Как би изглеждал идеалният кредитор за борба с изменението на климата

Проблемът с това разделение не е в принципа, че замърсителите трябва да плащат, а в това, че то е застинало в миналото. Израел, Сингапур и Катар сега са богати и са по-отговорни за емисиите, отколкото много от първоначалните страни от Приложение II. Според анализ на мозъчния тръст ODI Кувейт, Обединените арабски емирства и Южна Корея също са кандидати за обновена група от типа на Приложение II. Новият кредитор за климата трябва да установи ясен праг за историческите емисии на човек. След като дадена страна го наруши, тя не би трябвало да има друг избор, освен да плати.

Как да се извлече максимална полза

Следващата точка от дневния ред е как да се извлече максимална полза от баланса на Зелената банка. Първоначалният капитал, колкото и да е голям, никога няма да бъде достатъчен за огромните мащаби на изменението на климата. Зелената банка ще трябва да използва ливъридж. Но ако вземе твърде много заеми, кредиторът може да се окаже в трудна ситуация.

Група от бедни държави се обяви против идеята Световната банка да взема повече заеми за справяне с изменението на климата. Подобна политика рискува да подкопае основанията за съществуването на банката за развитие, като повиши собствената ѝ цена на капитала до степен, при която заемите ѝ вече няма да могат да се отпускат при изгодни условия. Рейтингът на Световната банка ААА, по-висок от този на американското правителство, може би е твърде предпазлив за нашия нов кредитор в областта на климата. Зелената банка може да си позволи да увеличи ливъриджа.

Този голям баланс ще трябва да се използва добре. Един от вариантите да се извлече максимална полза от неговата огнева мощ е да се предложи облекчаване на дълга, като се даде възможност на бедните страни да инвестират сами. Но точно както прави Международният валутен фонд, когато предоставя помощ на силно задлъжнели държави, новият кредитор за климата ще трябва да настоява за определена степен на реформи в замяна. Вместо мерки за оправяне на фискалното състояние Зелената банка би искала да гарантира, че огневата мощ се използва за благото на околната среда, а не за даване на подаръци или политическо покровителство.

Един от моделите би могъл да бъде "дълг срещу природа" или "дълг срещу климат", които в момента вълнуват донорите и включват предлагане на облекчение на дълга в замяна на защита на околната среда или ангажименти за борба с изменението на климата. Проблемът на тези споразумения е, че те са неефективни: те на практика субсидират кредиторите, които не участват в замяната, тъй като се възползват от това, че кредитополучателят разполага с повече ресурси, за да им изплати задълженията.

Вместо това Зелената банка трябва да се съсредоточи върху "отключването на частно финансиране", ако се върнем към фразеологията на зелените експерти. Инвестициите в чисти технологии са капиталоемки; проблемът е, че бедните страни са изправени пред много по-висока цена на капитала. Според изчисленията на Инициативата за политика в областта на климата една слънчева ферма в облачна Германия се нуждае от възвръщаемост 7%, за да бъде жизнеспособна, в сравнение с 28% за такава в слънчев Египет. Колебанията на валутните курсове и по-рисковият инвестиционен климат компенсират печалбите, които предлагат по-добрите климатични условия.

Тук наборът от инструменти на Световната банка може да помогне. Зелената банка може да предложи заеми на преференциални условия. А може би новият кредитор би могъл дори да поеме малко повече риск, като придобие дялове в проекти. Това би означавало да поеме "първата загуба", ако нещата не се получат, но и да получи част от печалбата, ако те се развият добре. Финансистите често са разочаровани, че Световната банка не е направила повече, за да се възползва от възможността за такова "смесено финансиране", което съчетава високоблагородна филантропия с известна доза старомодно търсене на пари.

Зелени мечти

Най-радикалният вариант обаче е да се откажем изцяло от Зелената банка. Когато става въпрос за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, идеалният кредитор за борба с климатичните промени може и да не е никакъв кредитор за борба с климатичните промени. За добронамерения социален плановик, който не се притеснява от политическите ограничения, най-ефективният начин за постигане на нетна нулева стойност на CO2 емисиите би бил някакъв вид глобален данък върху въглеродните емисии, като постъпленията се разпределят между държавите в зависимост от тяхното население.

Намаляването на емисиите няма да се диктува от институция от типа на Бретън Уудс, а от логиката на пазара - да се използват най-евтините възможности за намаляване на емисиите, независимо дали в Сомалия или в Швеция. Постъпленията от данъка ще се насочат предимно към многолюдния беден свят, който би могъл да ги използва, за да се адаптира към по-топлата планета, ако желае.

Подобна визия може да звучи по-утопично от създаването на нова институция от типа Бретън Уудс или реформирането на вече съществуващите. И все пак разговорите по член 6 от Парижкото споразумение, който ще създаде версия на международен пазар за въглеродни компенсации под егидата на ООН, продължават.

ЕС, Китай и Индия - три от четирите най-големи замърсителя в света - вече са въвели схема за търговия с емисии. По данни на Световната банка почти една четвърт от световните емисии са обхванати от някаква форма на ценообразуване на въглеродните емисии. Дори и без нова институция мечтите за промяна на климата бързо се превръщат в реалност.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved