София превръща "Чистота Искър" във фирма за строителни поръчки без търг*

Това предвижда новият бизнес план на дружеството за 2021 г., който е изготвен от общинските съветници от ГЕРБ Стефан Марков и Николай Стойнев и беше приет в четвъртък с 31 гласа "за" от ГЕРБ-ВМРО, 24 "против" и 1 "въздържал се" от "Демократична България", БСП и независимият Борис Бонев *. В него се казва, че освен сметосъбирането, фокусът оттук насетне ще е строителството, както и поддръжката на паркове, зелени площи и спортни площадки, корита на реки и залесяване. Формалният мотив е модернизация на дружеството и повишаване на конкурентоспособността му, но зад тези намерения прозира желанието за скрито преразпределение на стотиците милиони, които София всяка година инвестира в инфраструктурни проекти. Тези опасения посочиха и съветници от опозицията по време на заседанието на общинския съвет в четвъртък, като припомниха негативния му опит досега. Вносителят Стойнев пък обясни, че за тази година се предвижда приходите от строителство да бъдат в размер на 20% от общите, но не е сигурно дали такъв ще остане планът и в бъдеще.

"Навлизането в строителния бранш крие огромни възможности за заобикаляне на процедури и корупция. Напълно възможно е компанията да се превърне в мини "Автомагистрали", коментира Владислав Панев, общински съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение". Фотограф : Анелия Николова

Поръчки под масата

По принцип развитието на едно дружество е смислена задача, но дори още на пръв поглед промяната изглежда странна - ако "Чистота Искър" влезе в строителния бизнес, трудно ще може да се конкурира с останалите играчи в бранша, тъй като нито има опит, нито техника, нито квалифициран за такива дейности екип.

Затова доста вероятно е с промяната всъщност да се цели използването на вратичка в Закона за обществените поръчки, която позволява възлагането на т.нар. in-house (вътрешни) поръчки. Чрез тях Столичната община би могла без търг и публично състезание да дава пари на "Чистота Искър" за определени задачи, както например прави Агенция "Пътна инфраструктура" с "Автомагистрали". Проблемът е, че по този начин публичните средства се харчат непрозрачно и вероятно неефективно. А поради липсата на капацитет в самото общинско дружество ще се наемат подизпълнители, на които пак ще се плаща без ясна обосновка и при отсъствието на каквато и да било конкуренция. Само за последните две години и половина например АПИ прехвърли към "Автомагистрали" общо 4.6 млрд. лв. за строежа на магистрала "Хемус", укрепването на свлачища и пътя до Видин, които обаче се раздават тайно на други строителни фирми без публични разчети за разходите и механизма на подбор.

"Навлизането в строителния бранш крие огромни възможности за заобикаляне на процедури и корупция. Напълно възможно е компанията да се превърне в мини "Автомагистрали". Фирма, която уж строи магистрала "Хемус", но се ползва само за параван да възлага отсечки без обществена поръчка. Изглежда като мощна схема за преразпределение на ресурс", коментира общинският съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев пред "Капитал".

Апетит за 135 млн. лева

Конкретният повод за трансформацията на "Чистота Искър" вероятно е амбициозната програма на общината за строителство на детски градини от есента на 2020 г. Тя предвижда изграждането на 29 нови и ремонт на 39 детски градини до 2023 г. за общо 135 млн. лв., от които голяма част са държавно финансиране. Изпълнението на толкова много проекти за само 3 години е технически невъзможно да се случи, ако се спазват процедурите по Закона за обществените поръчки и свързаните с тях обжалвания. При in-house възлагането обаче всички тези "подробности" се прескачат и парите директно се превеждат към "Чистота Искър". При тази хипотеза според закона дружеството трябва само да извършва всички дейности, но поради липсата на капацитет то, подобно на "Автомагистрали", ще сключва скрити договори с други строители. Опасността е, че така строителството може да излезе много по-скъпо, отколкото ако има открита процедура и конкурентни оферти, но пък може да се спести време, каквато вероятно е и една от целите на общината.

