Пазарът на брашно – лек спад на продажбите, ръст на износа

Почти целият експорт се извършва от първите две компании в класацията

   ©  Цветелина Николаева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Регал 500". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Категорията "Брашно и грис" може да се определи като стабилна, като се има предвид, че тенденциите от миналата година се повтарят и сега. Приходите от продажби нарастват на годишна база с 3.47% (до 287 млн. лева) през 2017 г. и това е съвсем леко ускорение спрямо 2016 г., когато ръстът им е 1.2%.

Два сегмента формират 97% от оборота в категорията. С най-голям дял (около 70%) са пшеничното и пшенично-ръженото брашно. През миналата година продажбите на компаниите, които оперират на този пазар, падат с 5%, точно колкото и през 2016 г. За поредна година производителите от другия по-голям сегмент - на смеси и тесто за приготвяне на хлебни, сладкарски и бисквитени продукти, отчитат ръст, като тенденцията е възходяща - продажбите се увеличават с 39% през 2017 г.

Намалява броят на производителите на брашно и това не се случва за пръв път. Докато през 2014 и 2015 г. те са 92, през миналата година 76 дружества са декларирали приходи от продажби на пшенично и пшенично-ръжено брашно, с 10 по-малко от 2016 г. Въпреки отрицателния ръст на вътрешния пазар износът обръща посоката през 2017, когато зад граница са реализирани с 23% повече приходи от продажби. Година по-рано ситуацията е различна – износителите на брашно отбелязват 20% спад.

По данни на компании от бранша българските производители покриват изцяло нуждите на пазара. Единственият внос на брашно е само в В2С (бизнес към крайни клиенти) сектора, с различни миксове и култури, които не се обработват или мелят в България. Големият проблем на този пазар е делът на сивия сектор, който достига 50-60% от търгуваните количества брашно, твърдят производители.

За поредна година

се запазва съотношението на силите

в топ 25 на производителите на пшенично и ръжено брашно, които заедно формират 93% от оборота в сегмента. На тях се падат и почти 99% от износа. За разлика от 2016 г., когато само четири дружества отчитат ръст на приходите, през 2017 г. общо 10 компании увеличават продажбите си спрямо предходната година. На пазари извън страната са продавали 11 компании от топ 25. Почти целият износ на брашно (95%) обаче се извършва от първите две компании в класацията.

С един процентен пункт е нараснала пазарната сила на трите големи мелничарски комплекса с национално покритие — "Гудмилс", "Топаз мел" и кооперация "Симид 1000", на които се падат 62% от всички декларирани продажби на брашно.

Лидерът в класацията "Гудмилс България" (1) декларира спад на приходите с 5%, но ръст на износа на пшенично и ръжено брашно с 51 на сто. Дружеството продължава да генерира 35% от продажбите в топ 25. През 2017 г. мелницата е преработила 140 хил. тона пшеница и е продала 120 хил. тона брашно - количества, сходни на тези от предходната година. Дружеството произвежда над 40 вида продукти с марката "София мел". В търговската мрежа предлага 18 вида, като най-новите са пълнозърнесто брашно и цяла биогама – пшенично брашно, от лимец и от ръж. Данните от последните пазарни проучвания на Nielsen показват, че брандът "София мел" има 60% пазарен дял в стойност. Около 35-38% от продукцията на компанията се изнасят основно в Гърция, Кипър и Турция. "Гудмилс България", която е част от базираната във Виена GoodMills Group, планира ръст от около 3-4% за 2018 г.

Второто дружество в класацията - "Топаз мел" (2), което е в една група с производителя на алкохол "СИС индъстрийс", приключва 2017 г. с ръст на печалбата, но със спад от 12.2% на приходите от цялостната си дейност. В разглеждания сегмент обаче успява да овладее спада от предходната година (-16%), като постига положителен ръст на приходите от малко над 4%. Износът също тръгва нагоре с 8% след значителното намаление с 35 на сто година по-рано.

Собственици на дружеството в съдружие към днешна дата са Миню Стайков и Димитър Балджиев. Офшорката от Британските Вирджински острови Cel Ventures, която бе мажоритарен собственик на мелницата до края на 2017 г., продаде дела си от над 50% на Миню Стайков за 20.5 млн. лв. Бъдещето на дружеството е поставено на карта, след като в началото на септември т.г. специализираната прокуратура повдигна обвинения на Миню Стайков за участие в организирана престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол, извършване на данъчни престъпления и пране на пари, както и за укриване на данъци за над 1 млн. лева.

Приходите от продажби на брашно на "Симид 1000" (3) продължават да падат за поредна година (с -8%), което не пречи на дружеството да държи стабилно третата позиция в класацията. Кооперацията с председател Митко Караджов, който притежава група от свързани фирми на пазара на хляб в страната, предлага продукцията си само на вътрешния пазар. Брашното формира 83% от приходите на компанията от продажба на продукция, колкото и през миналия отчетен период.

