - Мюнхен, Германия. Член е на Българското дерматологично дружество, Европейската академия по дерматология и венерология, Европейската академия по алергология и клинична имунология, Българското дружество по алергология, Международното дружество по фармакология и физиология на кожата, Европейското дружество по контактен дерматит, Съюза на учените в България, Националното българско дружество по естетична хирургия и естетична медицина. Специалните му интереси са в областта на алергичните кожни реакции и заболявания, екземи, атопичния дерматит, синдрома на чувствителната кожа, кожните прояви при вътрешни болести, лекарствените кожни реакции и нежеланите реакции от козметика.

Атопичният дерматит масово се приема за обикновена кожна екзема. Какво представлява и защо се смята за системно заболяване?

Атопичният дерматит (АД) представлява енигматично заболяване, което вълнува както пациентите, така и лекарите, ангажирани в лечението и диагностиката му - дерматовенеролози, алерголози, педиатри. Доскоро той се приемаше само като хронично възпалително кожно заболяване, което се характеризира със сърбящ обрив с типична локализация, генерализирана сухота на кожата и фамилна обремененост. В последните 10 години много от хроничните възпалителни заболявания на кожата като витилиго, псориазис, атопичен дерматит се оказа, че не протичат изолирано със засягане само на кожата. Често имат т.нар. коморбидности, или съпътстващи заболявания на други органи. Така например АД често се асоциира с астма, сенна хрема (алергичен риноконюнктивит) и еозинофилен езофагит, т.нар. атопична диатеза. Общото между тези болести е интимният механизъм на възникване на имунологичните нарушения в различните органи и системи.

Кои са най-характерните симптоми? Каква е честотата на заболяването в България?

Заболяването има разнообразни клинични симптоми в зависимост от възрастта и други фактори. По време на кърмаческия период кожните обриви са сърбящи и са с характер на екзема. Ангажират кожата на лицето, тялото и крайниците. Обикновено кожата под пелените е пощадена. Характерна е и сухотата на кожата като цяло. През детството обривите се ограничават най-често до задколенните и лакътните гънки, по кожата на врата, чиято сухота е генерализирана. При възрастните водеща е сухотата на кожата. Обривите често се разполагат по дланите, както и по свивките на крайниците. В България всяко пето дете се ражда с атопично предразположение.

Увеличават ли се болните през последните години и защо?

Над 150 милиона души в Европа страдат от заболявания от атопичния спектър. Заболеваемостта от АД нараства през последните десетилетия, като честотата на болестта варира между 15 и 30% при децата и между 2 и 10% сред възрастните. Всяко четвърто-пето дете в индустриализирания свят се ражда със заболяване от атопичния спектър и с атопичен дерматит. Очаква се до 2050 г. всяко второ дете в тези държави да бъде с това заболяване.

Сезоните, средата, която ни заобикаля, храните - всички тези фактори ли влияят на заболяването?

Единствена причина за появата на дерматита не може да се открои. Причините за възникването му са комплексни и включват генетични фактори - отдавна е установена наследственост при атопичния дерматит. Факторът фамилност играе роля дотолкова, че ако единият родител има атопичен дерматит, шансовете за детето са около 30%. Ако и двамата родители имат атопичен дерматит, този риск нараства до 70%. Другата причина е нарушението на кожната бариера - при голям процент от болните се открива мутация в гена за филагрин - белтък, участващ при изграждане на кожната бариера. Оттук и непълноценната кожна бариера е причина за сухотата на кожата. Наши проучвания от 2009 г. показаха, че нарушената кожна бариера води и до по-лесното проникване на иританти (детергенти, сапуни, перилни препарати) и алергени през кожата и следователно е в основата на развитието на контактен дерматит при пациентите с атопичен дерматит.

Друга причина са имунологичните отклонения, свързани с увеличени нива на имуноглобулини от клас IgE, които обуславят алергичните реакции към храни, лекарства, акарите от домашния прах, полени и др. Важен фактор са инфекциите - доказано е, че върху кожата на болните лесно може да се засели микроорганизъм - стафилококус ауреус. Това влошава хода на заболяването и може да доведе до поява на нов тласък, когато заболяването е в ремисия.

Ролята на пробиотици остава противоречива. Според някои проучвания децата на майки, консумирали пробиотици по време на бременността, развиват по-рядко атопичен дерматит през първите години на детството. Така че пробиотиците нямат доказан лечебен, а профилактичен ефект.

За кого е по-характерно заболяването - за децата или за възрастните?

Класически АД се приема за болест в детска възраст, но последните данни показват, че над 20% от възрастните пациенти имат симптоми и след излизането от юношеството. Основният симптом при атопичния дерматит е сърбежът на кожата. И всъщност първопричината за тази болест в много голям процент от случаите е липсата на белтъка филагрин в роговия слой на кожата. Това води до загуба на вода, съответно тя става суха и сърбяща. Потенциално алергени отвън навътре могат да проникнат през кожата и да доведат до развитието на алергична астма, алергичен конюнктивит и т.н. Така че първичният проблем е в дефекта на кожната бариера.

Как протича лечението? Какъв е месечният разход на семейство с дете с атопична кожа?

Лечението е комплексно, изисква ангажираност от страна на лекаря и пациента. Основният водещ критерий за избор на лечение е тежестта на симптомите, които могат да варират от сухота на кожата до обриви, ангажиращи цялото тяло на пациента. Задължителен елемент, независимо от тежестта, е постоянното, ежедневно приложение на емолиенти - средства, възстановяващи бариерната функция на кожата и поддържащи хидратацията й. Основната цел на лечението е постигането на продължителна ремисия. Във връзка с това отскоро се възприе нова стратегия в терапията - проактивно лечение. Същността на този метод е продължаването на локалното лечение, дори и след преминаването на видимите клинични промени, но с много по-рядко приложение на лекарствата. Например само два пъти седмично.

Основните локални средства, които намират място в терапията на атопичния дерматит, са кортикостероидите и калциневриновите инхибитори. Сред обществото съществува страх от приложението на локални кортикостероиди, т.нар. кортикофобия. Важно е обаче да се знае, че разумното им приложение под контрол на лекуващия дерматолог е безопасно и не крие рискове за пациента. При тежките случаи е уместно включването на системни лекарства, прилагани през устата или инжекционно, както и лечение с ултравиолетова фототерапия. Наш фармако-икономически анализ за това колко струва годишното лечение на един пациент с атопичен дерматит, като говорим за минимум разходи, при децата е 2300 лева, а за възрастен - около 2000 лева. Най-голям процент от разходите за тези хора са средствата за възстановяване на кожната бариера. Това са т.нар. емолиенти, или хидратиращи кремове, балсами и лосиони, които използваме.

Как стои въпросът с възрастните пациенти с по-тежки форми на атопичен дерматит?

С оглед на това колко чест е атопичният дерматит - всяко пето дете в България се ражда с това заболяване, можете да си представите тежестта на проблема. Това е 20% от детската популация. Да, наистина, това е детска болест и в голяма част от случаите децата нямат проблеми като възрастни. Но около 20-30% от пациентите продължават да страдат от атопичен дерматит и когато израстат детството си. И много често това са пациенти с тежки, трудно контролируеми форми на болестта.

Каква част от разхода за лечение се поема от здравната каса и какво се случва с хората, при които атопичният дерматит протича тежко?

В цяла Европа лечението на пациентите с атопичен дерматит се заплаща от здравните каси - по-точно за тежките и средно тежките форми, които изискват хоспитализация и пролежаване в болница, за да се овладее съответният пристъп. И тук не говорим за нови и за някои конкретно съществуващи медикаменти, а за цялостното обгрижване и разходи за лечението на тези пациенти. През последните пет години има огромен прогрес в световен мащаб в лечението на атопичния дерматит. Това са специфични молекули, които потискат брънка от възпалителната каскада при атопичния дерматит и са много ефективни да контролират това тежко, хронично протичащо заболяване. Тези медикаменти са одобрени не само в Европа, но и в Америка. Към момента има напълно одобрени четири нови медикамента, които са с различен механизъм на действие. Някои от тях потискат определени възпалителни цитокини - молекулите, с които си комуникират клетките на имунната система. Другите потискат определени ензими - т.нар. Янус кинази. Те активират каскадата на възпалението и стимулират имунните клетки да поддържат възпалението на кожата при атопичния дерматит. За нас не е важно пациентите с тежки форми на заболяването да получат достъп до конкретно лекарство, а да имат такъв достъп до лечение, какъвто имат в Германия, Франция и всяка една друга страна в Европа, а в момента, въпреки че се прилагат навсякъде другаде, в България това не се случва.

Интервюто взе Десислава Николова