За да изглежда трансформацията по-приемлива, подготовката на "Чистота Искър" за новата дейност е започнала още през 2020 г. Тогава дружеството изненадващо довърши ремонта на 42-ра детска градина "Чайка" в жк "Връбница", след като общината се отказа от първоначалния си договор с "Калистратов груп", сключен през юли 2019 г. Освен това през изминалата година "Чистота Искър" е изграждала още публично осветление, ремонтирала е пешеходни алеи и мост в Южния парк, Княжеската градинка и е направила ремонт на сектор "Примати" в Зоологическата градина.

Заигравката с Вълка

Подозренията, че "Чистота Искър" ще играе ролята на разпределител на публичните средства, се потвърждават и от досегашната практика на дружеството. След като през 2016 г. спечели поръчка за събирането и извозването на боклука в районите "Красно село", "Красна поляна" и "Люлин", впоследствие се оказа, че реално дейностите се извършват с техника на свързаната с Румен Гайтански-Вълка фирма "Грийн партнърс".

Тогава законът бе заобиколен именно чрез договори за наем на машини, а от финансовия отчет на "Чистота" за 2018 г. се разбра, че за сметосъбиране и сметоизвозване в трите района на София фирмата е получила от общината малко над 11 млн. лв., докато разходите "за външни услуги", дължащи се най-вече на договорите с "Грийн партнърс", са били за 12 млн. лв. При същите приходи за почистване на трите квартала през 2019 г. разходите за външни услуги са нараснали до 18.1 млн. лв. Иначе общите приходи на "Чистота Искър" за 2019 г. са 26 млн. лв., като освен за външни услуги има разходи още за суровини (3 млн. лв.) и за възнаграждения на 340-те работници (5.4 млн. лв.). За годината е отчетена загуба 1.3 млн. лева.

Интересно е, че "Чистота Искър" не кандидатства в търга на общината за събирането на боклука през 2019 г. Тогава бяха сключени договори за 430 млн. лв. за почистването на града през следващите четири години. Причината да не се включи най-вероятно е именно, че няма нужния капацитет, техника и подготовка - нещо, което дори самият кмет Йорданка Фандъкова е признавала. Така въпросните три квартала бяха вече пряко спечелени от фирма, притежавана от Вълка - "Зауба" АД.

Бизнес план за... смяна на името

Докладът за трансформацията на "Чистота Искър" освен промяна в предмета на дейност залага и смяна на името - дружеството вече ще се нарича "Софекострой". Подробности за това каква точно ще е бъдещата дейност на дружеството и от какво очаква да печели то обаче липсват. В обосновката към бизнес плана пише само, че "много опасно за дружеството ще бъде, ако не се търсят нови пазарни ниши и не се прилага политиката на различните лидери от бранша, ако не се инвестира в нова строителна и транспортна техника". Мотивът обаче е странен на фона на това, че компанията има гарантиран от общината бизнес по събирането и извозването на боклука.

Вносителят на бизнес плана Николай Стойнев казва, че резултатите на "Чистота Искър" ще се подобрят след инвестициите в закупуване на техника и ремонт на административна сграда. Посочено е, че за целта ще бъде изтеглен кредит от 4.3 млн. лв., за който не е представен погасителен план. "Така дружеството ще може да функционира с увеличаващи се приходи и резултат. Закупуването на техника ще доведе до намаляване на разходите за външни услуги", твърди Стойнев, който е и председател на комисията по икономика в общинския съвет.

"Аз дори няма как да имам въпроси по бизнес плана, защото той не ми дава много информация. Да не говорим, че 2-3 стр. са копи-пейст от уикипедия за определение на това какво е SWOT анализ", коментира общинският съветник от БСП Иван Таков. Той посочи още, че при оптимистичния и песимистичния сценарий за бъдещето на компанията са отчетени разлики само в приходите, но не и в разходите, а не може да се приеме, че те са "фиксирани". Което пък показва, че цялата тази история с бизнес плана е по-скоро начин за превръщането на дружеството в удобен разпределител на публични средства, отколкото реален опит за създаването на конкурентна пазарна компания.