Доц. д-р Александър Оскар: Децата отключват късогледство от злоупотреба с мобилни устройства

В тези случаи се прилага лазерна терапия, чиято цел е да се предотврати отлепването на ретината.

А в какво се състои вашият проект за национален скрининг?

Опитваме се да създадем система за скрининг на новородените в цялата страна. Използвам случая да споделя, че Александровска болница ще получи един уникален апарат благодарение на инициативата "Българската Коледа" за скрининг на недоносени деца и той ще ни позволи да изследваме както нашите деца, така и всички деца от страната, където колегите имат затруднения. Поели сме ангажимент и сме създали организация с колегите педиатри децата, които са в по-критично състояние, да идват в София, под наблюдение, ако евентуално имат нужда от лечение. Практикуваме това с няколко болници в страната.

В България приблизително 10% от децата се раждат преждевременно. От тях около 2% са тези, които се раждат преди 32-ра седмица и са особено предразположени към развитие на ретинопатия. По наши данни годишно около 300 деца в България реално се нуждаят от скрининг и съответно - от лечение. Същественото е да не се изпусне моментът. Все още между 1 и 2 деца месечно ослепяват от това, че не са били гледани и лекувани навреме.

Какво означава навреме, колко време след раждането горе-долу?

Зависи кога е родено детето. Ако детето е родено в 24-25 седмица, първият преглед правим обикновено през 29-30 седмица. След това през 2 седмици - до 4 седмици след предполагаемия термин на детето, защото тогава завършва напълно кръвоснабдяването на ретината. Ако се изпусне този период, ако детето дойде на 3-ия или 4-ия месец след раждането, когато ретината вече е отлепена, нищо не можем да направим. За съжаление има такива случаи.

През тази година излезе монографията ви за диабетната ретинопатия, какво представлява тя?

Диабетната ретинопатия най-често протича без симптоми, няма никакви оплаквания до момента, в който настъпват сериозни усложнения. Затова диабетиците задължително трябва да се консултират с очен специалист поне веднъж на 6 месеца. Включително и да се направят специализирани изследвания, за да се прецени дали няма исхемични зони в ретината, които налагат лазерна обработка. Разполагаме със съвременно лечение, което позволява напълно стопиране на диабетната ретинопатия.

Много хора не знаят, че имат диабет, и разбират това чрез очните си оплаквания. Важното е всеки поне веднъж годишно да прави преглед, който да включва и изследвания на кръвна захар.

Диабетът е глобална пандемия, 11% от населението има нарушение във въглехидратната обмяна, т.е. предиабет или развит диабет. Може би в България са процентно повече поради нездравословния начин на живот - застояването, некачествената храна.

Монографията акцентира на нашия опит и наблюдения върху пациентите със захарен диабет и какви очни прояви могат да имат, например много честата поява на т.нар. ечемици, възпаление на жлезите в клепачите. Идват възрастни пациенти с ечемици и така разбираме, че имат захарен диабет например. Честите инфекции, включително на предния очен сегмент, увреда на един от черепно-мозъчните нерви, исхемичната оптикопатия, т.е. засягане на зрителния нерв, и т.н. Това е един широк спектър от усложнения, които се развиват на базата на компрометираното кръвообращение и кръвоснабдяване на зрителната система.

Как се отразява върху детското зрение съвременният начин на живот, свързан с по-малко движение, стоене пред телевизора и компютъра?

Допреди 20-30 години ние прекарвахме по-голямата част от деня навън. Сега трендът е различен. Особено през последните 2 години, заради пандемията, подрастващите деца прекарват основната част от деня пред компютрите. Това изключително натоварва зрителната система и много деца започват да проявяват белези на късогледство. Промените са функционални, но с времето те водят до развитие на истинско късогледство.

Какво значи функционални?