За първа година отчита продажби за над 10 млн. лева "Мелница Сливен – 2003" (4), като постига 19% ръст. Износът обаче значително пада - с почти 21% до едва 166 хил. лв., след две поредни години на растеж, макар и от ниска база. По данни от Търговския регистър през юли т.г. "Мелница Сливен – 2003" се преобразува от ООД в акционерно дружество, като се преименува на "Мелница Сливен" АД. "Булмикс интернешънъл" запазва позицията си на основен акционер с 99% от капитала. Другите акционери са "Мел инвест холдинг" (0.003%) и Георги Велков (0.001%).

Приходи под 5.5 млн. лв.

декларират останалите 21 дружества в топ 25, като общо формират едва 26% от оборота на целия пазар на брашно. От класацията отпада само една мелница, а разместванията между останалите са с една до няколко позиции.

Със стъпало нагоре се придвижва "Зърнени храни" (5), Хасково, като декларира с 28% повече продажби през 2017 г. Мелницата обаче прекратява износа си, приходите от който през 2014 г. са почти 1 млн. лв. и намаляват през годините. От 2016 г. основен акционер в дружеството е "Еко традекс груп" с предмет на дейност реконструкция и модернизация на депа за твърди битови отпадъци, рехабилитация на пътни инфраструктурни обекти и др.

Със -7% надолу вървят продажбите на "Мелница Варна 2006" (6), което е по-добър резултат от предходната година, когато забавянето е с 26 на сто. През 2017 г. дружеството продава само на вътрешния пазар, макар че през 2016 г. има значителен ръст на експорта. Още от създаването през 2002 г. мелницата осъществява производствена дейност в наета материална и техническа база. Тя е собственост на свързаното с "Мел инвест холдинг" дружество "Мелко интернешънъл", франчайзодател на търговската марка "Мелко", под която продава варненската компания.

Останалите участници в класацията имат приходи от продажби на брашно под 5 млн. лв. Сред тях с най стабилни резултати е русенската "Алимет" (7), със седалище в град Бяла, която запазва позицията си с 13% ръст на продажбите и цели 104% на износа. Брашното е основното перо в приходите от продукция на дружеството, като формира 76% от тях. Мелницата предлага също трици и фуражи.

Резултатите на следващите 18 дружества показват разнопосочни тенденции. Шест от тях отбелязват положителен ръст на продажбите. С почти 23% увеличение на приходите от 11 на 8-мо място се придвижва "Техра" (8), но износът на дружеството пада за втора поредна година.

Миналогодишната си позиция запазва регистрираното в София дружество "Мелница Арчар" (9), но резултатите му тръгват надолу, особено на експорта, който отбелязва спад (-57%) на фона на положителните 45 на сто за 2016 г. Оборотът на "Петромел 1" (10), което развива дейност в землището на с. Комощица, област Монтана, също намалява - с 12%, но продажбите зад граница продължават да нарастват.

Значителен спад на приходите сред останалите участници в класацията декларират "Агромил България" (-52%) и "Дечков 60" (-58%). През 2017 г. прекратяват изцяло износ четири дружества от топ 25. След доброто си представяне през 2016 г. от класацията отпада "Миланов Попов", а след едногодишна пауза "Агис" (23) се завръща сред първите 25 в сегмента с 23% ръст на приходите от брашно.

Стефан Христосков, управител на "Гудмилс България"

По наша оценка приблизително около 50-60% от брашното, необходимо за производство на хляб, се търгуват без документи. За нас единственият изход за борба със сивата икономика е диференцирана по-ниска ставка за ДДС върху основни храни.

Пазарът на брашно ще се променя и адаптира към потребителските нужди, ще се предлагат повече различни видове здравословни брашна – пълнозърнести и био, брашна от различни от пшеницата култури.

Друга посока на промяна ще бъде към специализирани брашна или разработване на нови за конкретни производства и печива. Очакваме пазарът на брашно в България да има малък, но постоянен ръст.

"Белла България" отново лидер при смесите и тестото

Продажбите в сегмента "Смеси и тесто за приготвяне на хлебни, сладкарски и бисквитени продукти" продължават да растат – с 39% до почти 78 млн. лв. през 2017 г. Дружествата в топ 10 държат 95% от пазара и 96% от износа, който се реализира почти изцяло от две компании.

Категоричен лидер отново е "Белла България", която след вливането на "Унибел" в структурата й през 2016 г., отчита 25% ръст на продажбите за 2017 г. Преди преструктурирането "Унибел" продаваше само на вътрешния пазар. Износът стартира след това и през миналата година отбелязва ръст от 74%, като в стойност е най-значителният в групата.

Непосредствено след "Белла България" продължава да е "Симид агро". Производителят на хляб навлезе амбициозно на този пазар през 2016 г. и директно се класира на трета позиция. Продажбите му нарастват и през 2017 г. с впечатляващите 270% до 18 млн. лв. Другата свързана с Митко Караджов компания - "Симид София", обаче отпада от топ 10 на класацията.

Решително нагоре до трета позиция се издига основаното през 2015 г. дружество "Златно Брезово", което се свързва с бившия съсобственик на "Белла България" Венцислав Георгиев. Още със стартирането дружеството попадна в топ 10, като приходите продължават да растат и през миналата година, когато са с почти 10% повече.

Останалите седем компании в топ 10 осигуряват 15% от приходите в сегмента и реализират продукцията си само на вътрешния пазар.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал