Преместете часовника с две години напред

Някои от предложените от ЕК разпределения на часовите зони. Преглед на оригинала

Запомнете тази неделя, когато часовниците ще се преместят с час назад. Ако всичко се развива по плановете на Европейската комисия, тя може да е последната или предпоследната, в която това ще се случва. След като няколко милиона европейци гласуваха за премахване на зимното време, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви, че Брюксел ще се съобрази с допитването. Животът обаче е по-сложен от плановете на Европейската комисия, дори и когато пътят към тях е постлан с добри намерения.

Смяната на времето тази неделя може да бъде запомнена и като началото на времеви хаос, който да създаде изцяло ново ниво на неудобства. Идеята всяка държава да избира сама между лятното и зимното време може да докара объркани часови зони из целия континент. България например рискува (теоретично) да се озове с различно време от това в Гърция и Румъния. Добър пример какво може да се случи е Турция, която през 2016 г. остана на лятното време. Веднага я последва Северен Кипър, което раздели острова на две часови зони. Това създаде сериозни неудобства и непризнатата островна република върна смяната на времето, но така през половината година остава в друг часови пояс от Анкара. Самата Турция пък в началото на тази година беше решила да връща смяната на времето, но след като Юнкер оповести, че Европа ще се отказва, отмени връщането. Объркано е, нали?

Източник: Reuters

И това е само началото. Рисковете на играта с времето идват не само при хаотични решения на отделните държави, но и при силно централизирани. Питайте например уйгурите. Те са етническо малцинство в Западен Китай и заради решението на Пекин цялата страна да е в една часова зона през лятото там залезът започва в полунощ.

Играта с времето доскоро беше запазена само за диктаторски режими. Русия през 2011 г. първо остана в лятното (с блестящия аргумент на тогавашния президент Медведев, че "нещастните крави не схващат защо доячките идват по друго време"), а през 2014 върна зимното. Северна Корея пък е с 30 минути извън всеки часови пояс, защото така.

Разбира се, в Европа едва ли ще се случи нещо подобно (при все че какво може да спре Орбан например да го удари на кестерме и да мине на -30 минути само за да дразни Брюксел), но произволната и недомислена промяна може да създаде сериозни неудобства.

Вероятно по тази причина грандиозният план на Юнкер да спре превъртането на часовниците всъщност може и да се осъществи. Консултациите между всички държави в съюза едва ли ще свършат до март следващата година. Освен това опасността от хаос на паневропейско ниво няколко месеца преди изборите за европарламент не е най-любимият сценарии за и без това уплашените от центробежни вълнения чиновници в Брюксел. Австрийското председателство вече подготвя вариант, в който смяната на времето се отлага за 2021 г. Така смяната на стрелките тази неделя може да се запомни и с друго - като идеалния символ на Европейския съюз такъв, какъвто той е в момента. Блестяща идея в полза на хората, която потъва в хаос и се оплита в политически страхове, така че в крайна сметка не се случва нищо.

Което в случая би било наистина жалко. Превъртането на часовниците два пъти в годината създава много повече неудобства, отколкото носи ползи. От добре обмислената промяна може само да се спечели. Според Министерството на енергетиката 95% от запитаните български граждани са за край на досадния ритуал. Научната литература показва, че промяната в биологичния ритъм наистина влияе отрицателно в продължение на седмици на сериозна част от европейското население. Всичко това показва, че от добре обмислената промяна може само да се спечели.

Проблемът всъщност идва от прекалената демократичност в решението на ЕК. Ако комисията беше решила цяла Европа да остане на лятното, или зимното време, нямаше да има никакъв хаос и неудобство. Вероятно заради брюкселския комплекс, че прекалено много се бърка в живота на хората, ЕК реши да остави отговорността на националните правителства и отвори вратата за хаоса.

Дори и без съобразяването със съседните държави за България балансът изглежда труден. Туристическият бранш предпочита категорично лятното време, което ще увеличи активната част от денонощието. Част от образователната администрация иска запазване на зимното, за да не започват часовете по тъмно. Въпросът има и политическа страна, защото при някои сценарии България ще се "отдалечи" от Брюксел с още един час, което, освен че има символно значение, ще намали времето за комуникация между националната администрация и тази на съюза.

Как се стигна дотук

В България системата се прилага от 1979 г., като аргументите са подобни на повечето държави в Европа - пестене на енергия и хармонизация със съседките. През 2018 г. обаче спестената енергия е минимална, а общественото негодувание срещу нарушения комфорт беше силно отразено в онлайн референдум на ЕК. След като голямото мнозинство от 4.6 млн. европейски граждани гласува за отмяна на сезонната смяна, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща комисията да отмени директивата, с която се координира смяната на времето, и държавите да изберат между постоянно лятно и постоянно зимно време - в мълниеносен срок от 6 месеца.