Обратими. Например развива се спазъм на един мускул в окото, който е отговорен за акомодацията (т.е. способността да виждаме ясно наблизо и надалеч). Когато гледаме надалече, мускулът се отпуска, като гледаме наблизо - мускулът се свива. Само че децата гледат много дълго време на много по-близо, мускулът така се е свил, че не може да се отпусне, и родителите водят децата на преглед, защото не виждат добре надалеч. Ние слагаме капки, които да отпуснат този мускул, и децата започват да виждат. В началото този процес е обратим, но с времето се развиват необратими изменения и децата развиват трайно късогледство.

От март до юни т.г. анализирахме една група от 160 деца с късогледство на възраст от 6 до 16 години. Само в рамките на 3 месеца при почти 95% от тях установихме увеличение на късогледството, което варира от 0.5 до 2.5 диоптъра.

Като цяло късогледството започва да се развива най-често между 7- и 9-годишна възраст при децата, които са фамилно обременени. Първата година се развива най-бързо, после постепенно се забавя и след това най-често спира да прогресира. В най-добрия случай късогледството може да се задържи, без да нараства, затова, веднъж сложени, очила за късогледство няма как да бъдат свалени. За разлика от далекогледството, което е характерно за децата от раждането до 7-годишна възраст - когато то е в определени граници, е нормална част от съзряването на зрителната система. Това далекогледство намалява и вече на 7-годишна възраст, когато дойде време за училище, е нормално да имат до 1-1.5 диоптър далекогледство. Но установяваме, че все повече деца развиват късогледство, което бързо прогресира. Това е свързано със съвременния начин на живот и с лошата хигиена на зрителна работа.

Това означава, че не се спазва необходимата дистанция за близка работа от 35 см. Децата взимат телефон или таблет и го приближават на 15 см пред очите си, което натоварва изключително много акомодативния апарат, а това може да доведе включително и до кривогледство. Имаме немалко случаи, в които децата отключват кривогледство поради злоупотребата с мобилни дигитални устройства, които гледат много наблизо. Когато гледаме отдалеч, очите са успоредни. Като гледаме отблизо, очите се събират и поради напрежението върху акомодативния апарат едното око се отклонява навътре и така се отключва кривогледство. Затова е добре децата да избягват мобилните устройства - телефони и таблети, особено телефона, защото децата имат къси ръчички и гледат пред очите. Стационарният компютър е много по-удачен, отколкото дигиталните устройства.

Също така не се спазва правилото да се чете при добра осветеност, а когато четем при лоша осветеност, ние автоматично приближаваме обекта на четене, за да виждаме по-ясно.

Не се правят почивки. Дори и сега, в такава онлайн среда, децата трябва да си изработят навика на всеки 20 минути да гледат по 1-2 минути през прозореца надалече, за да си отпочине акомодативният апарат. Следващият проблем идва оттам, че когато гледаме в екраните, ние фиксираме и потискаме мигателния рефлекс. Ние не го осъзнаваме, но обичайно човек мига между 12 и 15 пъти в минута. При всяко мигане овлажняваме очите. Когато се взираме в екрана, ние мигаме до 2-3 пъти в минута. Окото започва да изсъхва и това допълнително натоварва зрителната система. При децата много често започва да се проявява с често мигане, защото окото е изсъхнало и по този начин подсъзнателно те искат да компенсират това.

Другото, което препоръчвам, е да се компенсира дефицита на витамин D. Витамин D е изключително важен - както за костно-мускулната система, затова го даваме на бебетата до 1-2-годишна възраст, така и за имунната система и това в последните 2 години е особено актуално, свързано с COVID-19. Оказа се, че витамин D е изключително важен и по отношение на късогледството. Дефицитът на витамин D се асоциира с прогресията на късогледството. В нашата клиника работим съвместно с лабораторията на проф. Свинаров, а през последните 2 години сме анализирали над 200 деца с късогледство, при 90% от тях установихме сериозен дефицит на витамин D. Затова препоръчваме през есенно-зимния сезон, от 1 - 15 септември до 1 май, когато няма необходимия контакт на слънцето с кожата, да се приема витамин D като хранителна добавка, най-лесно под формата на капки - по 1 капка за всеки 10 кг телесна маса. Витамин D се синтезира при необходимата експозиция на кожата към слънцето, счита се, че 30 минути на ден експозиция на ръцете и краката са достатъчни, за да синтезираме необходимото количество. Но той не може да се складира в организма, както други витамини, той се синтезира и всеки ден трябва да се създава наново. И поради тази причина хората развиват дефицит, особено през зимните месеци.

Аз също приемам витамин D.

А има ли разлика между четенето от екран и четенето от книга?

Книгата също трябва да се държи на необходимото разстояние, при нея също важат правилата, че на всеки 20-30 минути трябва окото да почива и да се гледа надалеч, иначе се получава същото. Например, честотата на късогледството сред ортодоксалните евреи е изключително висока, защото те четат книги от сутрин до вечер. Също така има и чисто генетични фактори - 75-80% от населението на Сингапур са късогледи.

Каква е ранната симптоматика за късогледството, за която родителите трябва да внимават?

Децата започват да присвиват очите, да примигват. Могат да получават главоболие - много често главоболието е водещият и първоначален симптом. Също и бягането на окото - едното око започва да бяга навън и чрез това установяваме, че детето има късогледство. Като коригираме късогледството, спираме и кривенето на очите.

На какъв период трябва да се правят очни прегледи в детска възраст? Кога да е първият преглед?

Препоръчваме първият преглед да е на 6-месечна възраст, дори и родителите да нямат оплакване. Ние разполагаме със съвременна апаратура, която ни позволява да изследваме пречупвателната сила на очите, т.е. диоптрите, дали детето има кривогледство, или няма, дали има друг проблем, който изисква своевременно лечение. Ако всичко е наред на 6-месечна възраст, следващият препоръчителен преглед е на три години и половина - когато детето вече започва да отговаря какво вижда. Ако тогава всичко е наред, следващият преглед е в предучилищна възраст. След това всяка година преди започване на училище, ако детето няма проблем, до 12-годишна възраст. Това е периодът на съзряване на зрителната система. Детето не се ражда със зрението на възрастния. Зрението се развива.

Ако има някакъв проблем, който възпрепятства нормалното развитие на зрителната система, например детето има нужда от очила, но не носи очила, то не развива зрението си. И тъй като детето не знае какво е нормално да вижда, то не се и оплаква. Много често родителите водят децата си за профилактичен преглед в първи клас и с ужас разбират, че едното око е мързеливо. Детето не се е оплаквало, защото гледа с двете очи. А сме имали и куриозни случаи, при които детето е споделило с родителите си, че като си затвори едното око, не вижда с другото, и родителите са му казали, ами не го затваряй тогава, гледай си с двете очи. И чак на прегледа разбират, че детето има диоптър на едното око, което е налагало носене на очила. За съжаление, ако се установи този проблем на 7-8-годишна възраст, имаме много малко време да излекуваме т.нар. мързеливо око.

А всъщност мързеливото око е коварно, защото често няма никакви външни прояви. Причините за появата му може да се различни. Ако детето има например на едното око далекогледство от 3-4 диоптъра, а на другото око 1-2 диоптъра, то компенсира с окото, което е с по-малко далекогледство, и постепенно спира да вижда с едното око. Друга причина за развитие на мързеливо око е кривогледството. В детска възраст до 7-годишна възраст най-често очите кривят навътре. И тъй като мозъкът не може да възприема два образа едновременно, потиска образа на окото, което криви. И с времето то спира да възприема.

Мързеливото око е безспорно най-честият проблем - около 5% от общата популация. Това означава, че от 100 деца 5 имат мързеливо око. През последните 10 години сме направили подобни изследвания на над 30 000 деца в предучилищна и ранноучилищна възраст в София, София-област и предимно в Западна България, включително в Северозападна България. На над 1000 деца сме дарили очила, защото родителите нямат възможност.

Говорите за благотворителната инициатива?

Това е една инициатива, която стартирахме в рамките на Организацията на евреите в България, а след това към нея се включиха и Александровска болница и още много неправителствени организации, включително и една голяма верига оптики, които в последните няколко години ни предоставят очилата, които даряваме на децата в неравностойно положение. През последната година ние направихме един голям проект, обединихме усилията си - Българското офталмологично дружество, Българският лекарски съюз, Организацията на евреите в България "Шалом" със съдействието на "Байер - България", които оборудваха един автобус с апаратура и обиколихме 42 населени места. За 1 година прегледахме над 5000 деца и възрастни по места. А сега направихме и своеобразно продължение, тъй като от Асоциацията на диабетно болните ни помолиха да прегледаме специално пациенти със захарен диабет.

Бих искала да ви попитам какво се случва в Александровска болница, тъй като вашето име беше замесено последно около проверка на здравната каса?

През последните дни станах обект на една демонизираща, очерняща кампания, в която бях обвинен, че съм източил здравната каса. Това звучи смешно. Първо, защото, за да източиш здравната каса, ти трябва да получаваш пари от здравната каса. Аз директно със здравната каса нямам отношения. Аз работя в Александровска болница и ДКЦ "Александровска" като лекар.

Това са атаки срещу мен и хората, които подкрепиха моя призив да спасим Александровска болница, защото преди 6 месеца финансовото състояние на болницата беше критично заради начина, по който беше управлявана. Сега промяната е видима и от резултатите - само за третото тримесечие, във времето, в което влезе новото ръководство, то успя да стопи финансовата загуба за тримесечието практически до нула, което не се е случвало от години.

Проблемът при мен възникна, когато установих, че реално болницата не се управлява спрямо законите и правилата. Аз като представител на държавата в съвета на директорите бях отговорен да съблюдавам спазването на закона, включително и изискването, че веднъж на 3 месеца трябва да се свиква заседание на съвета по надлежния ред. Близо 1 година не е имало заседание, като обяснението беше COVID-19 и т.н. Но бях шокиран, когато през април бях приканен да подпиша 14 протокола от реално непроведени заседания, без към тях да са предложени каквито и да било придружаващи материали, но пък в които се съдържаха решения за изразходването близо на 30 млн. лева. Например според един от тези протоколи съветът на директорите се е събрал на 29 декември и е приел доклад на заместник-директора за разпределение на 2 182 000 лева - без да става ясно за какво. На 29 декември аз не бях в София. Заявих, че няма как да подпиша такива протоколи. Още тогава започна много злонамерена и дискредитираща кампания - че съм доносник, интригант, амбициозен, искал съм да ставам директор, политик, депутат, какво ли не. А в крайна сметка аз единствено искам да работя в нормална болница. Имаше сага и с встъпването на новото ръководство, което беше саботирано. Това, което много ме разочарова, е, че Александровска болница е платила близо 50 хил. лв. на един сайт за фалшиви новини, който е трябвало да разпространява положителни новини за предишното ръководство и да дискредитира настоящото, включително и мен. Платено е с парите на болницата, които ние сме изработили, в момент, в който няма пари за медиците, за храна и за консумативи.

Така или иначе, в момента болницата има ръководство, което знае, може и работи спрямо правилата, защото да си директор на болница и да си лекар и преподавател са коренно различни неща. Директорът е мениджър. Предлагали са ми да бъда директор и винаги съм отказвал, защото не смятам, че ще бъда успешен. Аз съм лекар и отделям времето си да лекувам. Това ми доставя удоволствие. Аз съм преподавател, занимавам се с обществена работа, но няма да съм същият, ако съм директор на болницата и мениджър. Виждам какво прави настоящият директор - сутрин от 7.30 до 7.30 вечерта стои на бюрото, чете договорите, анализира всяко действие. Не може човек да се ангажира да бъде директор на една от най-големите болници само като титла, която си закичва на ревера, а да не се интересува какво се случва в нея.

Интервюто взе Мирела Веселинова