Европейската общност, по-късно ЕС, координира смяната на времето в Европа от 1981 г. точно, за да няма варианти, в които пазарите страдат от различаващи се смени на времето. В последното си обръщение към съюза г-н Юнкер призова за край на популизма и заяви, че отмяната на сезонната смяна на времето е ясно заявената воля на цели 4.6 млн. гласували европейци и пример за това как комисията трябва да работи. Въпреки това методът на изпълнение противоречи на антипопулистката реторика на Юнкер.

Европейската комисия предложи варианти за хармонизация на промяната, а държавите членки трябва да ратифицират новата директива. В идеалния вариант на Юнкер целият процес ще е свършил преди изборите за европарламент през май 2019 г. Реалността обаче е по-сложна. Смяната на времето засяга всеки гражданин на ЕС и разнообразни пазарни сфери. Рискът цяла Европа да мине на зигзагообразни времеви режими също създава трудности, които изискват продължително съдействие между страните членки, което може да продължи много над 6 месеца.

Близо 40 години след първата смяна на времето в България основният аргумент за въвеждането му - да се пести електричество, вече е изчерпан. Според становище на Министерството на енергетиката, предоставено на "Капитал", сезонната смяна на часовете води до спестяване на 24 000 мегаватчаса - колкото за "работата на АЕЦ "Козлодуй" на пълна мощност за 12 часа".

От министерството предупреждават обаче, че промяната на сегашния режим трябва да се случи по хармонизиран начин, в който всички държави на ЕС преустановяват смяната, за да няма прекалени затруднения за пазарите в променените графици.

Различни идеи за хармонизация

В момента в ЕС има три географски обособени часови зони - GMT, GMT+1, и GMT+2, но тъй като целият съюз е на една и съща хармонизирана смяна на времето, тя не води до допълнителни оперативни разходи за компаниите. Един от рисковете е съседни държави може да изберат различни часови режими или дори да се създаде допълнителна часова зона при безразборен държавен избор. За да се избегне това, от ЕК предлагат няколко различни варианта на (пре)групиране и карти на Европа, по които държавите да се координират в избора си (виж графиката).

Картите обаче са само за ориентир, не са задължителни и не показват какъв избор биха направили тези страни. Във всеки вариант България остава групирана извън европейското "ядро", което е нормално предвид географското й положение. При някои варианти обаче България би се отдалечила на два часа от Брюксел спрямо един сега. Това ще означава, че остават само 4 часа припокриване на работата на българските институции и европейските.

Имаме време

Това показва, че решението кое време да се избере няма да е лесно. Според изказване на Жечо Станков, зам.-министърът на енергетиката, пред Комисията по европейските въпроси най-добре е да се оставят колкото се може повече отворени варианти "поради сложността на въпроса". Това, изглежда, е политиката и на повечето европейски правителства. В момента всички се чакат един друг. Докато администрациите на Естония и Словакия вече имат становища по въпроса, общото мнение е, че ЕК просто не дава достатъчен срок за разрешение на казуса.

Всички знаем какво правят бюрократите, когато са изправени пред възможни конфликти - отлагат. Официален говорител на ротационното австрийско председателство и говорител на ЕК заяви пред "Капитал", че австрийското председателство предлага отлагане на директивата а 2021 г. Това ще се обсъди на неформална среща на Съвета по транспорт и околната среда в Грац следващата седмица (29-30 октомври). От представителството на ЕК в България казаха пред "Капитал", че именно от държавите членки "зависи да решат дали спирането на смяната на часовото време ще започне след 2019 г.". Засега 2021 г. е неофициална, но много вероятна възможност. За да мине директивата на ЕК, съветът трябва да я одобри, а поне 18 от правителствата на 28-те (27-те) са против промяната сега, защото се случва прекалено бързо и сложно.

Ако политиката се отложи до 2021 г., не само ще пропаднат мечтите на Юнкер да превърне смяната на времето в success story на сегашната комисия преди евроизборите, ами може и цялостната реформа в сезонното часово време да пропадне по една проста причина: След май 2019 г. е твърде вероятно обликът и на европарламента, и на ЕК да бъдат съвсем други и сезонното часово време да потъне в забвение като неприоритетно. Смяната на времето ще потъне във времето, а държавните чиновници от различни държави ще докажат, че времето е тяхно.